Решение № 216 от 10.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 10.01.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 10961 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 09.05.2019г., постановено по гр.д. № 45754/2018г. на СРС, ГО, 159 състав, са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане срещу ответницата С.И.С. за следните суми: сумата от 627, 04 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.10.2014г. до м.04.2017г. и сумата от 21, 87 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2014г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 39062/2017г. по описа на СРС, ГО, 159 състав. Със същото решение са отхвърлени исковите претенции като неоснователни и погасени по давност, както следва: за главница до пълния предявен размер от 869, 10 лева и за периода от м.05.2014г. до м.09.2014г. и за обезщетение за забава за сумата от 123, 54 лева за периода от 16.09.2015г. до 06.11.2017г. върху главницата за доставена топлинна енергия, както и за лихва върху главницата за дялово разпределение на стойност от 4, 41 лева за периода от 16.09.2015г. до 06.11.2017г.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "Н." ЕАД.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е постъпила въззивна жалба от ответницата С.И.С.. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с разпределената доказателствена тежест. Конкретно поддържа, че ищецът не е доказал обстоятелството, че между страните по делото съществува облигационно правоотношение за процесния период, независимо от обстоятелството, че доказателствената тежест за същото е била възложена на топлопреносното предприятие. На следващо място, счита, че съдът не е обсъдил възражението, че общата фактура от 31.07.2017г. е такава, която е извън процесния период, доколкото срокът за плащане на същата е 14.09.2017г. Моментът на изискуемостта на вземането по общата фактура е обусловен и от възможността ищецът да претендира нейната стойност едва след настъпване на падежа. В жалбата се поддържа, че независимо от обстоятелството, че тази фактура отразява сторнирани фактури за исковия период, това не променя факта, че е издадена след процесния период. Въззивникът е развил и съображения, че не дължи стойността на услугата дялово разпределение на ищцовото дружество, а на фирмата за дялово разпределение, което се явява кредитор по това вземане, като съображенията в тази връзка се основават на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – “Т.С.” ЕАД не е подал отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство е взето становище за неоснователност на жалбата и е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Третото лице-помагач "Н." ЕАД не изразява становище по постъпилата въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.

149 ЗЕ и с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответницата е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия, като стойността на задължението е определено в съответствие с притежаваната от нея идеална част от правото на собственост върху имота. Кредитирал е заключението на съдебно-техническата експертиза относно обема на доставената топлинна енергия и начина на нейното остойностяване. Приел е за основателно релевираното от ответницата възражение за погасяване на част от вземането по давност за периода от м.05.2014г. до м.09.2014г., включително, поради което е уважил исковата претенция за главница частично.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия.

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай по делото е представен договор за замяна на недвижими имоти от 19.12.2003г., обективиран в нотариален акт № 196, том ІV, рег. № 7917, дело № 792 от 2003г., по силата на който Л.И.С. и С.Б.С.-М.са прехвърлили на П. Б.С.и С.И.С. собствените си 5/6 ид. части от следния недвижим имот: апартамент № 70, находящ се в гр. София, жк „********, вх. В, ет. 8.

Ответницата, чиято е доказателствената тежест в процеса на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, не е ангажирала доказателства, че се е разпоредила с правото си на собственост върху имота, поради което съдът намира за недоказано възражението й, че тя не е клиент на топлинна енергия за исковия период.

Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон – конкретно нормата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, съобразно която отговорността на съсобствениците за заплащане на разноските за общата вещ е разделна и се разпределя съобразно квотите им в съсобствеността. В приложение на посочената разпоредба се налага извод, че ответницата С.И.С. се явява потребител на топлинна енергия за притежаваната от нея идеална част от правото на собственост върху имота в размер на 5/12 ид. части. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от представения и неоспорен договор за замяна не недвижими имоти се установява принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответницата дължи заплащане на стойността на ползваната услуга съразмерно на притежаваната от нея квота в съсобствеността.

Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като съсобственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.

Безспорно е на етапа на въззивното производство, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Противно на доводите във въззивната жалба на ответницата, за възникването на договорно отношение с топлопреносното предприятие законът не изисква изрично волеизявление на собственика на имота за доставка на топлинна енергия. Източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл.

8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема за правилен изводът на първоинстанционния съд, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди за исковия период с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД.