Решение № 970 от 07.07.2017, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 970 07.07.2017 година гр. Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Районен съд гр.Бургас

XLI граждански състав в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и седемнадесета година, в следния състав :

СЪДИЯ:

ЯНА АТАНАСОВА

С участието на секретаря

Илияна Гальова като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 710 по описа за 2015 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба на А.И.И., с ЕГН: **********, от гр.Б., със съдебен адрес:***, представляван от адв. М.П., срещу ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 32890 - гр.Бургас, с адрес за призоваване: гр.София 1092, ул.”Дякон Игнатий” 3, Министерство на отбраната. Твърди се, че ищецът е бил на военна служба в поделение 22480 и 32920. За времето на служене ищецът претендира неизплатена сума в размер на

17 047.00 лева (седемнадесет хиляди четиридесет и седем лева), представляваща:

I. Стойността на неизплатеното трудово възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд, т.е. фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл.194, ал.1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл.152, ал.6 от ПКВС /отм./ за периода от 01.11.2001 година до 10.10.2013 година (144 месеца) в размер общо на 432 дни (четиристотин тридесет и два) или 3456 часа (три хиляди четиристотин петдесет и шест), в следствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявано от него дежурство по график и други в ответните поделения на ВМС към

Министерство на отбраната на РБ, а именно поделение/военно формирование 32920 - Бургас, 22480 - Бургас и ответното военно формирование 32890 - Бургас, общо на стойност от 13 478.40 лева (тринадесет хиляди четиристотин седемдесет е осем лева и четиридесет стотинки), ВЕДНО със законната лихва върху главницата от датата на входиране на исковата ми молба до окончателното изплащане на сумата. Конкретизирано по месеци стойността на неизплатеното му трудово възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд, за превишаване продължителността на служебното време с 3 дни (три) или 24 часа (двадесет и четири) месечно, в следствие на неизползвани почивки след изпълнявано от него дежурство по график и други в ответните поделения на ВМС към

Министерство на отбраната на РБ, а именно поделение/военно формирование 32920 - Бургас, 22480 - Бургас и ответното военно формирование 32890 - Бургас е в размер на 93.60 лева (деветдесет и три лева и шестдесет стотинки) за всеки месец от процесния период от

01.11.2001 година до

10.10.2013 година (144 месеца), КАКТО и мораторна лихва в размер на 1000 лева (хиляда) за всяко закъснение по месеци от датата на падежа (1-во число на месеца, следващ месеца, през който е трябвало да му бъде изплатено съответното възнаграждение) до датата на завеждане на исковата молба върху дължимите му и неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.11.2001 година до 10.10.2013 година (144 месеца) включително, с начален момент (падеж) - 01.01.2002 година. Конкретизирана по месеци исковата претенция на ищеца за мораторна лихва е в размер на 6.94 лева (шест лева деветдесет и четири стотинки), с начален момент (падеж) - 01.01.2002 година и периодите на мораторната лихва както следва: 01.01.2002г. - 06.02.2015г. (датата на входиране на исковата молба), 01.02.2002г. - 06.02.2015г., 01.03.2002г. - 06.02.2015г.,

01.04.2001 г. -

06.02.2015 г. и т.н.;

II. Разликата от неизплатеното му основно месечно възнаграждение общо в размер на 2418.60 лева (две хиляди четиристотин и осемнадесет и два лева и шестдесет стотинки) за периода от 12.05.2009 година (с приемането на новия ЗОВСРБ) до 31.12.2012 година (43 месеца и половина), ВЕДНО със законната лихва върху главницата от датата на входиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Конкретизирана по месеци разликата от неизплатеното основно месечно възнаграждение на ищеца е в размер на 55.60 лева (петдесет и пет лева и шестдесет стотинки) месечно, ведно с мораторната лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 150 лева (сто и петдесет) за всяко закъснение по месеци от датата на падежа /1-во число на месеца, следващ месеца, през който е трябвало да му бъде изплатено съответното възнаграждение/ до датата на завеждане на исковата молба върху дължимите му и неизплатени трудови възнаграждения за периода от 12.05.2009 година до 31.12.2012 година. Конкретизирана по месеци исковата ми претенция за мораторна лихва е в размер на 3.45 лева (три лева четиридесет и пет стотинки), с начален момент /падеж/ - 01.07.2009 година и периодите на мораторната лихва както следва: 01.07.2009г. - 06.02.2015г. (датата на входиране на исковата молба),

