Решение № 196 от 08.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Ловеч, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500324 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.559,ал.3 и чл.558,ал.7 от КЗ С Решение № 49/26.05.2023г.,пост.по гр.д.№331/2021г. РС-Луковит е отхвърлил като погасен по давност предявения от Гаранционен фонд, представляван заедно от изпълнителните директори М. К. и С. С., иск с правно основание чл.559,ал.3,вр.с чл.558,ал.7 от КЗ, срещу Н. С. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за заплащане на сумата 7 179.21лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди,която сума е възстановена от Гаранционен фонд на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по претенция на Националното бюро на автомобилистите в Германия за причинени щети на автомобил с марка „С.“ с рег.№ **********, настъпили в следствие на ПТП от 12.08.2015г., във Федерална република Германия,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Гаранционен фонд,със седалище гр.София, бул.“Граф Игнатиев“№2,ет.4,чрез пълномощник адв.И. К.-ЛАК. Не се съгласява с извода на съда,че претенцията е погасена по давност. Излага,че не се спори извършеното на 04.05.2016г. плащане от Гаранционния фонд. Съдът не е съобразил,че в 5-годишния срок е постановено спиране на теченето на давността за времето от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.,по силата на чл.3,т.2 от ЗМДВИПОНС.Съгласно разпоредбата за времето на обявеното извънредно положение спират да текат давностните и други срокове,предвидени с нормативни актове,с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправни субекти,с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. С „Държавен вестник“ бр.44 от 13.05.2020г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на ЗЗдравето и урежда мерките за ограничаване разпространението на епидемията и преодоляване на последиците от нея,които ще се прилагат на територията на страната след отмяна на извънредното положение-т.е. след 13.05.2020г.

1

При това положение за периода от 13.03.2020г.до 13.05.2020г. давността за порцесното вземане не е текла,поради което към датата на предявяване на иска на 04.06.2021г. погасителната давност все още не е била изтекла.Това прави възражението на ответника неоснователно.

Споделя мотивите на съда за обоснованост на съпричастността на ответника към ПТП и наличие на предпоставки за уважаване на иска.

Моли да се отмени решението, да се уважи претенцията изцяло и присъдят направените разноски в двете инстанции.

Не е постъпил отговор от Н. С. М.. Пълномощникът му адв.Д. М.а излага позиция по същество,като моли да се отхвърли въззивната жалба и потвърди пъровинстанционното решение.Не претендира разноски.В случай на наличие на предпоставки за уважаване на претенцията,прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на въззивника.

От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№331/2021г. по описа на РС-Луковит и съобразяване на становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК,като приема,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и е редовна.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение.

С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

По делото са приложени документи-в оригинал на немски език и в легализиран превод на български, удостоверяващи настъпило на 12.08.2015г.,в 21.20ч., ПТП в населеното място с код- 63071- Офенбах на Майн, район Бюргел, федерален път 448, на бензиностанция „Джет“(JET), между л.а. с марка „Б.",с рег.№ ********, управляван от Н. С.

М. (участник 01) и л.а.с марка „С.“, модел ***, с рег. № *********, собственост на П. Т.

(участник 02). Съобщението е от 13.08.2015г. по преписка № №VU/0935272/2015г. на Полицейски президиум Югоизточен Хесен, Полицейска дирекция Офенбах, 1-ви полицейски участък. Описано е, че участник 01 и участник 02 са стояли един зад друг в тази последователност на бензиностанция „Джет“ в Офенбах, на колонка за зареждане с гориво.

Участник 01 забелязал, че колонката не работи и потеглил на заден ход, за да отиде на друга колонка, като не е обърнал внимание на намиращия се зад него автомобил - участник 02, при което се ударил на заден ход в неговата предна част. Изложени са и съмнения,че водач 01 е управлявал автомобила без задължителна застраховка. Прието е, че от водач 01 е извършено административно нарушение. Посочени са свидетелите,возещи се в автомобила на М.- А.

С.,Д. Г., Й. С., М. В.,а водач 02 е П. Т. от Германия.Като щета е посочена „повредена предна дясна броня“ на приблизителна стойност 2500 евро. Приложени са протоколите от проведените разпити на участниците в ПТП и свидетели.

Приложени са документите от кореспонденцията между компетентните органи в отделните държави- Бюрото „Зелена карта“ в Германия и НББАЗ чрез Бюрото за уреждане на исковете в Европа, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и Гаранционния фонд.

Приложен е Доклад за извършената проверка от Бюрото в Германия, с изготвената експертиза на вещо лице и оценка на нанесените щети-описани подробно, 2 фактурата от авто-сервиза, където е извършен ремонтът на пострадалия автомобил, искането до НББАЗ за възстановяване на изплатеното обезщетение-общо 3559.01 евро.

От документите става ясно,че образуваното от Прокуратурата на Дармщат, Подразделение Офенбах на Майн, наказателното производство срещу М. е прекратено (писмото е от 22.10.2015г.), със заключение „евентуалната вина е малка-§153 от Наказателно-процесуалния кодекс( StPO)“.

С преводно нареждане от 04.04.2016г. НББАЗ е изплатило сума 30 322.62 евро на Бюрото „Зелена карта“ в Германия.

