Решение № 5211 от 17.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5211 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ Частно наказателно дело № 20241110216648 по описа за 2024 година СЪДЪТ, СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ И СЛЕД КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД

СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПОСТАНОВИ АКТА СИ

ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ:

Настоящото производство е инициирано по жалба на Г. Д. Д. чрез упълномощен защитник срещу фактическото му задържане на 29.11.2024 г.

Правното основание, на което защитата се позовава са разпоредбите на чл. 5, §3 и §4 от ЕКПЧ, като при условие на евентуалност се заявява искане за отмяна на издадена Заповед за задържане.

Преди да се произнесе по същество, съдът следва да посочи, че посочената разпоредба на ЕКПЧ гарантира правото на всеки арестуван или лишен от свобода да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице. Чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. Редът за обжалването следва да произтича от ЕКПЧ само, ако в националното законодателство не е 1 предвиден изричен ред за обжалване на задържането.

От представените непосредствено преди съдебно заседание материали се установява, че жалбоподателят е задържан на основание чл. 72 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл.72, ал.4 от ЗМВР предвижда, че задържаното по реда на ЗМВР лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа; съдът се произнася по жалбата незабавно. Трайна е съдебната практика, че предмет на съдебен контрол е ограничаването на правото на свободно придвижване на задържаното лице, независимо дали е издадена или не писмена заповед от задържалия го полицейски орган. С оглед на това в случая подаването на жалба срещу задържането на жалбоподателя в условия на евентуалност е неприложимо и производството следва да се развие по предвидения в ЗМВР и АПК ред, без да се налага съдът два пъти да се произнася относно законността на задържането в разрез с основния принцип в разрез с основния принцип non bis in idem.

С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.

В случая за задържането на жалбоподателя е издадена заповед за задържане на лице 3384зз-1244 от 29.11.2024 г. на полицейски орган в 09 РУ СДВР, имаща задължителните реквизити на чл. 74 ЗМВР. Правно основание за задържане е чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР – данни за извършено престъпление от задържаното лице. Като фактически основания е посочено причинена на 24.11.2024 средна телесна повреда– като е описан и механизма на причиняване на телесната повреда. По този начин е осигурена гаранция на задържаното лице да разбере защо бива лишавано от свобода и да се защити по предвидения законов ред.

За прилагането на тази принудителна административна мярка не е нужно да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин, че задържаният е извършил престъпление по НК, а понятието „данни“ по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не съвпада с „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 212, ал. 1 НК. Все пак следва да има данни, обосноваващи предположение за съпричастност на лицето, което се задържа към определено престъпление, което предположение не е оборено към момента на задържане 2 и поражда право на съответния орган при условията на оперативна самостоятелност да приложи ПАМ.

Съдът приема, че за конкретния случай са налични подобни данни, като са събрани достатъчно доказателства за описаното престъпление, а по делото са приложени докладни записки за оперативни данни, сочещи връзка на задържаното лице с деянието.

Поради това и като отчете принципа на съразмерност, съдът намира, че в случая ограничаването на правата на жалбоподателя е оправдано и е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления - след задържането на жалбоподателя с него са извършвани процесуални действия – обиск, като е налице и отказ от негова страна за извършване на разпознаване, поради което и ПАМ е съответна на целите на закона.

По тези съображения и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран, на основание чл. 172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Д. Д. срещу законността на задържането му на 29.11.2024 г. на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за което е издадена Заповед за задържане на лице №*****************г.

Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава X от АПК пред Административнен съд – София-град в 14-дневен срок от днес.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3