01.08.2009г. - 06.02.2015г., 01.09.2009г. - 06.02.2015г., 01.10.2009г. - 06.02.2015г. и т.н.

Сумите се претендират от ответника, защото поделенията, в които е служил ищеца нямат самостоятелна банкова сметка ***.

Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, който счита предявените претенции за недопустими и неоснователни.

Предявените искове са с правно основание чл.194, ал.3 във вр. с чл.195, ал.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ респективно чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ /отм./ във вр. с чл.158, ал.2 от Правилника за кадровата военна служба /ПКВС/ и чл.250, ал.1, изречение 2-ро от ЗОВСРБ /отм./, чл.212, чл.227, ал.1 и чл.199 от ЗОВСРБ – по отношение на претенцията за заплащане на извънреден труд, както и чл.212 ЗОВСРБ вр. чл.128 КТ – по отношение на иска за заплащане на трудово възнаграждение, както и чл.86 ЗЗД – по отношение на иска за обезщетение за забавено плащане.

В съдебно заседание на 09.06.2017г. е прието изменение на претенциите по размер, както следва:

- Оттеглени са исковите претенции както следва:

Исковата претенция за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение с увеличение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2001г. до 30.06.2003 год., или 20 главници (20 месеца), всяка от по 93.60лева или общо на стойност 1872.00 лева (хиляда осемстотин седемдесет и два), ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковете.

Исковата претенция за мораторна лихва върху оттеглените главници за периода 01.11.2001 година до 30.06.2003 година или 20 акцесорни претенции (20 месеца), всяка от по 6.94 лева или общо в размер на 138.80 лева (сто тридесет и осем лева и осемдесет стотинки), като първата оттеглена акцесорна претенция е с период от падежа й 01.01.2002 г. до датата на входиране на исковата молба, а последната - е с период от падежа й 01.08.2003г. до датата на входиране на исковата молба.

Исковата претенция за заплащане на неизплатената му разлика от основното му месечно възнаграждение за периода от 12.05.2009 година до 31.01.2012 година или 32,5 главници (32,5 месеца), всяка от по 55.60 лева или общо на стойност 1807.00 лева (хиляда осемстотин и седем лева), ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковете.

Исковата си претенция за мораторна лихва върху оттеглените главници за периода от 12.05.2009 година до 31.01.2012 година или 32,5 акцесорни претенции (32,5 месеца), всяка от които по 3.45 лева или общо в размер на 112.10 лева (сто и дванадесет лева и десет стотинки), като първата оттеглена акцесорна претенция е с период от падежа й 01.07.2009 г. до датата на входиране на исковата молба, а последната - е с период от падежа й 01.03.2012 г. до датата на входиране на исковата молба.

На основание чл.214, ал.1, изр.3 ГПК от съда беше допуснато и изменение на исковите претенции на ищеца, както същите се считат за предявени както следва: за сума общо в размер на 15214.80 лева (петнадесет хиляди двеста и четиринадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща: стойността на неизплатеното му възнаграждение за положения извънреден труд, т.е. фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл.194, ал.1 ЗОВСРБ /нов/ и по чл.152, ал.6 от ПКВС (отм.) за процесния период от 01.07.2003 година до 10.10.2013 година или 124 главници (124 месеца) в размер общо на 2716 часа (две хиляди седемстотин и шестдесет) или 339,5 дни (триста тридесет и девет дни и половина) общо на стойност 7269.09 лева (седем хиляди двеста шестдесет и девет лева и девет стотинки) за процесния период, ВЕДНО със законната лихва от датата на завеждането на иска - 06.02.2015 година до окончателното й изплащане; мораторна лихва върху тази сума общо в размер 7237.05 лева (седем хиляди двеста тридесет и осем лева и шестдесет стотинки); стойността на неизплатената на ищеца разлика от основното му месечно възнаграждение общо в размер на 560.60 лева (петстотин и шестдесет лева и шестдесет стотинки) за периода от 01.02.2012 година до 31.12.2012 година (11 месеца), ВЕДНО със законната лихва от датата на завеждането на иска -06.02.2015 година до окончателното й изплащане; мораторната лихва върху тази сума общо в размер на 148.06 лева (сто четиридесет и осем лева и шест стотинки).

