Определение № 2167 от 08.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2167 гр. Пловдив, 08.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ив. Андреева Атанасова

Членове:

Стефка Т. Михова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502108 по описа за 2024 година

Производството е по чл.278, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. С. А. с ЕГН: ********** от *** чрез адв. Р. Р., против Определение № 7907/27.06.2024г., постановено по гр.д. № 7787/ 2024г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХIII гр.с., в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса и разноски по делото. Определението се обжалва като неправилно по подробно изложения съображения. Твърди се, че жалбоподателят е материално затруднен и въпреки че същият работи и реализира доход над минималния за страната, месечните вноски по задълженията му към финансови институции дори надхвърлят трудовото му възнаграждение. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и уважи молбата по чл.83, ал.2 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид данните по делото и представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Жалбоподателят като ищец в първоинстанционното производство е предявил против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, в условията на обективно кумулативно и при условията на евентуалност съединени искове, от които главен установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД вр.чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № ***/25.12.2022г. е нищожен поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК /с посочена от ищеца цена на иска - 6750 лв./ и главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 2595,19 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителния договор за 1 потребителски кредит, както и предявен при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 845,19 лв. като платена без основание по същия договор за кредит. С исковата молба ищецът е поискал освобождаване от такси и разноски.

Представил е декларация за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, в която е декларирал, че не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, получава нетен месечен доход от работна заплата в размер на 2000 лв., неженен е, без деца, не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи, има кредити към финансови институции в размер между 35000 38000 лв.

Във връзка с искането за освобождаване от дължимата по делото държавна такса и разноски, районният съд е изискал справки за установяване на имущественото състояние на молителя, както следва: от Служба по вписванията - Пловдив относно вписванията, заличаванията и отбелязванията на актове, от ОДМВР - Пловдив относно регистрирани МПС, от ТП на НОИ Пловдив относно осигуряването, както и от ТД на НАП - Пловдив относно информация за декларирани доходи и получавани трудови възнаграждения.

След постъпване на информация по изисканите от съда справки, молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса и разноски е намерена за неоснователна. За да постанови отказ по молбата по чл. 83, ал.2 ГПК, Пловдивският районен съд е изложил съображения за това, че ищецът е в трудоспособна възраст, позволяваща му да работи активно и да реализира доходи, при липса на твърдения и доказателства за влошено здравословно състояние, изискващо допълнителни средства за лечение или намаляващо възможността да полага труд. Първоинстанционният съд е приел също, че ищецът се намира в моментно затруднено материално състояние, което не било достатъчно, за да бъде освободен от заплащането на държавна такса и разноски в производството по делото.

В частната жалба молителят, чрез процесуалния си представител адв. Р.

Р., изразява несъгласие с така постановеното определение на районния съд, позовавайки се на посочените в декларацията по чл.83, ал.2 ГПК обстоятелства за задължения към финансови институции, което се сочи за достатъчно молителят да бъде освободен от държавна такса и разноски.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна, а преценката на районния съд да остави без уважение молбата за освобождаване от държавна такса и разноски по делото - за правилна и съответна на постъпилите доказателства относно възможността за реализиране на доходи от молителя. В тази насока освен констатираните обстоятелства, свързани с липсата на твърдения, данни и доказателства за влошено здравословно състояние, налагащо разходи за лечение или ограничаващо трудоспособността на молителя, настоящият съдебен състав взе предвид и обстоятелството, че молителят е в млада работоспособна възраст /26 год./, същият е неженен, няма деца, следователно няма разходи по издръжка на други лица, освен за себе си.

От постъпилата справка за актуално състояние на всички трудови договори за периода от 01.01.2022г. до 16.05.2024г., издадена от ТД на НАП - Пловдив, се установява, че молителят работи, като за последните три месеца, за които е издадена справката /месец януари - месец март 2024г./ осигурителният му доход е в размер между 2541,50 лв. и 2646,34 лв., т.е. над средната работна 2 заплата за страната, която по данни на НСИ към месец март 2024г. е 2300 лв.

Според съдебната практика на ВКС, изразена както по обвързващ съдилищата начин с ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 12), така и в актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (определение № 137 от 07.04.2021г. по ч. гр. д. № 402 / 2021г. на ВКС, III г.о., определение № 473 от 07.11.2019г. по ч. гр. д. № 3775/2019 г. на ВКС, III г. о., определение № 315 от 30.06.2016г. по ч. гр. д. № 2664/2016г. на ВКС, IV г.о., определение № 435 от 9.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2234/2020г. на ВКС, III г. о., определение № 686/12.12.2014г. по ч. гр. д. № 7091/2014 г. на ВКС, I г.о. и др.), основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а и доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и разноски за цялото съдебно производство.

След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането за освобождаване.

В настоящия случай първоинстанционният съд е указал на ищеца да заплати държавна такса по предявените искове в общ размер на 373,81 лв.

ПдОС приема, че понасянето на държавна такса в посочения размер и разноските в процеса, е в материалните възможности на ищеца - молител в производството. Преценката за това е основана на съотношението между имущественото състояние на молителя при установения по - горе месечен доход и цената на исковете, респ. държавната такса за разглеждането им и съдебни разноски по делото. В жалбата се твърди, че ищецът погасява задължения по кредити към финансови институции, като месечните му вноски са в размер, надхвърлящ размера на трудовото му възнаграждение, поради което същият няма възможност да заплати определената от ПдРС държавна такса. Настоящият състав намира тези оплаквания за неоснователни доколкото това са задължения, които жалбоподателят доброволно е поел към финансови институции и срещу които е получил определена престация.

С оглед на това частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №7907/27.06.2024г., постановено по гр.д.№ 7787/2024г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХIII гр.с., в частта, с която е оставена без уважение молбата на А. С. А. с ЕГН: ********** от *** за освобождаване от държавна такса и разноски по делото.

В останалата част първоинстанционното определение като необжалваемо е влязло в сила.

Настоящото определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от 3 връчването му на страната с частна жалба пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4