Определение № 3747 от 20.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3747 гр. Варна, 20.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501331 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 42900/29.05.2026г., подадена от В.

К. И. против определение № 6953 от 13.05.2026г., постановено по гр.д. № 4696/2025г. по описа на РС-Варна, 42 състав, в частта, с която е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по гр.д.№ 4696/2025г. по описа на РС-Варна, 42 състав до приключване с влязъл в сила съдебен акт по разделената искова претенция, предявена от ищцата против ответниците с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, вр. пар.4к, ал.8, т.1, пр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В частната жалба са изложения оплаквания за неправилност на определението в обжалваната част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Сочи се, че първоинстанционният съд не е съобразил естеството на евентуалното обективно съединяван, както и обстоятелството. Ч е искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е заявен като последен в евентуалност спрямо другите два и подлежи на разглеждане само, ако те бъдат отхвърлени. На следващо място сочи, че липсва обуславяща зависимост, доколкото главният иск е заявен на оригинерно придобивно основание – давностно владение, поради което изходът от спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ не се явява обуславящ за него. Сочи, 1 че недопустимостта за съвместно разглеждане на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ с иск по чл.108 от ЗС или чл.124, ал.1 от ГПК се отнася за кумулативно съединени претенции. Моли определението в обжалваната част да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствени действия по трите иска, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор от част от насрещните страна, а именно Т. Г., Н. К. К. и И. Н. И., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита, че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е преюдициален, доколкото се установява принадлежността на правото на собственост към минал момент, като без разрешаването не може да се извърши правилна преценка на въпроса дали наследодателят на ищцата е бил собственик към момента, от който се извеждат твърдените му реституционни права, съответно дали ищцата има материалноправно основание да претендира изменение на ПНИ или противопоставяне на права спрямо наследниците на И. Ж. Н.. Счита, че спирането е задължително, тъй като ако съдът продължи да разглежда главния иск съществува риск съдът да се произнесе по исканото изменени на ПНИ без преди това да е разрешен спорът за собствеността към минал момент. Моли определението да бъде потвърдено.

Останалите насрещни страни не са депозирали отговор по жалбата.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната съображенията за това са следните: жалба е основателна, като

Съгласно чл.229, ал.1 т.4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Основанието за спиране е налице само, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

2

Производството по гр.д. № 4696/2025г. по описа на РС-Варна, 4 2 състав, е образувано по искова молба, подадена от В. К. И. срещу Р. Д. С., В. С. Д., Т.

П. Д., З. П. Д., С. И. Д., Т. К. Г., Н. К. К., В. Ж. С., П. Ж. Т., И. Н. И. и Е. Н. И., с която са предявени обективно съединени искове: иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване за установено между страните, че ищцата е собственик на реална част от поземлен имот на основание давностно владение, а в условията на евентуалност на основание наследствено правоприемство и реституция, както и да бъде изменен съобразно резултата по делото влезлият в сила ПНИ на м.“Доброгледски лозя“, Община Аксаково поради грешка - неотразяване на процесния имот с границите му, както и отразяване на ответниците като собственици в регистъра към плана. В условията на евентуалност на исковете по чл.124, ал.1 от ГПК е предявен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ във вр. с пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване за установено между страните, че КК. Г. С., ЕГН **********, б.ж. на гр.Игнатиево, община Варна, поч. на **., чийто наследник е ищцата В. К. И., ЕГН ********** е бил собственик към момента на обобществяването (момента на внасянето в ТКЗС) на процесната реална част от недвижим имот.

С определение № 6953 от 13.05.2026г. съдът е изложил съображения, че е недопустимо исковете по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и исковете за собственост по чл.108 от ЗС/чл.124, ал.1 от ГПК да се разглеждат в едно производство при условията на обективно съединяване поради наличие на връзка на преюдициалност, при която исковете по чл.108 от ЗС/чл.124, ал.1 от ГПК са обусловени от изхода на спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, поради което е разделил производството, като е отделил за самостоятелно разглеждане иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и е спрял производството по главния иск по чл.124, ал.1 от ГПК до приключване на производството по иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ с влязъл в сила съдебен акт.

