Решение № 17 от 14.02.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Кърджали, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Ралица Д.а като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20245140200215 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № ********** г., издадено от ВПД Началник с-р „ПП“ при ОДМВР- Кърджали, с което на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 са наложени административни наказания „глоба” общо в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на И. Т. Д., ЕГН ******, от гр.

К., ул. „В.“ ***, за нарушения по чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно, моли се за неговата отмяна. Излага подробни съображения по същество.

Жалбоподателят претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, чрез когото поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира отмяна на НП по т.2 и присъждане на деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди 1 наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна се установява следното:

На 27.01.2024 г. свидетелите мл.автоконтрольори С. К. С. и Р. Я. П. и двамата служители от сектор “ПП” при ОД МВР-Кърджали са били на работа съгласно утвърден часови график за времето от 07:00 часа на 27.01.2024 г. до 19:00 часа на 27.01.2024 г. Около 15:25 часа дежурен ОДЧ при ОД МВР-Кърджали съобщава на автопатрула за настъпило ПТП в гр. К., ул.

„Ст. К.“ пред магазин „П. - *“. При пристигане на място не установили водача, извършил пътно - транспротното произшествие. След преглед на камерите от магазин „Перфект-3“ установили, че виновният водач е с лек автомобил марка „*“, модел „*“ с per. № ******, който при маневра паркиране в реда на паркираните автомобили вляво по посоката си на движение, не осигурява достатъчно странично разС.ие и блъска предната дясна част на бронята на паркирания лек автомобил марка „М. с per. № *********, след което водача слиза от неговия автомобил, оглежда потърпевшия автомобил по предната броня, както и неговия си автомобил и се отправя в неизвестна посока без да уведоми компетентните органи и без да изчака или да се свърже със собственика на потърпевшия автомобил. Настъпило ПТП с материални щети по автомобила. След настъпилото ПТП водача напуснал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР. На 29.01.2024 г. е установен виновният водач, а именно жалбоподателят И. Т. Д., от гр. К. и му е съставен АУАН серия GA с бланков №

**** г. за извършени нарушения по чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

При съставяне на АУАН жалбоподателят Д. е заявил на служителите на сектор „Пътна полиция“ - Кърджали, че тъй като щетите били малки и не могъл да види никой до паркирания автомобил си тръгнал от местопроизшествието. В 2 законовия срок жалбоподателя не е депозирал писмено възражение.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. К. С., Р. Я. П., В. Д., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – заверено копие на докладна записка от 05.03.2024 г.; заверено копие на протокол за ПТП № ****** от 29.01.2024 г.; заверено копие на Заповед от 02.12.2021 г.; справка за нарушител/водач от 07.03.2024 г.; серия GA акт №*** за установяване на административно нарушение от 29.01.2024 г.; наказателно постановление № *******от 07.02.2024 г.; писмо от 18.03.2024 г.; заверено копие на Заповед от 02.12.2021 г.; пощенски плик с номер *****; молба от 15.04.2024 г.; удостоверение от 05.04.2024 г.; молба от 11.06.2024 г.; копие на болничен лист № ******* от 03.06.2024 г.; молба от 02.07.2024 г.; писмо от 13.08.2024 г.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са еднопосочни, последователни, логични и съответни на писмените доказателства по делото, в това число и на протоколът за ПТП, в който са отбелязани щетите върху автомобилите, а именно застъргвания по дясната страна на предната броня на лек автомобил марка „М. с per. № *********.

От показанията на свидетеля С. С. се установява механизма на настъпване на ПТП.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за ненадлежно упълномощаване, тъй като цитираната заповед е издадена от действащ към този момент министър на вътрешните работи и няма данни същата да е отменена. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяна на НП.

I. В АУАН, както и в обжалваното НП е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съдържа 3 правилото, че водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Следователно, за да е налице нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП водачът трябва или да не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, преди да извърши маневрата или да я е извърши, като не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Съгласно §6, т.28 от ПР на ЗДвП

„участник в движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя“.

Съдът намира за установено по делото извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като същият не е изпълнил задължението си при извършване на маневрата, да се съобрази с паркираните превозни средства и тяхното положение. Същият управлявайки автомобила си е предприел маневра паркиране в реда на паркираните автомобили в ляво по посока на движението си, като не е осигурил достатъчно странично разС.ие, в следствие на което блъснал предната дясна част на бронята на паркирания лек автомобил марка „М. с peг. № *********, като я застъргал. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото доказателства и в частност показанията на свидетелите, както и приложените писмени доказателства. В този смисъл, съдът намира, че по делото категорично е доказано, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, визирано в нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Независимо от това обстоятелство същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като, за да е налице нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП водачът трябва или да не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението преди да извърши маневрата, или да я е извърши, като не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Както в АУАН, така и в НП обаче, противно на установената фактическа обстановка, са изложени твърдения жалбоподателят да е осъществил изпълнителното деяние на нарушението, а именно създаване опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях. От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и приетите и приложени по делото писмени такива, както и от доказателствените средства се установи, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си при извършване на маневрата в реда на паркираните автомобили вляво по посоката си на движение , да се 4 съобрази с паркираните превозни средства и тяхното положение.

Следователно неправилно е наложено на жалбоподателя наказание за създаване опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, като същият е следвало да бъде санкциониран, че не е изпълнил задължението си при извършване на маневрата, да се съобрази с паркираните превозни средства и тяхното положение. По този начин е било допуснато противоречие между твърдяното нарушение, описано в обстоятелствената част на АУАН и НП, действително извършеното от жалбоподателя и определената за нарушена разпоредба, което е накърнило съществено правото на защита на санкционираното лице. По тези съображения, обжалваното НП следва да бъде отменено в частта му по отношение на нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП.

II. По т. 2 от НП жалбоподателят Д. е наказан за административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като не е посочено цифрово коя точно хипотеза от трите възможни е нарушена. В словесното описание на административното нарушение, визирано в АУАН само бегло са посочени част от признаци на деянието съдържащо се в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „В“ от ЗДвП, а именно „напуснал местопроизшествието, без да уведоми и изчака на място Пътна полиция“ От фактическа страна АНО е приел, че водачът е напуснал местопроизшествието и с това си поведение е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като не е конкретизирал коя точно от трите възможни хипотези е нарушена.

Тук следва да се имат предвид някои общи постановки във връзка със задълженията на водача на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие. Същите са регламентирани в разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗДвП и диференцирани с разпоредбите на т. 1 до т. 3. Задълженията на водача са разграничени в трите точки от алинея първа и с аразлични при всяка една от трите хипотези, което обуславя извод за три различни самостоятелни хипотези, независимо от предвидената санкция по смисъла на чл. 175, ал. 1, т.

5 ЗДвП, която не разграничава задълженията по хипотези. Следователно се затруднява правото на защита на жалбоподателя, тъй като нарушението е описано неясно, което само по себе си е основание за отмяна на НП в тази му част.

От изложеното горе, съдът възприема че е налице съществен пропуск, който е в разрез с установените изисквания по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за посочване на обстоятелствата при които е извършено административното нарушение.Липсата на съществени обстоятелства около извършване на нарушението, визирано като т. 2 от наказателното постановление, създава неяснота, рефлектираща върху адекватното упражняване правото на защита.

Разпечатката съдържа 38 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a85c605-4939-4ea5-a10a-d413db955c58