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

На 29.10.2001г. ищецът е бил назначен на длъжност „електротехник” в поделение на МО със Заповед на командира, а именно в Поделение 22480 – Бургас със звание „матрос”. В последствие с допълнително споразумение срокът на договора му за военна служба е бил продължаван. През 2008г. в следствие на извършени организационно – щатни промени, И. е бил преназначен на същата длъжност в друго поделение на ВМС, а именно във ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 32890 - гр.Бургас. Една година по - късно същият е бил преназначен на длъжност „трюмен машинист на ракетен картер” в същото поделение, а през 2011г. отново преназначен на длъжност „трюмен машинист” в „Тюмно отделение” във ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 22480 - гр.Бургас.

Със Заповед №

ЛС-01-34/07.10.2013г. на Командира на военното формирование договорът на ищеца за кадрова военна служба е бил прекратен и той е бил освободен от военна служба и зачислен в запаса, а със Заповед от 10.10.2013г. е бил отчислен от списъчния състав на ответното формирование, като на ищеца са били начислени парични обезщетения за прослужени 11 години кадрова военна служба в размер на 11 084.70 лева на основание чл.227, ал.1 ЗОВСРБ; на основание чл.224, ал.1, т.1 ЗОВСРБ парично обезщетение за неизползван вещеви лимит пропорционално на прослуженото време в години - 145.39лв.; както и еднократно парично доволствие за униформено облекло от 440 лева съгласно чл.227, ал.5 ЗОВСРБ. Следователно за процесния период е било налице служебно правоотношение между страните.

В случаите, когато за положен труд над установената месечна продължителност на служебното време (каквато е службата при дежурство до 24 часа), за който по принцип се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно време в рамките на общата продължителност на служебното време за месеца, когато до прекратяване на правоотношението положената от военнослужещия при увеличено работно време служба при дежурства не е компенсирана, трудът следва да бъде заплащан като извънреден труд /в този смисъл Решение №439 от 01.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 1733/2009г., III г.о., ГК; Решение №127 от 18.05.2011г. на ВКС по гр.д.

№1123/2010г., III г.о., ГК и др./. Следователно, при хипотезата на положен труд над нормалната продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивки по реда на чл.152, ал.4, т.5 от ПКВС до прекратяване на служебното правоотношение, служебното време, отработено над нормата, в съответствие с чл.152, ал.6 от ПКВС, следва да се заплаща като извънреден труд. В случая не се касае до същински извънреден труд по смисъла на специалния закон, а до приравнен на него труд, чието възмездяване се дължи ”като извънреден труд” в случай на прекратяване на правоотношението преди компенсирането му с почивка – чл.136а, ал.5 КТ.

Претенцията на ищеца касае точно такъв вид вземане.

За установяване на броя часове положен труд/служебно време над определената месечна продължителност по чл.152, ал.6 ПКВС (отм.) и продължителност на служебното време по чл.203, ал.2 от ЗОВСРБ (отм.) и чл.194, ал.2 ЗОВСРБ, които към момента на прекратяване на правоотношението не са били компенсирани с дължимата почивка, е назначена съдебно-икономическа експертиза.

Разпечатката съдържа 41 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a82d537-a59c-47ce-b480-7988d6589ccc