Решение № 362 от 28.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Плевен, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500569 по описа за 2026 година

Депозирана е жалба от В. Й. Н., в която е посочено, че на основание чл.435, ал.2, т.2 ГПК обжалва действията по изпълнително дело № 2025***0401782 с изх.№ 05835/20.02.2026 г., насочени към опис на имущество, запор на трудово възнаграждение към работодателя му и публична продан на недвижим имот, в който живее (негово единствено жилище).Позовава се на чл.446, ал.1 ГПК и чл.444, т.1 до т.7 ГПК.Прави се искане да се отменят като незаконосъобразни принудителните действия на ЧСИ по горепосоченото изпълнително дело№ 2025***0401782 с изх.№ 05835/20.02.2026 г.

Депозиран е отговор на жалбата от ЕТ“***“, представляван от Т. В. Н. чрез пълномощник, в който е изразено становище, че жалбата касае насрочен опис на идеални части от само едни недвижим имот на длъжника, находящ се в с.***, обл.Плевен, на ул.***, но доколкото такъв опис не е осъществен счита, че жалбата е недопустима, а ако беше осъществен е неоснователна.Несеквестируемо би било единственото жилище на един длъжник, а не един от многото жилищни имоти.

Депозирани са мотиви от ЧСИ Ц. Н.

1 по повод жалба с вх.№

36939/27.03.2026 г. от В. Й. Н., като счита, че същата е частично недопустима по отношение на обжалване на налагане на запор на трудово възнаграждение и следва в тази част да се остави без разглеждане, а в частта, в която се обжалва насрочения, но неизвършен опис, жалбата е неоснователна, тъй като не е извършено незаконосъобразно принудително изпълнение и следва да се остави без уважение.

Съдът намира за установено следното.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител съгласно чл.435, ал.2, т.2 ГПК, според която разпоредба длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Според чл.435, ал.2, т.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

Изпълнителното дело е образувано по молба на ЕТ“***“ със седалище с.***, обл.Плевен, представляван от Т. Н. въз основа на изпълнителен лист № 177 от 26.11.2025 г., издаден по гр.д.№ 572 по описа за 2023 г. на РС-Левски, срещу длъжника В. Й. Н..

С оглед на посоченото в жалбата с изх.№ 05835/20.02.2026 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Валборген“ООД, в което е посочено, че се налага на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508 и 512 ГПК запор върху всяко възнаграждение за труд, което се изплаща на длъжника В. Й. Н..Посочено е, че при запор на трудово възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 ГПК.

В т.1 на ТР № 2/10.07.2017 г. на ВКС по т.д.№ 3/2015 г., ОСГТК, е посочено, че не е допустимо налагането на запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение.Налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част.

Посочено е също така, че нарушава несеквестируемостта налагането на запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се 2 допуска принудително изпълнение.Запорът трябва да е наложен, за да упражни длъжникът правото си на жалба.

Изпратено е придружително писмо до „Валборген“ООД изх.№ 05836/20.02.2026 г., в което е посочено, че се изпраща за приемане запорно съобщение с изх.№ 5835/20.02.2026 г. и за връчване покана за доброволно изпълнение изх.№ 41211/11.12.2025 г. и уведомление за опис на имот с изх.№ 2506/23.01.2026 г. на В. Й. Н..

Видно от известието за доставяне то е получено на 23.02.2026 г. от „Валборген“ООД.

С писмо изх.№ 17/24.02.2026 г. дружеството е уведомило ЧСИ, че В. Н. получава трудово възнаграждение под размера на минималната работна заплата и удръжки не са възможни на този етап.Запорът пази ред след наложените предходни запори на лицето.

С писмо изх.№ 20/27.02.2026 г. „Валборген“ООД е уведомило ЧСИ, че е налице прекратяване на трудовото правоотношение с В. Н..

В поканата за доброволно изпълнение от 11.12.2025 г. са посочени предприетите изпълнителни действия по чл.507 ГПК и чл.517, ал.1 ГПК.

В уведомлението за опис на недвижим имот от 23.01.2026 г. е посочено, че В. Н. е уведомен, че на 25.03.2026 г. пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на посоченото недвижимо имущество - УПИ, находящ се в с.***, ул.***.

В мотивите на ЧСИ е посочено, че на 27.02.2026 г. е получен отговор от управителя на „Валборген“ООД, че длъжникът е с прекратено трудово правоотношение, поради което е изготвена нова покана с изх.№ 9118/12.03.2026 г., която е изпратена чрез призовкар до адреса на длъжника, но същият не е намерен и на основание чл.47, ал.1 ГПК поканата е залепена, вследствие на което насроченият на 25.03.2026 г. опис на недвижим имот не е извършен.

Видно от разписката уведомлението е залепено на 19.03.2026 г. на адреса в гр.Плевен.

В мотивите са посочени и други извършени изпълнителни действия по делото - направена нова справка за актуално състояние в ЕЕТД с вх.№ 39882/02.04.2026 г., от която е видно, че длъжникът има сключен нов трудов 3 договор с посоченото еднолично дружество с ограничена отговорност, насрочване на нова дата за опис на възбранения недвижим имот на 15.07.2026 г., но тези изпълнителни действия са след датата на депозиране на настоящата горепосочена жалба, а по отношение на недвижимия имот има връзка с неизвършения опис на 15.03.2026 г.

На първо място в жалбата са изложени доводи, че след смъртта на баща си е признат за съсобственик на имоти, към които няма реален достъп и не извлича никакви ползи, тъй като другият съсобственик го лишава от възможността да ги ползва.

Също така е посочено от жалбоподателя, че настоящето изпълнение е насочено върху имот, който представлява негово единствено жилище и цели неговият опис и последваща продажба.

С решение от 22.12.2023 г. по гр.д.№ 20234410100416 по описа за 2023 година на ЛРС е намалено завещателното разпореждане на бащата на В. Н. от 08.06.2016г. с ¼, съставляваща запазената част на В. Н. и е възстановена в негова полза ¼ от цялото имущество на В. Н. към момента на откриване на наследството, включително имуществото, включено в търговското предприятие на едноличния търговец, респективно преминало с универсално правоприемство в ЕТ“***“.

От приложеното удостоверение от АВ от 23.06.2026 г. е видно, че след депозиране на жалбата е вписан договор за покупко-продажба на наследство (чл.212 ГПК); наложена е възбрана върху недвижим имот - 1/ 8 ид.ч. от гараж №8, както и на 1/8 ид.ч. от посочения недвижим имот в гр.Плевен, ул.“Найчо Цанов“№ 14; вписано е и съдебното решение за намаляване на завещателното разпореждане на Й. Н. в полза на Т. Н. с ¼ от цялото имущество, съставляващо з запазена част на В. Н. към момента на откриване на наследството, включително имуществото на търговското предприятие.

Според чл.444, т.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху посочените вещи на длъжника-физическо лице, между които е и жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо то това дали длъжникът живее в него.

В т.1 на горепосоченото Тълкувателно решение е посочено, че срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от 4 връчването на съобщението за насрочване на проданта, но е посочено, че преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта (при промяна на обстоятелствата, напр.придобиване на ново жилище, въпросът може да бъде пререшен).

Относно изложеното във въззивната жалба, че изпълнението е несъразмерно спрямо размера на дълга и би довело до сериозни последствия за неговото здраве и живот, като е посочено и заболяването, заради което ТЕЛК е определила 60% инвалидност, то са приложими разпоредбите на чл.442-443 ГПК, като тези въпроси не могат да се разрешат в настоящето производство, което е контролно-отменително.

Чл.439, ал.1 ГПК, на която се позовава жалбоподателят, не е приложим в настоящето производство, тъй като разпоредбата предвижда, че длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.

Посочената разпоредба на чл.445, ал.2 ГПК предвижда, че от забраните по чл.444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че жалбата в частта, в която се обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, по отношение на налагането на запор върху трудовото му възнаграждение, то несеквестируемия доход е посочен в чл.446 ГПК, в който е определен несеквестируемия минимум абсолютно - в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията.

Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано имущество за събиране на определено парично вземане, какъвто е и процесния случай -запор на трудово възнаграждение към работодателя на жалбоподателя, както е посочил.

Към датата на депозиране на жалбата - 24.03.2026 г. трудовото правоотношение на В. Н. вече е било прекратено с работодателя му „Валборген“ООД.Удръжки не са правени поради липса на секвестируема част за периода на полагане на труд.

5

Жалбата в тази част е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Не са допуснати нарушения на правилата на несеквестируемия доход по чл.446 ГПК, а и в запорното съобщение до „Валборген“ООД изрично е посочено, че при запор на трудово възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 ГПК.

Следва да се остави без уважение искането по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението при обжалване в тази му част.

В жалбата са изложени доводи, че се обжалва действието на съдебния изпълнител - опис на имущество, респ. публична продан на недвижим имот, в който живее.

По изпълнителното дело са налице данни, че е бил насрочен опис на недвижимо имущество на 25.03.2026 г. по отношение на УПИ, находящ се в с.***, обл.Плевен, на ул.***, но такъв не е бил извършен.Касае се за Урегулиран поземлен имот, находящ се в с.***, община Левски, област Плевен, на ул.***, с площ от 760 кв.м., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда и второстепенни постройки, който имот съгласно дворищнорегулационния план на селото, утвърден със заповед № 338/1984 г. и изменен със заповед 79/2005 г. е означен с № XVIII-319, предназначен за индивидуално жилищно строителство в квартал 8.

Той е придобит чрез покупко-продажба от Т. Н. по време на брака , а възбраната върху 1/6 ид.ч. е вписана на 20.02.2026 г.

Описът не е самостоятелно действие, което подлежи на обжалване по реда на чл.435 ГПК.

При насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несексестируемо, се прилага чл.435, ал.2, т.2 ГПК.

Както е посочено в Тълкувателното решение от 26.06.2015 г. длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо и преди да му е съобщена наложената възбрана, като преждевременно подадената жалба е винаги допустима.

Посочено е също така, че срокът за обжалване при насочването на вещ започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на проданта, но в процесния случай няма издадено такова.

По делото липсват доказателства за несеквестируемост на процесния 6 недвижим имот, върху който е насочено изпълнението, но за да се обезпечи подслон на длъжника и неговото семейство чл.444, т.7 ГПК обявява жилището му за несеквестируемо при посочените условия, а съдебният изпълнител е длъжен служебно да следи за несеквестиуремост на имот на длъжника при тези условия до посочения в Тълкувателното решение от 26.06.2015 г. момент.