Решение № 1183 от 26.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следН. състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Даниела Христова

Кристина Филипова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000501074 по описа за 2023 година

С решение № 260093 от 13.01.2023г., постановено по гр.д. № 8525 по опис за 2020 г., Софийски градски съд ОСЪЖДА Л. Н. М., ЕГН **********. от гр. ***, ж.к."***“ № *, вх. *, ет.* да заплати на Н. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22 - чрез адв. В. Г. от САК, сумата от 67 725 /шестдесет и седем хиляди седемстотин двадесет и пет/ лева, представляваща половината от пазарната цена на апартамент № 17, находящ се в гр. ***, ул.“***" № **, кв.***, местност „***"“ в жилищната сграда на бл.*** вх. *. ет.*. собствеността върху която е прехвърлена от ответника на трето лице, съгласно нот. акт № 47, том III. рег.

№ 2566. дело № 416/2005г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.08.2020г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.57 ал.2 от ЗЗД вр. Чл.

86 от ЗЗД.

Със същото решение ответникът Л. Н. М., ЕГН **********, от гр. ***, ж.к. "***“ № *, вх. *, ет.*, е осъден да заплати на Н. Д. И., ЕГН **********, , съдебен адрес: гр. София, бул.“България“ №81, вх. В, ет.8, ап.22 - чрез адв. В.

* от САК, сумата от 3009лева, представляваща направени по делото разноски, 1 на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Недоволен от решението, ответникът Л. Н. М. е сезирал въззивната инстанция с въззивна жалба с вх. Рег. № 264960 от 10.02.2023г., която е приета като допустима с Разпореждане № 1810 от 26.04.2023г. В съдебно заседание, въззивН.т жалбоподател поддържа жалбата чрез пр. представител и претендира за разноски.

Въззиваемата Н. Д. И., чрез пр. представител поддържа писмен отговор с вх. Рег. № 271010 от 03.04.2023г. , в който е обосновала становище за неоснователност на въззивната жалба и претендира разноски.

В ход по същество, страните развиват доводи по спорните въпроси, които са свързани с правопогасяващите възражеН. на ответника и справедливостта.

Настоящият въззивен съд, след като се запозна със становищата на страните, обжалваното решение, предявеН. иск и събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема следното:

Ищцата Н. Д. И. е предявила срещу ответника Л. Н. М. иск с правно основание чл. 57, ал.2 от ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба е изложила, че приживе, нейната майка М. К. И., починала на 27.04.2005 г. е сключила правна сделка, покупко-продажба, обективирана в нот. Акт № 42/2004 г., с която е прехвърлила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент на ответника Л. Н. М.. През 2005г. ответникът се е разпоредил с собствеността, в полза на Н. Н. К., а сделката сключена между наследодателката на ищцата и прехвърлителя е била атакувана като недействителна на 11.03.2014 г. и прогласена за нищожна по отношение на ½ ид. Част, поради противоречене с императивните разпоредби на чл. 152 и чл. 209 от ЗЗД. След прогласяване на нищожността, ищцата предявила иск с пр. основание чл. 108 от ЗС срещу приобретателите на вещта, които обаче направили основателно възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Тези факти обосновали правен интерес за ищцата да предяви иск с пр. основание чл. 57 вр. Чл. 55 от ЗЗД срещу ответника в настоящото производство, да й заплати половината от данъчната оценка на отчуждената собственост /виж. Искова молба стр. 2/.

В писмен отговор, ответникът Л. Н. М. е оспорил основателността на предявеН. иск, като е посочил, че чл. 34 от ЗЗД изисква, връщане на даденото от двете страни, а в случая ищцата не е дала нищо по нищожН. договор.

2

Второто възражение, обосновано като правопогасяващо се отнася до твърдение за бездействие от страна на ищцата, която сама се е поставила в положение, собствеността върху имота да бъде придобита от приобретателите по давност. Третото възражение, също обосновано като провопогасяващо е изтекла погасителна давност за упражняване правото на иск.