Действително налице е практика на ВКС, съгласно която исковете за собственост към настоящия момент не могат да бъдат разглеждани в едно производство с иска по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ при условията на обективно кумулативно съединяване. От съществено значение в настоящия случай, както е посочил и жалбоподателят, е обстоятелство, че съединяването на исковете е в условията на евентуалност, т.е. същите нямата да се разглеждат 3 едновременно. При това положение не е налице пречка за разглеждането им в едно производство и не е налице връзка на преюдициалност, водеща до недопустимост на разглеждане на иска за собственост към настоящия момент преди този по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ - в този смисъл е и определение № 444/19.07.2017г. по гр.д.№ 141/2017г. на ВКС, I г.о. При евентуално съединяване връзката, която следва да бъде зачетена е тази, която е обективирана с волята на ищеца по отношение на подредбата на исковете му, като неправилно се явява спирането на главния иск до приключване на евентуалния. Следва да се отбележи, че в настоящия случай при изложените от ищцата твърдения липсва връзка на преюдициалност между заявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК за собственост на основание давностно владение и заявения в условията на евентуалност иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Това е така, защото по първия иск ищцата се позовава на оригинерен способ – давностно владение. В допълнение твърденията й са, че нейният наследодател е владял имота, който изобщо не е обобществяван. Тези твърдения напълно изключват иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, който именно затова се явява евентуален, т.е. ако се приеме, че имотът е бил обобществяван, да се установи, че негов собственик към този момент е бил наследодателя на ищцата. Възможна преюдициалност е налице между заявеното в условията на евентуалност придобивно основание на иска по чл.124, ал.1 от ГПК- реституция и иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. В случай, че съдът има съображения за недопустимост на евентуално съединяване на посочените две претенции по начина заявен от ищеца, е следвало да ги изложи и да даде указания за обосноваване на интерес от именно такова съединяване с оглед естеството на претенциите. Подобни указания са дадени с последното разпореждане от 15.01.2026г., с което исковата молба е оставена без движение, но разяснения от ищцата в тази насока не са дадени.

Отделно от горното, следва да се отбележи още, че самата подредба на исковете по чл.124, ал.1 от ГПК е нелогична при наведените твърдения, че имотът е заявен за реституция от наследодателя на ищцата, включително същият е водил производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, завършило с признаване на правото му на възстановяване и едновременно наведените твърдения, напълно изключващи предходните, че имотът никога не е обобществяван, с които се обосновава заявяването на иска, основан на давностно владение, като главен. Действително сочи се, че е призната собственост върху 1000 кв.м., а се 4 твърди собственост на 1533 кв.м., като тук следва да се отстрани противоречието в твърденията в исковата молба и в случай, че се навеждат такива за реституционни права по отношение на 1000 кв.м., да се обоснове правния интерес от заявяването на иска за собственост по реституция по отношение на тези 1000 кв.м. като евентуален спрямо иска за собственост по давност. При посочените неясни и дори противоречиви твърдения, не може да се направи категоричен извод и за връзката на преюдициалност между отделните искове.

По всички изложени съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 127,67 евро, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6953 от 13.05.2026г., постановено по гр.д. № 4696/2025г. по описа на РС-Варна, 42 състав, в частта, с която е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по гр.д.№ 4696/2025г. по описа на РС-Варна, 42 състав до приключване с влязъл в сила съдебен акт по разделената искова претенция, предявена от ищцата против ответниците с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, вр. пар.4к, ал.8, т.1, пр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

ВРЪЩА гр.д. № 4696/2025г. по описа на РС-Варна, 42 състав, на първоинстанционния съд за предприемане на последващи процесуални действия.

ОСЪЖДА Р. Д. С., ЕГН **********, с адрес: *****, В. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, Т. П. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, З. П. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, С. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *****, Т. К.

Г. ЕГН **********, с адрес: ***, Н. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, В. Ж.

5

С., ЕГН **********, с адрес: ****, П. Ж. Т., ЕГН **********, с адрес: ****, И.

Н. И., ЕГН **********, с адрес: *** и Е. Н. И., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплатят на В. К. И., ЕГН **********, с адрес: **** сумата от 127,67 евро, представляваща направени по делото разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6