Решение № 271 от 26.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ IV – 23

26.02.2020 г., гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1933 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ф.Е.Х., ЕГН **********, и А.И.Х., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Карнобат, ул.

“Георги Димитров“ № 6, чрез адвокат Димитринка Димова

Вълева – с пълномощно от първата инстанция (л. 9), против Решение № 203 от 10.10.2019 г. по гр. д. № 1427/2018 г. на Районен съд – Карнобат, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от въззивниците против Е. И.

А.,

ЕГН **********, и Ф.И.А., ЕГН **********,***, иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на дворно място с площ от 152, 78 кв. м., заключено между южната регулационна граница на УПИ № I - 188 в кв. № 5 до северната фасада на съществуващите в УПИ № XXV - двуетажна масивна постройка и сградата на бивш битов комбинат /залепени една за друга по плана/, по цялото протежение северната фасада на сградите и на изток достигащо до източната граница на УПИ XXIV в кв. 5, а на запад – граничещо с уличната регулация.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Навеждат доводи, че първоинстанционният съд неправилно е разместил доказателствената тежест по предявения отрицателен установителен иск за собственост, като е приел, че следва да бъде решен въпросът дали спорните 152. 78 кв. м. са част от имота на ищците, въпреки че тяхното право на собственост не е предмет на спора. Оспорват изводите на съда, че не се е установило по безспорен начин дали между двата имота е съществувала ограда и на какво разстояние от северната фасада на сградата на ответниците е поставена, като се позовават на протокола от съдебното заседание, в което е било изслушано вещото лице по СТЕ, както и на представеното с исковата молба геодезическо заснемане от май 2017 г. Възразяват срещу извода на съда, че показанията на свидетелката Р.Г.Н. са противоречиви. Считат, че при действието на единствения регулационен план на с. Съединение от 1951 година, не би следвало да има разлика в площта на имотите по издадените от община Сунгурларе скици, които са извадка от този план. По отношение на доводите на съда, че праводателите на ищците не са владели процесните 152, 78 кв. м. повече от 10 години преди влизане в сила на 3ТСУ от 1973 г., излагат съображения, че показанията на свидетелката Н. изясняват статута на имота на нейните родители още от 1952 година и доказват факта, че те са владеели процесните кв. м. още от тогава.

Въззивниците молят съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител на легитимирани лица, които имат правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите Е. И. А. и Ф.И.А., чрез адвокат Минка Костова – с пълномощно от първата инстанция (л. 90), която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Излагат доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намират за неоснователни доводите на жалбоподателите, че районният съд е разместил доказателствената тежест в процеса. Излагат съображения, че в производството по предявен отрицателен установителен иск ответникът следва да докаже правото си на собственост, а ищецът да обори това негово твърдение, като докаже свои насрещни права. Навеждат доводи, че процесната реална част от парцел, не е могла да бъде предмет на придобивна давност съгласно чл. 40 ал. 2 от ЗПИНМ и чл. 59 от ЗТСУ. Считат, че дори и да се приеме, че началният момент на давността е този от придобиване на имота от дядото на ищцата през 1952 г., то по чл. 34 от действалия тогава

Закон за давността срокът за придобиване на недвижими имоти е бил 20 години и във връзка с параграф 4 от ПП на ЗС давността е следвало да изтича към 1958 г., но пък ЗПИНМ е в сила от 1950 г., а той изключва възможността за подобно придобиване по давност, поради което при всички положения забраната е била действаща. Намират за неприложима и фикцията на чл. 181, ал. 3 от ЗТСУ /отм./, защото тя води до придобиване на идеална част, а спорната е реална такава.

Посочват, че в чл. 200, ал. 1 от ЗУТ е предвидена възможност за такова придобиване по давност, но само ако са спазени изискванията за минимални размери на тези части, което в случая не е налице, доколкото се касае за около 150 кв. м., а и не е приложимо изключението от това правило, посочено в ал. 2, даващо възможност за придобиване и на такива части, защото то касае само неурегулирани дотогава поземлени имоти, които се присъединяват към съседни, а по делото е установено съществуването на план за регулация от 1951 г., преди влизане в сила на ЗУТ, с което статутът на това място отдавна е бил уреден.

Въззиваемите молят съда да потвърди първоинстанционното решение.

Претендират за присъждане на всички направени разноски.

В съдебно заседание въззивниците поддържат въззивната жалба.

Правят възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемите поддържат отговора на въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Карнобат е образувано по искова молба на Ф.Е.Х. и А.И.Х., с която молят съда да приеме за установено, че ответниците Е. И.А. и Ф.И.А. не са собственици на дворно място с площ от 152, 78 кв. м., заключено между южната регулационна граница на УПИ № I-188 в кв. № 5 до северната фасада на съществуващите в УПИ № XXV двуетажна масивна постройка и сградата на бивш битов комбинат /залепени една за друга/, по цялото протежение на северната фасада на сградите и на изток достигащо до източната граница на УПИ № XXIV в кв. 5, а на запад граничещо с уличната регулация, които 152,78 кв. м. са приобщени към УПИ № I-188 в кв. № 5 съгласно действащия план на с.

Съединение, при граници: изток – УПИ № II-188, запад – улица, север – улица, юг – УПИ № XXV.

