Решение № 102 от 21.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Пловдив, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000018 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 279 от 26.10.2022 година, постановено по т. дело № 1200/2021 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъден Р. М. А., ЕГН **********, с адрес село Д., общ. С. З., ул. „И. Р.“ № **, да заплати на „А. Б. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“, бул. „М. Л.“ № **, дължимите суми по договор за потребителски кредит /с превод на работна заплата / № *****/25.02.2021г., в размер на 68 402,20 лв. - представляваща главница, ведно със законовата лихва върху главницата, считано от 23.06.2021г. до изплащане на задължението, 569, 42 лв. - просрочена договорна лихва за периода от 06.04.2021 г. до 18.06.2021 г. включително, 97, 21 лв. - обезщетение за забава върху просрочена главница за периода от 06.05.2021г. до 18.06.2021 г. включително, 4.06 лв. - неустойка за периода от 06.05.2021 г. до 18.06.2021 г. включително, 76 лв. лихва по чл.86 от ЗЗД за периода от 19.06.2021 г. до 22.06.2021 г. включително. Осъден 1 е Р. М. А. , ЕГН **********, да заплати на „А. Б. Б.“ АД ,ЕИК *********, направените в първоинстанционното производство разноски в общ размер на 8 574, 93 лв.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Р. М. А., чрез назначения му от съда особен представител адвокат М. С.. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, респ. за допусната техническа грешка при изписване на срока на договора – 23.03.2021 година, вместо действителната такава 05.02.2028 година. Този извод бил необоснован и в противоречие с доказателствата, събрани по делото. Твърди се, че липсват обективни данни по делото, въз основа на които да се направи такъв извод. В тази връзка във въззивната жалба са изложени доводи, касаещи представените по делото заявление за отпускане на кредит и уведомление от банката. Освен това се поддържа, че доказателствата, свързани с преддоговорните отношения между страните, не са основание да се приеме постигнато съгласие за условия, различни от тези, изразени в самия договор две седмици по-късно, при сключването му. Посочено е също, че не могат да се правят изводи въз основа на представения по делото погасителен план, тъй като липсвали данни, сочещи, че той е неразделна част от процесния договор и че действителната воля на страните за срока на договора е тази по погасителния план, а не изразената в договора. Прави се и възражение за нищожност на погасителния план на основание чл. 22, предложение първо от Закона за потребителския кредит, свързано с неспазване на изискването на чл.

10 от ЗПК досежно размера на шрифта му. Според жалбоподателя, преценявайки събраните доказателства, съдът е бил длъжен да уважи възражението му за ненастъпила предсрочна изискуемост и липса на забава съобразно единствения срок на договора, посочен в него – 23.02.2031 година.

Искането е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на решението на ОС – Стара Загора. Поддържа се, че решението е съобразено 2 изцяло със събраните по делото доказателства, сочещи на настъпила предсрочна изискуемост съгласно раздел ІХ, т.9.1.1. от Общите условия на банката за предоставяне на потребителски кредит, а именно изпадане в забава при издължаване на главницата и лихвите по кредита. Ответникът по жалбата се позовава на приложения по делото погасителен план от 26.02.2021 година, поддържайки, че той е неразделна част от договора, подписан е от кредитополучателя и го обвързва. Процесуалният представител на банката се аргументира включително с извършеното погасяване на две вноски в размерите, посочени в погасителния план, без възражения от кредитополучателя, както и с подаденото от него заявление за отпускане на кредит. Посочено е, че възражението за несъответствие между номера на процесния договор и този, посочен в представения погасителен план, както и всички останали оспорвания, които се поддържат във въззивната жалба, са преклудирани, че тези доказателства са приети от първоинстанционния съд без възражения от страна на ответника. Оспорено е възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита. Ответникът претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните намира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Тя е подадена от лице, имащо право на въззивно обжалване, а именно от ответника чрез назначения му от съда особен представител, срещу постановеното осъдително решение. При подаване на въззивната жалба е спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок.

Съобразявайки становищата на страните и конкретните оплакванията във въззивната жалба, както и събраните доказателства, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на законосъобразността на първоинстанционното решение, становището на въззивния съд е следното:

По т. дело № 1200/2021 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора е предявен осъдителен иск от „А. Б. Б.“ АД срещу Р. М. А., имащ за предмет дължими суми – главница от 68402,20 лева, просрочена договорна лихва за периода от 06.04.2021 година до 18.06.2021 година в размер на 3

569,42 лева, обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 06.05.2021 година до 18.06.2021 година в размер на 97,21 лева, неустойка за периода от 06.05.2021 година до 18.06.2021 година в размер на 4,06 лева, лихви за забава по чл. 86 от ЗЗД за периода от 19.06.2021 година до 22.06.2021 година в размер на 76 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2021 година до окончателното й изплащане.

Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, са настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по сключения между страните договор за потребителски кредит с превод на работната заплата № *****/25.02.2021 година, по който на ответника е отпуснат кредит в общ размер на 70 000 лева с краен срок 05.02.2028 година, посочен в генерирания след постъпването на сумата по сметката на кредитополучателя погасителен план. Поддържа се, че в договора е допусната грешка при изписването на крайния срок, като вместо действителната дата 05.02.2028 година била изписана датата 23.02.2031 година. Действителната дата се установявала от заявление за отпускане на кредит № ***-***/11.02.2021 година, както и от уведомлението от банката от 18.02.2021 година, в съдържанието на които било посочено, че става дума за кредит от 70 000 лева със срок на издължаване от 84 месеца. Твърди се, че кредитополучателят е внесъл само две от вноските по погасителния план – за месец март и месец април, дължими до пето число, със забава от по няколко дни. След това преустановил плащанията, като изрично заявил, че няма възможност и не желае да плаща задълженията си. Позовавайки се на раздел ХІ, т.9.1.1. от Общите условия, неразделна част от договора, след като кредитополучателят не погасил дължимата вноска на 05.05.2021 година, банката му изпратила покана за обявяване на предсрочната изискуемост, връчена от Ч** при условията на чл. 44, ал. 1 от ГПК на 15.06.2021 година, като на 18.06.2021 година банката отразила счетоводно задълженията по договора като предсрочно изискуеми.

В преклузивния срок, с отговора на исковата молба, назначеният от съда особен представител на ответника Р. А. адвокат М. С. е оспорила исковете. Част от възраженията, касаещи липса на доказателства за реално усвояване на отпуснатата сума от 70 000 лева от кредитополучателя, не се поддържат във възизвното производство. В отговора е направено възражение за нищожност на целия договор поради липса на уговорени начин и срок на 4 погасяване на кредита. Посочено е, че представения към исковата молба погасителен план от 26.02.2021 година, за който се твърди, че е окончателен, предвижда погасяване на кредита на 84 вноски, последната от които с падеж 05.02.2028 година, което не съответствало на посочения в договора краен срок на погасяване на всички задължения, а именно 23.02.2031 година. В договора, в чл. 4.2. било посочено, че сроковете за периодичните плащания на погасителните вноски / главница и възнаградителна лихва/, са съгласно погасителен план, неразделна част от договора – приложение 3. Посочените разминавания били съществени и не позволявани да се прецени налице ли са и какви са реално договорените между страните условия относно начина и срока на погасяване на кредита. При условията на евентуалност, ако не се приемела нищожност на целия договор на това основание, процесуалният представител на ответника се е позовал на липса на съгласие между страните относно начина на погасяване на кредита в рамките на договорения срок до 2031 година, поради което не можело да се приеме наличие на забава, респ. настъпила предсрочна изискуемост. При условията на евентуалност е оспорен и размерът от 97,21 лева на осъдителния иск за обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 06.05.2021 година до 18.06.2021 година, като се твърди, че действителният такъв е 10,86 лева.

По делото въз основа на събраните доказателства, следната фактическа обстановка: е установена

На 25.02.2021 година между „А. Б. Б.“ АД и Р. М. А. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с превод на работната заплата № *****. В чл.1.1. от договора е посочен размерът на отпуснатия кредит - 70 000 лева, като предназначението му е за пълно погасяване на друг потребителски кредит на ответника в „Р.“ ЕАД, а остатъка – за текущи нужди.

Реалното усвояване на сумата по кредита е обстоятелство, което не е спорно между страните на настоящия етап от производството. То е установено с приетата от първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза, от която е видно, че сметката на кредитополучателя е заверена с цялата сума още на 25.02.2021 година, като на тази дата е извършен и превод на необходимата сума от 41760 лева за погасяване на задълженията му към „Р.“ ЕАД.

5

С чл. 3 от договора са уговорени дължимите лихви и такси.

Уговорките, касаещи погасяването на задълженията по договора за кредит, се съдържат в чл. 4 от договора. В чл. 4.1. е посочено, че срокът на договора за кредит, в който всички задължения, произтичащи от него следва да бъдат погасени, е до 23.02.2031 година. В чл.4.2. е предвидено, че сроковете за периодичните плащания на погасителните вноски / главница и възнаградителна лихва/, са съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит / Приложение № 3/. В чл. 6.9. от договора също е посочено, че неразделна част от договора за кредит са Приложение № 1 – Общи условия по потребителски кредити; Приложение № 2 - Извлечение от тарифата за лихвите, таксите и комисионите на Банката и Приложение 3 – Погасителен план, като в скоби е добавено, че окончателен погасителен план се предоставя след усвояване. Следва да се посочи, че по делото не се твърди от ищеца и не е представено като неразделна част от договора Приложение № 3, съществуващо към момента на подписване на договора, което съгласно чл. 4.2. следва да урежда сроковете за периодичните плащания на погасителните вноски / главница и лихви/ . Представен е погасителен план с дата и час на генериране 26.02.2021 година – 11,54 часа, за който самата банка твърди, че е окончателния погасителен план, изготвен след усвояването на сумата от кредитополучателя.