Решение № 7556 от 28.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7556 гр. С., 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110102035 по описа за 2024 година

Ц. Р. Н. е подал срещу С. О.а иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 000 лева, предявен като частичен от общо 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, настъпили от инцидент на 31.01.2023, вследствие от Ruptura tendini Achilli dex - скъсване на ахилесовото сухожилие на десния крак, настъпило в гр.С., на ул. „З...а” в посока от ул. „Ге. Н. Ж.в” към ул.

„Д.ър” до бл.408, в жк. Н., поради бездействие на служители на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 31.01.2023 г., до окончателното плащане. На основание чл.214 от ГПК ищецът е направил увеличение на иска от сумата от 8000 лева на сумата от 16 000 лева като частичен от 24 000 лева.

Ищецът твърди, че на 31.01.2023 г. около 10:00 часа в гр.С., вървейки, придружаван от съпругата си (жената с която живее на семейни начела), по левия тротоар на ул. „З...а“ в посока от ул. „Ген. НН.Ж.в“ към улица „Д.ър“ .осредствено до бл. 408 в ж.к. „Н.-4“, стъпва с пръстите на десния си крак върху изпъкнал ръб на нагънатата настилка на тротоара, като задната част на ходилото му пропада надолу, при което получава много силна болка в ахилесовото сухожилие на десния крак и пада на земята, тъй като не можел да продължи да стъпва на травмирания крак. Излага, че тротоарната настилка на 1 мястото на инцидента е нагъната и неравна, състояща се от разбито и силно деформирано асфалтово покритие, формирало се от избуялите масивни корени на дървото, находящо се на тротоара.Вследствие на пропадането настъпват травматични увреждания, изразяващи се в Ruptura tendini Achilli dex скъсване на ахилесовото сухожилие на десния крак.Излага, че притесненията му били големи, както за личното му здраве, така и за работата му, която няма да може да изпълнява и да изхранва семейството си, тъй като е шофьор и десният му крак е основен в извършването на тази дейност. С помощта на съпругата си се отправил към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”.При пристигане в болницата кракът му вече бил силно подут със синкав цвят и напълно обездвижен до коляното, като веднага е приет за лечение и операция в болницата.На същия ден е направена операция Sutura t. 1 Achili dex. Съгласно оперативен протокол №548547/31.01.2023 г., посочен в епикризата от болницата, е извършен дебнридман на двата края на увреденото сухожилие, същите са обшити по модифициран метод на Кеслер с резорбируем конец, възстановен е паратенона, извършен е обратен послоен шев, поставена е стерилна превръзка и гипсова шина в еквинус. Проведена е също медикаментозна терапия и след 4-дневен престой в болницата, пострадалият е изписан от болничното заведение на 03.02.2023 г. с окончателна диагноза:

Ruptura tendini Achilli dex. При изписването са дадени указания за продължаване на терапията с Клексан 0.4 spr. - по една апликация дневно подкожно и продължаване на превръзките в амбулаторен порядък.Вследствие на травмите бил в продължителен основен възстановителен период за повече от 6 месеца, който продължава и към настоящия момент, като с оглед на състоянието му той щял да продължи и за в бъдеще. В резултат от инцидента ищецът бил в болничен в продължение на повече от 5 месеца - за периода от 31.01.2023 до 03.07.2023 г. Поддържа, че увреждането е тежко, довело до сериозни последствия за здравословното му състояние и причинило значителни затруднения и дискомфорт за дълъг период от време, като оплакванията му за болка в десния крак продължават и към настоящия момент. Не може да използва пълноценно крака си, да го движи нормално, има ограничен обем на движенията, невъзстановена подвижност и ротация на глезена.Наложило му се месеци наред да ползва патерици, поради болките и невъзможността да стъпва на десния крак, както и поради указанията на лекарите.Увреждането на крака му довело до невъзможност за нормален 2 живот и елементарно обслужване за период повече от половин година, като за ежедневните си жизнени потребности е имал нужда от помощта на близки и приятели.За период от повече от половин година е преустановил всякакви физически занимания, на които бил любител.Почти два месеца не бил излизал от апартамента, тъй като се притеснявал от студеното време през зимните месеци, от ново падане и нови травми.Разчитал предимно на помощ от съпругата си и дъщеря си, за да му донесат храна, вода и вещи от първа необходимост.Чувствал се в тежест на половинката си, бил в тежко физическо и емоционално състояние, породено от операцията и травмата. Изпитвал постоянно неудобство да моли познати и роднини да му съдействат при извършването на елементарни дейности като пазаруване, помощ при обуване, къпане и т.н. Наред с физическите болки била налице и негативна промяна в поведението му, както и в емоционалното му състояние - от весел и социално активен човек с множество контакти, се превърнал в отчаян и изолиран човек, изоставил интересите си, преустановил заниманията и контактите си за повече от половин година. Чувства, че се отчуждил от хората и се самоизолирал, което се отразявало негативно на психиката му..риятните емоции и напрежението около случката се отразило негативно и върху отношенията между ищеца и съпругата му, тъй като изпълнението на всички задачи в дома им паднало върху плещите на съпругата на ищеца (в това число финансова издръжка на семейството, почистване, готвене, грижи за детето и т.н.).Изпитвал страх да ходи по тротоарите и силно безпокойство, когато разказва за случилото се.Продължавал да изпитва редица неудобства в ежедневието си.За период от около 6-7 месеца имал и нарушения на съня.Към момента не можел да стъпва напълно на оперирания крак и все още чувствал болки в областта на операцията, а самият глезен бил с увеличен обем в сравнение с глезена на другия крак.Бил налице и голям загрозяващ белег на десния крак, който бил видим при носене на чехли, джапанки, открити обувки.Причината за инцидента бил .оддържаният тротоар, чиято настилка на мястото на инцидента била в окаяно състояние, отговорност за чиято изправност и безопасност имала С. О.а като собственик на улицата, включително и на прилежащия й тротоар. Поддържа, че наличието на неравности и сериозни препятствия по тротоарната настилка създавала опасност за движещите се по него пешеходци, които са участници в движението по смисъла ЗДвП, поради което съставлявала неизправност на 3 пътя, отстраняването на която било вменено в задължение на общината като собственик на пътя по силата на закона - § 7, ал.1, т.4 ЗМСМА и чл.31 от ЗП.

Същото обаче не било изпълнено към 31.01.2023 г. и тъй като вината на натоварените от общината лица се презумира, то налице били визираните в закона предпоставки за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на възложителя - С. О.а, за обезщетяване на вредите. Излага, че улица „З...а“ и прилежащият тротоар се намират на територията на С. О.а и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал.2, т. 3 от Закона за общинската собственост.Предвид това, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са пряка и .осредствена последица от неизпълнение на задълженията на общината да поддържа в изправност и обезопасява тротоарното платно, счита, че С. О.а носи отговорността за претърпените от него болки и страдания от получената травма.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. О.а оспорва предявения иск с доводи, че е налице прекомерност на исканото обезщетение за неимуществени вреди, като излага твърдения, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с действията си.Сочи, че след извършена проверка от страна на С. О.а на процесния пътен участък се установило, че за същия не са подавани сигнали за компрометирана асфалтова настилка или препятствия по процесния тротоар.Излага, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като при движението си не е положил дължимата грижа като пешеходец и се е движил без да гледа къде стъпва.Оспорва твърденията на ищеца, че е търпял болки и страдания в размера и интензитета, описан от него.Претърпяната травма не се характеризирала е толкова дълъг период на възстановяване, колкото бил описан в исковата молба, също така не се характеризирала с толкова интензивни болки и страдания, колкото се твърдяло. Твърденията на ищеца, че се е отчуждил от контактите си, че е изоставил интересите си, че изпитва страх при излизане на вън, че се е самоизолирал, били силно преувеличени и не отговаряли на обективната истина. Излага, че пострадалият е търпял болки и страдания, но в никакъв случай в обема, интензитета и размера, които ищецът твърди.Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло респ.съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, което да бъде намалено съобразно степента на съпричиняване от страна на пострадалото лице.