От събраните по делото доказателства се установява, че с влязло в законна сила 07.02.2020г. Решение № 8971/30.12.2015г., постановено по гр.дело № 3397/2014г. по описа на СГС, ГО, 1-13 състав, потвърдено с решение № 2742/10.12.2019 г., постановено по гр. дело № 5552/2017г. по описа на САС, е прието за установено на основание чл.26 ал.1 пр.1 вр.чл.152 и чл.209 от ЗЗД, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт № 042, том II. рег.№ 6317, дело № 212/2004г. на нотариус В. П., рег.№ *** на ПК с район на действие СРС, с който на 17.09.2004г. М. К.

И. продала на Л. Н. М. апартамент № 7, находящ се в гр. София, ул.“***" № **. кв.***, местност „***“ в жилищната сграда на бл.*** вх.*, на седмия етаж. със застроена площ от 125,17 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, кухня и сервизни помещеН., при съседи: стълбище, А. В. Н., ул. “Софийски герой“ и двор, заедно с избено помещение № 14, при съседи: от две страни коридор и Г. П. П., както и с 1,047% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, е нищожен относно 1/2 ид. част от правото на собственост, принадлежащо на Н. Д. И., като наследник на прехвърлителката М. К. И..

Страни в процесуалното правоотношение, завършило с влязло в законна сила съдебно решение са били ищцата Н. Д. И., обосновала активната си процесуална легитимация с удостоверение за наследници № 229/10.05.2005г и ответникът против Л. Н. М., който е купувач по договора за покупкопродажба, сключен с наследодателката на ищцата, а именно М. К. И.. Със съдебното решение е разрешен спор за материално право и според съдържанието на решението, договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт № 042, том II. рег.№ 6317, дело № 212/2004г. на нотариус В. П., рег.№ *** на ПК с район на действие СРС, с който на 17.09.2004г. М. К. И. продала на Л. Н. М. апартамент № 7, находящ се в гр.

София, ул.“***" № **. кв.***, местност „***“ в жилищната сграда на бл.*** вх.*, на седмия етаж. със застроена площ от 125,17 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, кухня и сервизни помещеН., при съседи: стълбище, А. В. Н., 3 ул.“Софийски герой“ и двор, заедно с избено прмещение № 14, при съседи: от две страни коридор и Г. П. П., както и с 1,047% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, е нищожен по отношение на ½ ид.част от описаН. имот поради противоречие със закона.

Със същото решение са отхвърлени предявените от Н. Д. И. и А. П.

К./брат на ищцата/ против Н. Н. К. и С. Д. Ц. - купувачи на имота, продаден им от ответника Л. Н. М., съгласно нот.акт № 47, том III, рег.№ 2566. дело № 416/2005г. искове с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на по ½ ид.част за всеки от ищците по отношение на гореописаН. имот, като неоснователни, поради придобиване на правото на собственост върху имота Н. Н. К. и С. Д. Ц. по давност.

Съгласно чл.34 от ЗЗД когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Договорът е признат за нищожен, след смъртта на продавача и след като вещта е била отчуждена от купувача. В тази хипотеза, наследниците на продавача дължат връщане на дадената цена. Купувачът е в невъзможност на върне собствеността, защото я е отчуждил.

Хипотезите на чл. 57 от ЗЗД са три. Първата е връщане на вещта. Втората е свързана с погиване/отчуждаване на вещта и невъзможността на бъде върната. В този случай, се дължи действителната стойност или получената цена, когато последната е по-висока. Разпоредбата на чл. 57, ал.2 ЗЗД разграничава две хипотези. Първата е погиване/отчуждаване на вещта преди узнаване за липсата на основание, втората е след ако вещта е погинала/отчуждена след узнаване за липсата на основание. Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възполз вал, с изключение на плодовете.

