Решение № 3721 от 07.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3721 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100511687 по описа за 2022 година

С Решение № 8718 от 28.07.2022 г. по гр.д. № 67597/2021 г. по описа на СРС, 79 с-в, е осъден ЗЕАД „Б.В.ЕИ.Г.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл.405, ал. 1 КЗ сумата от 6 252,20 лв., представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка

„Каско

Стандарт“, по застрахователна полица

№

4704180800003073/10.10.2018 г. за причинени имуществени вреди на влекач с peг. № *******, марка „Рено“, вследствие на настъпило на 28.10.2018 г. на паркинг в Република Франция застрахователно събитие - „пожар“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 03.12.2020 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 849,38 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 100 875,03 лв., начислена за периода от 01.01.2019 г. до 07.03.2019 г., както и сумата от 1 104,55 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 6 252,20 лв. начислена за периода от 08.03.2019 г. до 02.12.2020 г., като е отхвърлен иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над уважения размер от 6 252,20 лв. до пълния предявен размер от 20 241,17 лв., или за размера от 13 988,97 лв., както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за разликата над уважения размер от 1 849,38 лв. до пълния предявен размер от 2 456,81 лв., или за размера от 607,43 лв., и за периода от 21.12.2018 г. до 31.12.2018 г. и за разликата над уважения размер от 1 104,55 лв. до пълния предявен размер от 3 581,56 лв., или за размера от 2 1

477,01 лв.

В срока по чл.259 ГПК решението е обжалвано и от двете насрещни страни.

Ищецът „М.“ ЕООД обжалва постановеното от първата инстанция решение в частта на отхвърляне на исковете с изложени доводи, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Според ищеца, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение неправилно застрахователят е намалил дължимото, което съдът не е отчел правилно. Застрахователното събитие е настъпило в първия месец след сключване на имуществената застраховка и дори и при прилагане на процент на овехтяване същия е следвало да бъде в размер на 0.83% за този месец, а не в посочения от експерта и съда размер. Дължимото застрахователно обезщетение е следвало да бъде намалено само с дължимата вноска по договора за застраховка. В случая действителната стойност на претърпяната вреда възлиза на посочената в договора застрахователна сума. Като не е съобразил това съдът е постановил неправилно решение. При постановяване на решението си съдът не е съобразил ангажираните доказателства и констатациите на САТЕ досежно определяне на средна пазарна стойност на увредения влекач, както и посочената стойност на запазените части. Съответно, за формиране на крайни изводи по тези въпроси съдът не се е обосновал в постановеното решение. Не е съобразена и стойността в представената по делото фактура за закупен влекач от 06.08.2018 г. /два месеца преди това/ от същия дилър. Отправя искане за отмяна на решението в посочените обжалвани части и уважаване на исковете за главното и акцесорното вземане в цялост. Претендира разноски.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ответника ЗЕАД „Б.В.ЕИ.Г.“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано и от ответника ЗЕАД „Б.В.ЕИ.Г.“ ЕАД, с основни доводи, че е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на формираните правни и фактически изводи. Поддържа, че при постановяване на решението си съдът неправилно е определил действителната стойност на увреденото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие. Последната не следва да бъде приравнявана към посочената в застрахователния договор застрахователна сума, която съставлява максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора, която не подлежи на изплащане в пълен размер. В случая при определяне на застрахователното обезщетение съдът не е съобразил и постъпилото по делото писмо от Волво Груп България ЕООД, в което е посочена действителната стойност на увреденото имущество. Не е съобразено от съда и договореното между страните за прилагане на 2 безусловен франшиз в размер на 250 лв. Поради неоснователност на иска за заплащане на застрахователно обезщетение за неоснователни счита и исковете за заплащане на мораторна и законна лихва. Отправя искане за отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „М.“ ЕООД, с който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението на СРС като правилно в обжалваните от ответника части. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във жалбата относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими. Разгледани по същество, съдът намира че същите са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 79-ти състав, решение за валидно, допустимо и правилно.

