Решение № 503 от 28.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Варна, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110200382 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ВАС – 2014“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 100580/22.12.2025 г., издадено от И. К. К. на длъжност заместник – кмет на Община Варна, с което на дружеството на основание чл.

134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лв. за нарушение на чл. 29, ал. 2 от ЗУО.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна чрез процесуалния си представител адв. А. Д. поддържа въззивната жалба и искането за отмяна на наказателното постановление. Излага твърдения, че нито в АУАН, нито в НП е посочен нормативен акт и съответната разпоредба 1 от него, която да е нарушена, както и в какво се изразява нарушението, респективно какво е следвало да бъде законосъобразното поведение на санкционираното дружество. Поддържа искането за присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Община Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Божидар Бойчевски излага становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли за потвърждаване на същото. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 02.12.2025 г. св. Б. С. Тодорова – Павлова (гл. инспектор КОЧОТ в Община Варна) извършила проверка в питейно заведение на ул. „*“ № 21 в гр.

Варна. При проверката било установено, че в обекта има два съда за битови отпадъци, като в единия съд се намирали само битови отпадъци, а в другия съд битовите отпадъци били смесени с биоразградими отпадъци – отпадъци от плодове от фрешмашина. Констатираните биоразградими отпадъци били заснети от проверяващите служители на Община Варна.

За направените контатации на същата дата бил съставен контативен протокол, в който св. св. Б. С. Т. – П. и И. Д. (ст. инспектор КОЧОТ в Община Варна) удостоверили установеното от тях при проверката.

След това бил съставен и АУАН за нарушение на чл. 29, ал. 2 ЗУО, който бил подписан от управителя В. Д. К. с писмено уточнение, че има възражения, които ще направи допълнително, като на първо място следва да бъде изготвено предписание, а не АУАН.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени вързражения от управителя на въззивното дружество, в които посочва, че има сключен договор за предаване на отпадъците с друго дружество. Наред с това сочи, че биоразградимите отпадъци се събират от управителя, след което ги сортира разделно за предаване. На последно място сочи, че съгласно чл. 110, ал. 2 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна проверяващата комисия е следвало в протокола за извършената проверка да 2 даде предписания за отстраняване на несъответствията, което в случая не е било направено.

На 22.12.2025 г. заместник – кметът на Община В. И. К. К. приел идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, и издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. Б. С.

Т. - П. и писмени доказателства: констативен протокол, фискален бон, договор за комунални услуги, заповед на кмета на Община Варна, доклад, и веществени доказателства – 2 бр. снимки.

Изхвърлянето на биоразградими отпадъци – остатъци от плодове, в съдове, заедно с битови отпадъци – хартия, опаковки и т.н., се установява от показанията на св. Б. С. Т. – П., които са последователни, логични и непротиворечиви, като възпроизвеждат точно и хронологично събитията, които е възприела на място. Показанията на св. Т. – П. се потвърждават и от веществените доказателства по делото – 2 бр. снимки, от които се установява наличието на съд със смесени биоразградими и битови отпадъци.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени и веществени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в предвидените за това срокове.

Въпреки това в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита на въззивното дружество.

Както в АУАН, така и в НП е посочено, че дружеството е нарушило 3 нормата на чл. 29, ал. 2 от ЗУО, съгласно която се забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците.

Посочена е и санкционната разпоредба на чл. 134, ал.1, т.1 от ЗУО, съгласно която се налага санкция на онзи, който изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове и торби, различни от определените за измерване на количеството битови отпадъци по чл. 67, ал.8 от ЗМДТ.

При така посочените разпоредби е направено следното описание на нарушението: „На 02.12.2025 г. при извършване на проверка на ул. „Л. К." № *, гр. Варна, от служители от отдел КОЧОТ при дирекция „Екология и опазване на околната среда", в 15:30 ч., е установено, че в обект питейно заведение, находящ се на ул. „Л. К." №*, гр. Варна, стопанисван от „*" ЕООД, ЕИК *, в един брой съд за битови отпадъци с черен чувал има изхвърлени биоразградими хранителни отпадъци (остатъци от плодове от фреш) ведно с битов отпадък. Деянието е извършено от служители на „*" ЕООД, ЕИК *, отразено е в КП №005512 от 02.12.2025 г. и представлява нарушение на чл. 29, ал. 2 във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците.

Всъщност не става ясно защо се приема, че има извършено нарушение и в какво се изразява същото - изоставяне, нерегламентирано изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците.

Санкционната норма се отнася до случаите на изхвърляне на неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове и торби, различни от определените за измерване на количеството битови отпадъци по чл. 67, ал.8 от ЗМДТ и отново не става ясно в извършването на точно какво нарушение е обвинено въззивното дружество. От фактическа страна е посочено единствено, че биоразградими отпадъци ведно с битов отпадък са били установени в един брой съд за битови отпадъци с черен чувал, но на кои точно нормативни изисквания не е отговаряло това изхвърляне, факти не са посочени.

Акт на Община Варна, отнасящ се до управление на отпадъците и други изобщо не е посочен. Горното е било необходимо, тъй като посочената като нарушена норма на чл. 29, ал. 2 от ЗУО касае от обективна страна "нерегламентирано изхвърляне, неконтролирано управление и т.н." на отпадъци, поради което следва да бъде конкретизирана определена забрана, 4 основана на съществуваща система за събиране, изхвърляне и управление на отпадъци.

Поради липсата на описание във връзка с изложените в предходния абзац обстоятелства, които се явяват от значение за самото нарушение, не само актът, но и наказателното постановление очевидно не отговарят в необходимата степен на изискванията за задължителните реквизити, които те трябва да имат по силата на указаното в чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Горното съставлява съществено процесуално нарушение, което рефлектира пряко върху правото на защита на нарушителя, като налага отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

По разноските:

Предвид горното съдът намира, че ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да заплати на възивното дружество направените разноски в размер на сумата от 180 евро, заплатени за упълномощаване на адвокат, който е изготвил не само жалбата срещу това постановление, но е осъществявал и процесуално представителство в рамките на съдебното производство по настоящото дело. Приложените писмени материали установяват, че тази сума е действително заплатена. Платеното адвокатско възнаграждение, включващо и ДДС, не би могло да се счита за завишено с оглед на предвидените критерии в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Следователно няма и основание за неговото намаляване и съдът не счита това възнаграждение за прекомерно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 100580/22.12.2025 г., издадено от И. К. К. на длъжност заместник – кмет на Община Варна, с което н а „*“ ЕООД на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лв. за нарушение на чл. 29, ал. 2 от ЗУО.

ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на „ВАС – 2014“ ЕООД, ЕИК 203073735 сумата от 180 евро (сто и осемдесет евро), представляваща разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

5

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6