Решение № 363 от 04.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Христина Ал. Борисова в присъствието на прокурора Чавдар П. Грошев като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300601339 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 46 от 25.02.2025г., постановена по НОХД № 6672/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXVI н.с., подсъдимият Г. О. Ю. е признат за виновен в това, че на 17.11.2022г., в гр. Пловдив, се заканил на Т. Т. Н. с убийство чрез действия, като насочил към главата му газов пистолет неустановена марка и модел и възпроизвел изстрел, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, т. 1, вр.ал.1 от НК, вр. чл. 54 ал.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.

57, ал. 1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание по НОХД № 2069/2018г. по описа на Окръжен съд - Пловдив в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим, изцяло и отделно от наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години по НОХД № 6672/2023г. по описа на РС - Пловдив, като от приведеното наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР, НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ считано от 25.01.2018г. до 19.07.2018г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

1

Със същата присъда подсъдимият Г. О. Ю. е осъден да заплати на гражданския ищец Т. Т. Н. сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършеното престъпление, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2022г. до окончателното й погасяване.

Постановено е веществените доказателства - сигнално оръжие марка „RETAY“, модел „Х1“, кал. 9 мм., сер. № ***, ведно с пластмасова кутия с 8 бр. патрони от жълт метал, ведно с пълнител с 9 патрона, 1 бр. черно куфарче от пластмаса и копие от удостоверение № 20210774767/03.08.2021г., издадено от Първо РУ при ОДМВР гр. Пловдив, собственост на Д.Р. - предадени на служба КОС към Първо РУ при ОДМВР гр. Пловдив, да се върнат на Д.Р., а вещественото доказателство - 1 бр. гилза от жълт метал, иззета при оглед на местопроизшествие от 17.11.2022г. и намираща се между кориците по делото, да се унищожи като вещ без стойност.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г. О. Ю. е осъден да заплати на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 421,20 лева, представляваща разноски в досъдебното производство, а на Районен съд - Пловдив е осъден да заплати сумата от 40 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 400 лева - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Г.

О. Ю. е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Т. Т. Н. сумата от 1 000 лева - разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Срещу първоинстанционния съдебен акт е депозирана въззивна жалба и допълнително изложение към нея от адв. Д. Ч., като упълномощен защитник на подсъдимия Ю., в която излага оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, твърди и че същата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. В жалбата се поддържа и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че заканата, дори да е отправена, не е предизвикала, нито е била от естество да предизвика у пострадалия основателен страх за осъществяването й, като дори липсвала и комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза, която да установи тези обстоятелства. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционната присъда и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невинен и го оправдае по повдигнатото му обвинение, алтернативно да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Пловдив или да измени присъдата, като наложи на подсъдимия по-леко по вид наказание „пробация“, което искане по съществото си предпоставя приложението на института по чл. 55 от НК. Присъдата се атакува и в гражданскоправната й част.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение и повереникът на частния обвинител и граждански ищец Т. Н. – адв. Е. К. пледират за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия - адв. Д. Ч., упълномощена за въззивното производство, поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към същата, като сочи, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че задочното провеждане на първоинстанционното производство е затруднило разкриването на 2 обективната истина и е нарушило правото на защита на подсъдимия. Излага подробни съображения, че на същия не бил връчен препис от обвинителния акт, което го лишило практически от възможността да разбере обвинението и да се защитава по него чрез представяне на доказателства и вземане на отношение по въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК. Сочи се още, че присъдата почива на предположения, както и че липсва комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, която да установи, че стореното от подсъдимия е могло да възбуди основателен страх у пострадалия за осъществяване на заканата. Поради това от въззивния съд се иска алтернативно да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, да признае подсъдимия за невинен и го оправдае по повдигнатото обвинение или да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, като замени наказанието лишаване от свобода с пробация.

Подсъдимият Г. О. Ю. не се явява и не взема становище по жалбата и постановената присъда, като пред настоящия съдебен състав производството протече задочно по отношение на същия в хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.

„а“ от НПК.

Пловдивският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата и допълнението към нея, с доказателствата по делото и доводите на страните и извърши цялостна служебна проверка на правилността на обжалвания първоинстанционен акт, в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе, съобрази следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл.

319, ал. 1 от НПК, чрез съответния първоинстанционен съд, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. О. Ю. е осъждан, като с влязла в сила на 07.01.2021г.

Присъда № 92/03.10.2019 г., постановена по НОХД № 2069/2018 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив, е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 4 години.

Това осъждане не оказва влияние върху правната квалификация на деянието, което е предмет на настоящото производство.