4

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена медицинска документация- епикриза и болнични листи.

Съгласно заключението на СМЕ ищецът е получил следните травматични увреждания от процесното събитие:руптура на дясното ахилесово сухожилие.Патоморфологично е засегната сухожилната средна част с тотално разкъсване по типа на конска опашка.Активната функция на мускула е била невъзможна.В областта се е развил хематом и посттравматичен оток.Съгласно заключението на СМЕ претърпените увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното събитие.Съгласно заключението на СМЕ травмата изисквала оперативно лечение, чиято цел е била да се възстанови целостта на разкъсаното сухожилие в нормалната дължина, да се покрие с паратенон увредения участък, да се постигне зарастване на сухожилието за период от 45 дни с протекцията на поставената гипсова шина.Последвал период на рехабилитация и физиолечение, който продължил до края на третия месец, през който се ползват помощните средства.Следващият етап е отстраняване на помощните средства и адаптиране на ходилото към опорната фаза на походката. Този период продължава различно време, като най-бавно се възстановявало стъпването на пръсти.Според вещото лице средностатистически лечебно възстановителния период продължава 6 месеца.В конкретния случай е ползвана временна нетрудоспособност за 154 дни. Според заключението на СМЕ интервенцията е извършена на 31.01.2023, като е възстановено засегнатото Ахилесово сухожилие, проведено е и медикаментозно лечение с венозни инфузии на водно –солеви разтвори, приложение на антибиотик, антикоагулант и аналгетици.Поставена е и гипсова шина за 45 дни, ищецът е ходил с патерици 90 дни и е провеждал физио-рехабилитационно лечение.Съгласно заключението на СМЕ функционално плантарната и дорзалната флексия са възстановени добре.Адаптацията на ходилото при опорната му фаза и стъпването на пръстите е затруднено поради леката хопотр. на м.Трицепс суре и по тази причина накуцва по време на ходене на пръсти.Според вещото лице в бъдещ период това ще се компенсира с провеждане на възстановителни и 5 балнеопроцедури.Съгласно заключението на СМЕв острия период болките са били много силни, дължащи се на разкъсаните съдове, нарастващия хематом и посттравматичен оток.След оперативно ищецът е имал болки от кожния разрез, проникването през меките тъкани, постоперативния оток и хематом.Носенето на имобилизираща шина и невъзможността да се стъпва на крайника е създало затруднения.По време на рехабилитацията болките са свързани с преодоляване на контрактурата и възстановяване на мускулната сила.Съгласно заключението на СМЕ в меките тъкани на глезена и ходилата няма наличие на оток.В съдебно заседание вещото лице пояснява, че белегът е между 8-9 см. по дължината и е разположен от вътрешната страна на ахилесовото сухожилие., той е в резултат на задно-вътрешен хирургичен достъп до разкъсаното ахилесово сухожилие.В съдебно заседание вещото лице пояснява, че все още не е възстановена крайната фаза на изтласкване на ходилото и ходенето на пръсти, при което се усеща едно леко накуцване в резултат на слабост на триглавия мускул на подбедрицата, който всъщност преминава в ахилесовото сухожилие, което се залавя за петната кост.Според вещото лице това ще отзвучи, на трябват специални балнеолечения и тренировка на мускула, като би трябвало до 4-5 месеца при целенасочена работа, тази слабост да се заличи.Според вещото лице белегът ще остане, като може да се отстрани с лекарства като Матекасол и Контрактубекс.В съдебно заседание вещото лице пояснява, че е възможен описания механизъм по делото за настъпване на травмата като в този случай при опорен крайник в предната част на ходилото или пръстите се запазва равновесие и от тази контракция на мускула се получава разкъсването.