Решение № 1255 от 06.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1255 гр. Перник, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20231720105082 по описа за 2023 година

Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба вх. № 22272/26.10.2023 г. с правно основание чл.

8 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, подадена от В. Н. Л., ЕГН ********** с искане за издаване на заповед за защита против Ж. В. Н., ЕГН ********** – син на молителя, поради осъществени от актове на домашно насилие, чрез налагане на следните мерки на защита: отстраняване на ответника от съвместното им жилище, находящо се на адрес гр. Перник, ******, както и забрана на ответника дасе приближава до молителя.

Молителят В. Н. Л., ЕГН ********** поддържа, че ответникът по молбата и негов син - Ж. В. Н. упражнявал върху молителя постоянен психически тормоз като отправял заплахи за изгонването му от съвместното им жилище, находящо се на адрес гр. Перник, ******, унищожавал имуществото на молителя, вдигал шум и се опитвал да провокира молителя.

Сочи, че последната отправена заплаха в тази насока е от 20.10.2023 г., когато ответникът се обърнал към молителя с думите „Събирай си всичко и се махай иначе ще извикам полиция“. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН.

Ответникът Ж. В. Н., ЕГН ********** не подава отговор на молбата. В първото по делото открито съдебно заседание оспорва искането и навежда твърдения, че ответникът полага постоянни грижи за бившата съпруга на молителя и майка на ответника, която е незряща. Поддържа, че в полза на ответника са наложени мерки за закрила срещу молителя, като молителят В.

Н. Л. има забрана да приближава ответника Ж. В. Н.. Навежда твърдения, че молителят В. Н. Л. е отстранен от съвместно обитаваното им жилище, 1 находящо се на адрес гр. Перник, ******, която забрана е била нарушена от молителя на 20.10.2023 г. Оспорва твърденията, че е извършил процесните актове на домашно насилие и моли за отхвърляне на молбата за защита по ЗЗДН.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:

В молбата си от 26.10.2023 г. молителят В. Н. Л. описва акт на домашно насилие от страна на ответника, извършен на 20.10.2023 г., а именно отправена заплаха: „Събирай си всичко и се махай иначе ще извикам полиция“. С декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителят декларира, че описаните актове на домашно насилие са извършени от ответника Ж. В. Н..

От показанията на разпитания по делото свидетел Г.К.Б. внучка на молителя се установява, че краят на месец октомври 2023 г. полицията извела молителя В. Н. Л. от съвместно обитаваната с ответника Ж. В. Н. къща, тъй като последният имал издадена заповед за закрила по ЗЗДН. Свидетелката лично е възприела състоянието на молителя вечерта след инцидента като притеснен, разтревожен, треперещ. Сочи, че след като бил изведен от жилището, дядо и останал да спи при свидетелката и нейното семейство.

Навежда твърдения, че ответникът по молбата Ж. В. Н. през годините се държал зле с молителя и свидетелката, опитвал се да ги изгони от къщата, заключвал част от стаите.

Страните не спорят, а и от представените и приети по делото писмени доказателства – бракоразводно решение, нотариален акт и решение по ЗЗДН се установява, че имотът, находящ се на адрес гр. Перник, ****** е съсобствен между страните по делото, както и че с Решение № 1083/25.10.2022 г. постановено по гр.д. № 04707/2022 по описа на Районен съд - Перник са наложени мерки за защита на Ж. В. Н. за осъществено домашно насилие от В. Н. Л.. Част от наложените с решението мерки са забрана на В. Н. Л. да се приближава на по-малко от 150,00 метра от жилището на Ж. В. Н. в гр. Перник, ****** и отстраняване на В. Н. Л. от съвместно обитаваното им жилище, находящо се на адрес гр. Перник, ******.

Съвкупният анализ на събраните по делото относими доказателства не може да обоснове категоричен извод, че ответникът е осъществил спрямо молителя акт на домашно насилие на посочената дата, както и в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Молителят не ангажира достатъчно доказателства за твърдяния акт на домашно насилие, въпреки указанията на съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН вр. с чл. 146, ал. 1 ГПК.