Образувана е щета и пред Гаранционен фонд за имуществени вреди №120198/20.04.2016г.,с посочена сума за предявяване на регрес от 7 179.21лв. С преводно нареждане от 04.05.2015г. сумата е изплатена от ГФ на НББАЗ.

С изх.№ГФ-РП-350/12.11.2020г. ГФ е изпратил регресна покана до Н. М. за възстановяване на изплатеното обезщетение от

7179.46лв., връчена му лично на

19.11.2020г., с разясняване на възможностите за погасяване на задължението.

От справката в базата данни на Гаранционен фонд се потвърждава, че към момента на осъществяване на ПТП (12.08.2015г.) л.а.с марка „Б.“ с рег.№ ******** не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Ответникът оспорва претенцията, основанието,вида и размера на приетите вреди.

Твърди,че е било причинено само одраскване на предна броня в дясната част. Прави и възражение за наличие на съпричиняване от страна на водача на пострадалия автомобил,която с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

Прави и възражение за погасяване на претенцията към него поради изтекла давност.

При така установената фактическа обстановка, съставът приема,че съдът е сезиран с иск с правно основание чл.559,ал.3,вр.с чл.558,ал.7 от КЗ, и чл.34,ал.3,ал.4, вр.с чл.33,ал.1 от ПУДГФ(отм.). Съдът приема,че е приложим КЗ от 2016г.,тъй като при неговото действие е извършено процесното плащане от ищеца-Гаранционен фонд в рамките на ангажиментите му съгласно чл.554 и сл.от КЗ. Действащи към този момента са били и нормите на Правилника за устройството и дейността на ГФ-отменен считано от 27.08.2021г.(„Дв-к“ бр.71),с приемането на нов такъв.

Съдът е сезиран с претенция на Гаранционен фонд към виновния водач, в случаите,когато в съответствие с международните договори, по които е страна, е изплатил обезщетение за вреди, причинени от пътнотранспортни произшествия по чл.28,ал.1,т.1,б.“б“,т."аа" от Правилника (настъпили в друга държава членка,когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и обичайното му местопребиваване е на територията на РБългария). Сумите се възстановяват в срок 15 дни от писменото заявление на бюрото. След възстановяване на сумите бюрото предоставя на фонда документите, с които разполага във връзка с изплатената от него претенция.

Ответникът, макар да оспорва механизма на настъпване на ПТП и размера на вредите, не ангажира никакви доказателства в подкрепа на оспорването му.

При съобразяване на представените документи от проведените пред съответните компетентни органи в двете държави, производства,съставът намира,че е доказано по категоричен начин осъществяването на процесното ПТП. Установено е както от страна на ангажиране на наказателната отговорност на дееца,проведено е разследване,приключило с прекратяване на производството,като Прокуратурата на Дармщад е приела,че „евентуалната вина е малка“,но не е отрекла съпричастността на М. към ПТП. Едновременно с това е образувано и проведено производство пред застрахователя-чрез Бюрото за уреждане на искове в Европа(с оглед наличието на чуждестранен участник в произшествието), щетите са установени, остойностено е възстановяването им,вкл.и с приложена фактура от извършилия 3 ремонта,при което състав намира,че вредата е установена както по основание,така и по размер.

От справката в базата данни на Гаранционен фонд се потвърждава, че към момента на осъществяване на ПТП (12.08.2015г.) л.а.с марка „Б.“ с рег.№ ******** не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Предходната е изтекла на 06.02.2015г.,а следваща е сключена на 13.08.2015г.

Изпълнен е и компенсаторният механизъм за посредничество на националните бюра на автомобилните застрахователи,съгласно Споразумение между Компенсаторните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. и чл.6 от Четвъртата Моторна Директива 2000/26/ЕС, като при настъпилото събитие на територията на държава-членка, различна от тази на домуването на автомобила, вредите и обезщетението са определени от националния застраховател. Доказано е,че НББАЗ е изплатило определеното обезщетение и е предявило претенцията си към ГФ- компетентен, при осъществилата се хипотеза на чл.558,ал.7 от КЗ.

Съгласно чл.559,ал.3 от КЗ ГФ встъпва в правата на увреденото лице и има право на регресен иск срещу виновния водач.

При тези данни правата на ГФ са категорично доказани. Видно е,че е отправил покана до водача за възстановяване на изплатената вместо него сума. Поканата е надлежно получена,но не е последвало изпълнение на задължението.

При тези данни съставът приема,че претенцията на ГФ е доказана по основание и размер.

От ответника е направено възражение за погасяване на претенцията на ищеца поради изтекла давност. Първоинстанционният съд е споделил възражението,като е приел,че 5-годишният давностен срок е започнал да тече от извършеното плащане на 04.05.2016г. и към подаването на исковата молба-на 04.06.2021г. е изтекъл.

Съставът не споделя този извод.

Основателно е възражението на адв.К.-пълномощник на въззивника,че съдът не е съобразил спирането на давностния срок, постановено със Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците („ДВ“,бр.28/24.03.2020г.),където в чл.3,т.2 е предвидено, че за времето от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение „..спират да текат :.. давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти;“. Отмяната на тази пречка е постановена с §13 от ПЗР на Закона(обн.в "Дв-к" бр.44/13.05.2020г.), където е предвидено,че сроковете,спрели да текат по силата на Закона, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон-т.е.считано от 21.05.2020г. се възстановява действието на погасителната давност.