Свидетелите Р. Н. и Т. Н. били съпрузи и живеели в къща, находяща се в ***. Свидетелите Д.Р. и Т.М. били интимни приятели. Последната живеела на квартира в ***, като свидетелките М. и Н. били близки приятелки. На 17.11.2022г. между свидетелите Р. Н. и Т. Н. избухнал семеен скандал. След като двамата приключили да спорят, свидетелят Т. Н. си събрал багажа и отишъл в дома на родителите си. Разстроена от случилото се, Р. Н. позвънила на своята приятелка Т.М. и й споделила за случилото се. Свидетелката М., заедно със свидетеля Д.Р. и подсъдимият отишли до дома на свидетелката Н., за да я вземат. Четиримата заедно се върнали в квартирата на Т.М., където употребили наркотични вещества, а в жилището се намирали още такива.

Междувременно свидетелят Т. Н. размислил за случилото се и решил да разговаря с Р. Н.. Тъй като знаел, че тя обикновено търси своята приятелка 3 Т.М., предположил, че е отишла в дома й, поради което се отправил към адреса, находящ се в ***. Пристигайки пред квартирата на последната, свидетелят Н. започнал да тропа силно по вратата на жилището и след като никой не му отворил, слезнал пред терасата на същото и започнал да вика.

Междувременно подсъдимият Ю. си помислил, че ударите по вратата са от полицейски служители и изхвърлил през балкона на апартамента притежаваното от него количество наркотични вещества. Р. Н. се чула със съпруга си – Т. Н., двамата провели разговор, като първата се съгласила да се приберат в дома им на ***. След като се прибрали двамата седнали на разположената в двора на къщата беседка, на която имало маса и столове и започнали да разговарят помежду си, за да изгладят отношенията си. Докато стояли в двора на къщата, пристигнали подсъдимият Ю., заедно със свидетелите Т.М. и Д.Р., като първият носел в себе си газов пистолет, неустановена марка и модел. Свидетелката Н.Ш. – баба на свидетелката Р. Н. се намирала на терасата, като същата възприела присъствието на други лица, освен внучка си и пострадалото лице. Свидетелят Д.Р. започнал да претендира, че Р. Н. му дължи връщане на сумата от 50 лв., като във връзка с това се обърнал към свидетеля Н. и му казал, че ще се развилнее и започнал да бута намиращите се в близост столове, като между тях възникнал словесен скандал, но физически Д.Р. не бил заплашен по никакъв начин. В този момент, без да е бил провокиран по какъвто и да е било начин, подсъдимият Ю. изненадващо за всички присъстващи, извадил газовия пистолет, който носел със себе си и с дясната си ръка го насочил към дясното слепоочие на свидетеля Т. Н. и възпроизвел изстрел. От изстрела свидетелят Т. Н. се свлякъл на земята и изпитал непреодолим страх за живота си. Вследствие от изстрела почувствал силно парене и болка в очите, както и заглъхване в ушите. Т. Н. паднал на колене, очаквайки Г. Ю. да възпроизведе втори изстрел.

В този момент свидетелката Р. Н. се опомнила и застанала между двамата и се опитала да защити съпруга си. Шумът от изстрела бил възприет и от намиращата се на терасата свидетелка Н.Ш.. Подсъдимият продължавал да държи пистолета. Тогава свидетелят Д.Р. се обърнал към Г. Ю. и го подканил да си тръгват, като двамата заедно със свидетелката Т.М. напуснали произшествието.

Във връзка с инцидента свидетелката Р. Н. подала сигнал на ЕЕН 112, като поискала спешно съдействие за изпращане на екип на ЦСМП, предвид състоянието на свидетеля Т. Н.. На място пристигнал екип от ЦСМП, като след извършен преглед същият бил откаран в УМБАЛ „Св. Георги“ АД гр.

Пловдив, където му била оказана медицинска помощ и му било назначено лечение. Във връзка с подадения сигнал били информирани и органите на полицията, като местопроизшествието било посетено от разследващ полицай, който извършил оглед, в хода на който в южния край на беседката била намерена и иззета гилзата от възпроизведения от подсъдимия изстрел.

В хода на проведеното разследване с протокол за доброволно предаване от 18.11.2022г. св. Д.Р. предал на водещия разследването притежаваното от него сигнално оръжие марка „RETAY“, модел „Х1“, кал. 9 мм., сер. № ***, ведно с пластмасова кутия с 8 бр. патрони от жълт метал, ведно с пълнител с 9 патрона, 1 бр. черно куфарче от пластмаса и копие от удостоверение № 20210774767/03.08.2021г., издадено от Първо РУ при ОДМВР гр. Пловдив.

Изготвена била съдебнобалистична експертиза, от заключението на която се установява, че предаденият от свидетеля Д.Р. пистолет представлява неогнестрелно оръжие и гилзата, намерена при оглед на местопроизшествието 4 на ***, не е стреляна с него.