Безспорно е, че след като ответникът се е разпоредил с вещта, която е обект на нищожната сделка, той се е възползвал като е получил разликата между цената, която е платил и цената, която е получил. Разпореждането е станало преди да узнае, че е нищожно основанието, на което я държи, затова той дължи само онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете.

4

Ответникът е придобил вещта през 2004 г. и я е отчуждил на 21.06.2005 г.

Към момента на отчуждаването, сделката не е била обявена за нищожна по отношение на ищцата. Тя е предявила иска си на 11.03.2014г., а решението, с което сделката сключена през 2004 г. е обявена за нищожна е влязло в законна сила на 07.02.2020г. Правото на иск се погасява с изтичане на срок от пет години. Правото на иск е възникнало от момента, в който е влязло в законна сила решението, с което сделката е прогласена за нищожна. Искът е предявен на 13.08.2020 г., т.е. в началото на петгодишН. давностен срок, от което следва, че правопогасяващо възражение на ответника е неоснователно.

След като в производството по гр.д. № 3397/2014 г. съдът е приел, че ищцата има правен интерес да претендира за нищожност на договор сключен от нейната майка през 2004 г. /последната не е замествана във висящо производство от своята дъщеря, а е починала преди образуване на делото/, то следва да се презюмира и правН. интерес на ищцата, да насочи претенцията си за връщане на даденото по нищожН. договор с възстановителна претенция, основана на принципа в чл. 34 от ЗЗД. Дали ще направи това с иск за собственост върху вещта или с някой от исковете за неоснователно обогатяване, представлява акт на лична преценка на носителя на правото на иск. Очевидно е, че възстановителната претенция не е могла да се обоснове с претенция за собственост, защото ответникът се е разпоредил със собствеността през 2005 г., а приобретателите са я придобили на основание, чл. 79 от ЗС. Тогава на разположени на ищцата са исковете за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 51, ал.1 ЗЗД, чл. 57, ал.2 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД. Разликата между иск за реално връщане на даденото /ревандикация на вещта/ и връщане до стойността на обедняването е в начина на определяне на престациите. Когато поради разпореждане с вещта в полза на трети добросъвестни лица, ревандикация чрез евикция е невъзможна, тогава за собственика /в случая, придобил собствеността по наследяване/ остава само възможността да претендира връщане на онова, с което се е обогатил получателя, но само до размера на обедняването. Претенцията по чл. 57, ал.2 от ЗЗД е разновидност на неоснователното обогатяване. За разлика от обезщетеН.та за вреди, съдът не определя размера на претенцията по справедливост, а в съответствие с фактите и правната норма, която определя, кои от тях са релевантни. Правната норма определя задължението само до онова, от което ответникът се е възползвал. При определяне размера на осъдителната претенция, съдът е длъжен да съобрази, в какъв размер 5 ответника се е възползвал при отчуждаване на вещта. Възползването от вещта, не е цената, на която вещта е продадена, защото преди това тя е била закупена по нищожната сделка. При определяне на неоснователното обогатяване, следва да се пресметне размера на обедняването. В този смисъл е и възражението на ответника в т. 1 от ПисмеН. отговор, подаден по реда на чл. 131 от ГПК, доразвито в писмените бележки пред въззивН. съд. При продажбата на имота през 2004 г. данъчната оценка е била в размер на 51 914.80 лева, а продажната цена е в размер на 51 950 лева, т.е по нищожната сделка, наследодателката на ищцата в настоящото исково производство е получила сумата от 51 950 лева. Принципът за връщане на даденото, следващ от чл. 34 от ЗЗД изисква наследниците на продавача по нищожната сделка, да върнат на купувача получената цена, а той да им върне вещта. Тя обаче е отчуждена през 2005 г. Цената, на която е придобита от ответника е 57 520 лева, а данъчната оценка на имота през 2005 г. е в размер на 57 513 лева.