Определение № 1297 от 23.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1297 гр. С.З., 23.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500702 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на ,,У.Б.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „********, представлявано от законните си представители Ц.Г.М. и А.Т., действащи чрез пълномощника си Й.А.М., която от своя страна действа адв. А. В., срещу разпореждане № 5344/29.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 3103/2024 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Излагат се доводи за неправилност на обжалваното разпореждане с доводи, че изискуемостта на задълженията по договора за кредит-овърдрафт е настъпила поради изтичането на срока на договора.

Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесното вземане, както и присъждането на разноски за платена държавна такса в настоящото производство.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,У.Б.“ АД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу В. И. Н., с ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., ул. „**********, за сумата от 3000 лв. главница; 129,74 лв. – неразрешен овърдрафт, 219,75 лв. – лихва върху просрочена главница за периода от 13.12.2023 г. до 08.07.2024 г., 233,54 лв. – неустойка за просрочена главница за периода от 13.12.2023 г. до 08.07.2024 г., 10,10 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 13.12.2023 г.

1 до 08.07.2024 г., законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит овърдрафт от 14.12.2018 г., сключен между длъжника и ,,У.Б.“ АД - гр.С., чиято изискуемост е настъпила поради изтичане на срока на договора на 14.11.2023 г.

В представеният договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка е предвидено, че банката отпуска на В. И. Н. кредит в размер на 3000 лв. под формата на овърдрафт, възнаградителна лихва от 12,95 %, обезщетение (неустойка за забава) в размер на законната лихва от 10 %. Крайният срок за усвояване на кредита е до 14.12.2019 г., а крайният срок за погА.ване – до 14.11.2019 г. При неиздължаване от страна на кредитополучателя на ежемесечно дължима лихва по усвоената част от кредита, тази лихва се отнА. като усвоена част от разрешения кредитен лимит, а ако кредитния лимит е усвоен изцяло, то неплатената лихва се отнА. като неразрешен овърдрафт и се олихвява с лихвата /неустойка за забава/ и е незабавно изискуем.

В чл.12 е предвидено, че срокът на договора /крайният срок за погА.ване на кредита/ се определя съгласно т.7 /Срок за погА.ване/. Предвиденият там срок се удължава многократно с период от още една година, при условия, че кредитополучателят спазва условията на настоящия договор, в т.ч. по т.10.9 и т.17 /касаещи обезпечението на задълженията/, и не е в просрочие на нито едно от своите задължения към кредитора в уговорените в договора срокове, включително и по т.7, както и ако кредитополучателят не е подал междувременно искане за отказ от удължаване на срока на овърдрафта.

Банката си запазва правото да не удължи срока по т.7, ако през последните 12 месеца преди изтичането му, кредитополучателят е бил в просрочие за повече от 15 дни по някое от своите задължения към банката или, ако към датата по т.7 някой от съществуващите кредити на кредитополучателя или на икономически свързаните с него лица не е класифициран като редовен съгласно банковото законодателство.

В раздел IV, т.25 са предвидени хипотезите на неговото прекратяване – окончателно издължаване, в това число при пълно предсрочно погА.ване на кредита; разваляне на договора, погА.ване на кредита в резултат на принудително изпълнение върху обезпечението.

От представеното извлечение от сметка е видно, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си за заплащане на неразрешен овърдрафт от 129, 74 лв., с падеж на 13.10.2023 г. и на главница от 3000 лв., с падеж на 14.11.2023 г. Кредитът е станал изцяло изискуем на 14.11. 2023 г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението като е приел, че представените със заявлението документи по чл.417 т.2 от ГПК не удостоверяват надлежно подлежащи на изпълнение вземания срещу длъжника, т.к. настъпването на изискуемостта на задълженията по договора за 2 кредит овърдрафт е в зависимост не от изтичането на срока на договора, а от прекратително условие - неизпълнени задължения, визирани в чл.12, които от своя страна препятстват автоматичното подновяване на срока. Приел е, че това прекратително условие представлява други обстоятелства по смисъла на чл.418, ал.3 от ГПК, чието настъпване не е удостоверено по предвидения в закона начин чрез официален или изходящ от длъжника документ. Приел е също така, че кредиторът не е доказал и обявяването на предсрочна изискуемост на кредита, макар да е представил със заявлението си покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ, т.к. към нея не са налице доказателства за достигането й до адресата.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата се преценява за неоснователна, а съображенията за това са следните:

Тълкуването на съдържанието на процесния договор за банков кредит – овърдрафт обуславя извод, че срокът на договора, в смисъл на срок на действието му, и срок за погА.ване на задълженията по договора са две различни понятия.

Тези два срока могат да съвпадат, но могат и да се различават.

С процесния договор, представен със заявлението, страните са уговорили срок на действие на договора до 14.12.2018 г. и срок на изпълнение на задълженията на кредитополучателя до 14.11.2018 г.

Оттук следва, че за кредитополучателя съществува възможност да усвоява по сметката си кредит и в интервала от 14.11.2018 г. до 14.12.2018 г.

В чл.12 и предвидено, че срокът на договора /крайният срок за погА.ване на кредита/ се определя съгласно т.7 и този срок се удължава многократно с период от още една година, ако кредитополучателят не е в неизпълнение на свои задължения, не е заявил отказ от удължаване на срока или кредиторът не упражни правото си да не удължи срока.

С т.7 от договора се урежда срокът за погА.ване на задълженията, а не срокът на действие на договора, който е уреден в т.6, т.е. в конкретният случай, с оглед различието в продължителността на двата срока, приложението на чл.12 продължава автоматично срока за изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора, но не и на срока на самия договор.

Очевидно обаче по неформално взаимно съгласие на страните срокът на действие на договора е бил продължен до настъпването на хипотеза на неговото прекратяване по реда на чл.25 от договора.

Съгласно твърденията на самия заявител кредитополучателят е изпаднал 3 в неизпълнение на задълженията си към 14.11.2023 г., към която дата не е платил ползваните неразрешен овърдрафт и главница по кредита.

Това неизпълнение от своя страна е послужило като основание за банката – кредитор да не продължи срока за изпълнение по реда на чл.12 от договора, но само по себе си не е довело до изтичане на срока на действие на договора, т.к. такъв фиксиран срок към 14.11.2023 г. не е съществувал.

Неизпълнението на задълженията за плащане е представлявало основание за настъпване на тяхната изискуемост, но и основание за разваляне на договора по т.25.

Реализирането на хипотезата на чл.12 от договора за банков кредит – овърдрафт за настъпване на изискуемостта на вземанията на кредитополучателя представлява по смисъла на чл.418, ал.3 от ГПК друго обстоятелство, от което зависи настъпването на изискуемостта на вземането на банката, което съгласно изискването на закона следва да бъде удостоверено или чрез официален документ, или чрез изходящ от длъжника документ.

Такива в случая не са представени със заявлението, поради което следва да се приеме, че представеният със заявлението документ не удостоверява надлежно подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

В настоящото производство разноски в полза на частния жалбоподател не следва да бъдат присъждани, т.к. същото се развива едностранно без участието на насрещна страна, която по правилата на чл.78 от ГПК да носи отговорността за възстановяване на разходите във връзка с необосновано предизвикан правен спор.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І -во от ГПК Окръжен съд – С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5344/29.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 3103/2024 г. по описа на Районен съд – С.З..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5