Видно от твърденията на страните и показанията на разпитания свидетел, осъщественото от ответника поведение на инкриминираната дата 20.10.2023 г. е в защита на собствените му права и законни интереси – ответникът е приканил молителя да напусне доброволно съвместно обитаваното им жилище, поради наличието на постановени мерки за закрила по ЗЗДН. Ирелевантно в случая дали това е първото нарушение или молителят преди това е живял в жилището, от което е съдебно отстранен.

Отправената от Ж. В. Н. заплаха, че ще предприеме правни способи в защита 2 на своите права и законни интереси /ще извика полиция/ не може да се квалифицира като деликтно поведение, доколкото не се твърди и не се установява ответникът да е действал недобросъвестно.

Съгласно трайната практика на ВКС /Решение № 758/11.02.2011 г., постановено по гр.д. № 1243/2009 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 257/14.07.2011 г., постановено по гр.д. № 1149/2009 г. по описа на ВКС, IV ГО и др./ злоупотребата с право е противоправна, тя налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия.

В настоящия случай нито се твърди, нито се установява при отправяне на изразите или при сезирането на полицейските органи ответникът да е действал недобросъвестно - да е знаел, че изложените от него обстоятелства се неверни и да е сезирал правоохранителните органи, за да увреди молителя или да накърни друг обществен интерес. Даже напротив – същото е в сторено в охрана и в изпълнение на издадена в полза на ответника срещу молителя Заповед за защита по ЗЗДН. Позоваването на заповедта и търсенето на съдействие от страна на правоохранителните органи за нейното изпълнение не следва да се квалифицира като насилие (физическо, емоционално и/или психологично).

Не на последно място, представената от молителя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН няма характер на годно доказателствено средство, тъй като не съдържа всички индивидуализиращи белези на какъвто и да е акт на домашно насилие, съобразно изложеното по-горе. Не се установяват в достатъчна степен от декларацията и свидетелските показания твърдяните системни заплахи за изгонването на молителя от съвместното им жилище, унищожаване имуществото на молителя, вдигане на шум и опити за провокация на молителя, които да са осъществени от ответника в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Още повече, предвид наличието на противоречиви данни за местоживеенето на молителя в последната една година, в периода на действие на предприетата с Решение № 1083/25.10.2022 г. постановено по гр.д. № 04707/2022 по описа на Районен съд - Перник закрила по реда на ЗЗДН. Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал, както и личните впечатления на съда в проведеното открито съдебно заседание, навеждат на вероятния извод за стремеж за разрешаване на възникнали разногласия в отношенията между страните във връзка със съсобствеността и ползването на имота. Същите обаче подлежат на разрешаване в производство, различно от настоящото по ЗЗДН.

При това положение, съдът намира, че в производството не са събрани нужните доказателства, от които да може да бъде направен категоричният извод за осъществено от ответника деяние, което да изпълнява фактическия състав на чл. 2 ЗЗДН и да може да се квалифицира като акт на домашно насилие и то да е осъществено на твърдяната от молителя дата.

3

Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителя против ответника.

Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди молителя да заплати по сметка на съда държавна такса по молбата за защита в размер на 25,00 лева.

С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази насока, право на разноски възниква за ответника съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 800,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната страна своевременно е противопоставила възражение за прекомерност, което се явява основателно. Следва да се присъди сумата 600,00 който размер е съобразен с предвидения в чл. 22 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правната сложност на делото и извършените процесуални действия.

Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд - Перник РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Н. Л., ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ****** за издаване на заповед за съдебна защита срещу Ж.

В. Н., ЕГН ********** – адрес гр. Перник, ****** и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

ОСЪЖДА В. Н. Л., ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ****** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Перник на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН сумата 25,00 лева - държавна такса.

ОСЪЖДА В. Н. Л., ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ****** ДА ЗАПЛАТИ на Ж. В. Н., ЕГН ********** – адрес гр. Перник, ****** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 600,00 лева - разноски в производството пред ПРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в седемдневен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

ДА СЕ УВЕДОМИ РУП - Перник, след влизане в сила на настоящото решение, че издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН).

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4

5