Във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Производството е образувано по предявени от „М.“ ЕООД срещу „Б.В.ЕИ.Г.“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 405, aл. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 20 241,17 лв., представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица № 4704180800003073/10.10.2018 г., за причинени имуществени вреди на влекач с peг. № *******, марка „Рено“, вследствие на настъпило на 28.10.2018 г. на паркинг в Република Франция застрахователно събитие - „пожар“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 03.12.2020 г. до окончателното плащане; 2 456,81 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 114 864 лв., начислена за периода от 21.12.2018 г. до 07.03.2019 г„ както и 3 581,56 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 20 241,17 лв., начислена за периода от 08.03.2019 г. до 02.12.2020 г.

Основателността на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало застрахователно 3 правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“; 2/ настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие /пожар/, за което застрахователят носи риска; 3/ размерът на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди; 4/ изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения срок.

Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства се установяват посочените предпоставки, по които страните не спорят и съдът е посочил същите в доклада си от 07.01.2022 г. като безспорни с оглед указанията на разпоредбата на чл.146, ал.1, т. 3 ГПК. Поради това и съдът намира за установено в производството наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица № 4704180800003073/10.10.2018 г., по отношение на собствения на ищеца „М.“ ЕООД влекач с peг. № *******, марка „Рено“, по време на действието на което - на 28.10.2018 г. е настъпило застрахователно събитие - „пожар“, представляващо покрит застрахователен риск, в резултат на което последният изцяло е погинал, както и, че в изпълнение на договорното си задължение извънсъдебно ответникът ЗЕАД „Б.В.ЕИ.Г.“ ЕАД е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 94 622,83 лв. /след приспадане на втората вноска от застрахователната премия в размер на 1021.97 лв./.

В случая страните спорят относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

Според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС.

Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 60135 ОТ 15.11.2021 Г. ПО Т. Д. № 1821/2020 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС и в цитираната в същото практика на ВКС, застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на 4 събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. В цитираните решения изрично е акцентирано, че при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, т.к. последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.

Даденият принципен отговор е обоснован с норми от отменения Кодекс за застраховането - чл. 208, ал. 3, вр. чл. 203, ал. 2 и, ал. 4 и с нормите на сега действащия КЗ, с оглед аналогичните разпоредби - чл. 386, ал. 2, чл. 400, ал. 1, касаещи действителната застрахователна стойност и дължимото застрахователно обезщетение при застраховане срещу вреди.

При съобразяване сочените разпоредби и изразените становища при прилагането им от съда, настоящата инстанция намира че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение в настоящия случай съдът е съобразил и приложил правилно материалния закон. При определяне на дължимото застрахователно обезщетение настоящият състав съобразява представените пред първата инстанция фактура от 06.08.2018 г. за закупен от същия дилър влекач с идентични характеристики на процесния два месеца преди сключване на застрахователния договор, както и представеното от писмо от Волво Груп България ЕООД /от 29.03.2022 г. – л.57 на СРС/, в което е посочена продажна цена на имуществото, която е послужила за дадените констатации по допълнителната САТЕ. За обосноваване на дължимото от ответника застрахователно обезщетение съдът съобразява и посочената в застрахователния договор застрахователна сума и констатациите на експерта по основната САТЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК. С оглед това съдът намира че същата възлиза на сумата 100875.03 лв. с приспадане на стойността на запазените части – 10% и стойността на дължимата втора вноска по договора за имуществено застраховане в размер на 1021.97 лв. При съобразяване, че извънсъдебно ответникът е заплатил на ищеца сумата от 94 622,83 лв., то, първият е останал задължен за разликата от 6 252,20 лв., до който размер предявеният главен иск с правно основание чл.405, ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 20 241,17 лв., или за размера от 13 988,97 лв. За обосноваване на тези изводи, съдът съобрази, че за определяне на действителната стойност на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие експертът е посочил в своята основна експертиза коя е средната пазарна стойност на процесния влекач към датата на събитието – 113219 лв. Посочената стойност е обоснована от експерта, поради което следва да бъде съобразена от съда при разрешаване на спора.