Предявени са субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че през 2015 г. ищците са закупили два недвижими имота, находящи се в село Съединение, община Сунгурларе, област Бургас, с обща площ от 2053 кв. м., а именно: 1) дворно място с площ 1008 кв. м., образуващо УПИ № I-188 в кв. № 5, заедно с построената в това дворно място полумасивна двуетажна жилищна сграда; 2) незастроено дворно място с площ 1045 кв. м., образуващо УПИ № II-188 в кв. № 5. Твърди се още, че през 2003 г. ответникът Е. И. А. закупил по време на брака си с втората ответницата дворно място с площ от 590 кв. м., образуващо УПИ № XXV в кв. № 5, с което имотите на ищците граничат от юг. Поддържа се, че закупените от ищците имоти били заградени със здрави огради, придържани от циментови колове, които били поставени там преди повече от 40 години, като при закупуване на имотите владението било предадено на ищците така, както е съществувало отпреди 1981 г. и те го продължили по същия начин. Посочено е, че през 2017 г. ответниците нарушили целостта на южната ограда на имотите на ищците, разрушили я частично, унищожили дърветата, посадени в собствения на ищците УПИ № I-188, и заявили, че са собственици на част от дворното място на ищците – 152, 78 кв. м., заключени между южната регулационна граница на УПИ № I-188 в кв. № 5 до северната фасада на съществуващите в УПИ № XXV двуетажна масивна постройка и сградата на бивш битов комбинат /залепени една за друга/, по цялото протежение на северната фасада на сградите и на изток достигащо до източната граница на УПИ № XXIV в кв. 5, а на запад граничещо с уличната регулация. Посочено е, че тези претенции на ответниците обуславят правния интерес на ищците от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск. Твърди се, че съгласно нотариалния им акт ищците са собственици на два недвижими имота с обща площ от 2053 кв. м., но реално владеят площ от 2205, 78 кв. м., т.е. с 152, 78 кв. м. повече, колкото е площта на ограденото от техните праводатели дворно място, което те продължават да владеят, откакто са го закупили. Изложени са твърдения, че за имотите на ищците има две скици – една от 2012 г. и една от 2017 г., и двете издаден въз основа на плана на с. Съединение от 1951 г., но на втората скица площта на имотите (1027 кв. м. и 970 кв. м.) не съответства на тази, посочена в нотариалния им акт (1008 кв. м. и 1045 кв. м.).

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор, с който ответниците считат предявения иск за допустим, но неоснователен. Признават, че ищците са собственици на УПИ № I-188 и УПИ № II-188 в кв. № 5 по плана на с. Съединение. Оспорват се твърденията на ищците, че ответниците са разрушили изградена между двата имота ограда, като се отрича някога да е имало такава ограда. Оспорват твърденията, че ищците са придобили по давност процесните 152, 78 кв. м., първо, защото не е налице непрекъснато десетгодишно владение от страна на ищците и техните праводатели върху процесния терен и, на второ място, поради законовата забрана за придобиване на реални части от дворищно регулационни парцели.

Не се спори между страните, а и се установява от представения по делото нотариален акт, че на 01.09.2015 г. ищците са закупили правото на собственост върху два недвижими имота, находящи се в село Съединение, община Сунгурларе, област Бургас: 1) дворно място с площ 1008 кв. м., образуващо УПИ № I-188 в кв. № 5, съгласно действащия застроителен и регулационен план на село Съединение, при граници: изток – УПИ № II-188, запад – улица, север – улица, юг – УПИ №XXV, заедно с построената в това дворно място полумасивна двуетажна жилищна сграда; 2) незастроено дворно място с площ 1045 кв. м., образуващо УПИ № II-188 в кв. № 5, съгласно действащия застроителен и регулационен план на село Съединение, при граници: изток – УПИ № III-188, запад – УПИ № I-188, север – улица, юг – УПИ № XXV.

По делото е представен нотариален акт, от който се установява, че на 17.01.2003 г. ответниците са закупили правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в село Съединение, община Сунгурларе, област Бургас: дворно място с площ 590 кв. м., съставляващо УПИ № XXV „За битов комбинат“ в кв. № 5, съгласно действащия застроителен и регулационен план на село Съединение, при граници: изток – УПИ

№ XXIV-159, запад – улица, север – УПИ № I-188, юг – УПИ № XXVI “За обществено обслужване“, заедно с построената в този имот търговска сграда „Битов комбинат“ и останалите подобрения в имота, без търговската сграда, построена в западната част на имота.

По делото е прието заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че действащият регулационен план на с. Съединение, одобрен със заповед № 1082/05.03.1951 год., е единственият одобрен план за населеното място. Посочено е, че не са извършвани промени в регулационната граница между УПИ I-188 и УПИ XXV, кв. 5 по плана на селото. Отбелязано е, че към датата на закупуването на УПИ XXV същият е бил урегулиран с одобряването на плана през 1951 г., като не е налице предаване на части от съседни имоти към него. Обяснено е, че процесната реална част от 152,78 кв. м., заключена между южната регулационна линия на УПИ I-188 в кв. 5 до северната фасада на съществуващата в УПИ XXV двуетажна масивна постройка и сградата на бивш битов комбинат по цялото протежение на северната фасада на сградите и на изток достигащо до източната граница на УПИ XXIV в кв. 5, а на запад граничещо с уличната регулация, представлява незастроена част от УПИ XXV, кв. 5 и не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за образуване на самостоятелен парцел. Към заключението на вещото лице е приложена скица, на която процесната реална част от 152,78 кв. м. е защрихована със зелен цвят. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че, през 1991 г. е извършена частична промяна в плана от 1951 г., като УПИ XXVI се разделя на две – УПИ XXVI и УПИ XXV, който е закупен от ответниците, но тази промяна не касае регулационната граница между имотите на страните. В съдебно заседание вещото лице обяснява също, че процесните 152, 78 кв. м. са получени като разлика между геодезическото заснемане, което ищците са направили на своите имоти, и плана на селото от 1951 г. Вещото лице посочва също, че при извършения оглед на място е констатирало, че на границата между имотите на страните няма нито ограда, нито остатъци от ограда, а спорната реална част от 152, 78 кв. м. представлява затревена площ (полянка) без дървета.