Решение № 156 от 09.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Пазарджик, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д.А Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220201441 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. Н. Й. от гр. М. срещу наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание не се явява жалбоподателят или негов представител. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощения му процесуален представител, с което се поддържа жалбата и се моли за отмяна на атакуваното НП. Излагат се допълнителни доводи. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител се иска потвърждаване на постановлението като 1 законосъобразно и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На ... г. около ... часа в гр. Пазарджик, ул. „Г. Б.“ жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка „И.“, модел ... classic с рег. № .... , когато е спрян за проверка от служители при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, между които и актосъставителят К. К.. Полицейските служители извършили проверка на документите на автомобила, като установили, че автомобилът е бил закупен в чужбина. От дадените им за проверка документи, полицейските служители приели, че едномесечният срок за регистрация е изтекъл на ... г., като също така, че автомобилът е закупен от водача Й.. Полицейският служител К. съставил АУАН на жалбоподателя, подписан и получен без възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички събрани по делото доказателства.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е основателна.

На първо място в хода на проведеното административнонаказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, затрудняващо защитата на наказаното лице. Налице е нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият съдържа императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.

Съгласно чл.42, ал.1, т.3 и т.4 ЗАНН в АУАН и съответно съгласно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в НП, следва да бъдат посочени датата и мястото на нарушението, 2 както и обстоятелства по неговото извършване.

На жалбоподателя е вменено нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП.

Съгласно нея: „Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба“. От описанието в атакуваното НП може да се извлече, че наказаното лице не е изпълнило това задължение до ... г., когато е спрян за проверка. Това обаче категорично не може да бъде датата на нарушението. Това е така, защото нарушението е извършено към момента на изтичане на предвидения в закона срок за регистрация, а той е ясно определен - до един месец от придобиването на МПС. По делото не се събраха доказателства на коя дата автомобилът е закупен от жалбоподателя. В приложените по делото документи за първоначалната регистрация на това МПС, която е извършена на същата дата - ... г., изпратени от сектор ПП към ОД на МВР Пазарджик въобще липсват такива, които да сочат за приобретател на процесното МПС жалбоподателя. Автомобилът е регистриран на процесната дата в сектор ПП към ОД на МВР Пазарджик на други лица – С. Б. и А. М.. Към документите за регистрация е приложена и фактура от В. с дата ... г., където е видно, че като купувач е записано лицето С.

Б.. На тази фактура е положен печат на Агенция „Митници“ – Митница Русе с дата ... г. Видно е, че автомобилът е придобит от С. Б. на ... г., следователно месечния срок към ... г. не е бил изтекъл. В АУАН и НП не е посочена дата на придобиване на МПС, а само, че едномесечния срок е изтекъл на ... г. Освен че тази дата е неясно откъде взета, тъй като актосъставителят К. няма спомен какви документи е прегледал по време на проверката, като не е приложил и копие по преписката от евентуалния договор за покупко-продажба, то дори и тази дата не се явява такава, на която е извършено нарушението. Съвсем отделен е и въпросът дали въобще жалбоподателя е бил приобретател на това МПС, което също не се установи.

Именно фактическите твърдения за начина на извършване на нарушението, изложени изрично в НП, формират пределите на доказване при преценка законосъобразността на същото, през призмата на събираните в съдебното производство доказателства. Освен това тези фактически констатации, описани в НП и се явяват в пряка връзка и с гарантиране правото 3 на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти около нарушението, за което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. С оглед формалния характер на административното производство е недопустимо при съдебния контрол съдът да изменя волята на административнонаказващия орган относно основни реквизити на НП, каквито са датата и обстоятелствата по извършване на нарушението и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по установяване на фактическите положения, които изпълват състава на възприетото нарушение.

Въззивният контрол представлява едновременно проверка на възприетите факти, без те да могат да се изменят и проверка дали същите съответстват на събраните доказателства за наличие на извършено нарушение при виновно поведение.

Посоченото е от категорията на съществените процесуални нарушения и е абсолютно основание за отмяна на НП, тъй като накърнява правото на защита на жалбоподателя да разбере кога и по какъв начин му се вменява, че е извършил нарушението, за да организира адекватно защитата си, оспорвайки тези обстоятелства и оборвайки ги с представяне на относими доказателства за обратното.

Тук следва да се отбележи и, че самото нарушение не е извършено въобще от наказаното лице Д. Н. Й.. Това е така, защото последният не е приобретател на процесното МПС, а това е лицето С. Б., на чието име в процесния ден е и регистриран автомобила. Съгласно санкционната разпоредба на чл.177, ал.6 ЗДвП: „На лице, което не изпълни задължение по чл. 144, ал. 3 или по чл. 145, ал. 2, се налага глоба или имуществена санкция в размер 200 лв.“. В случая приобретател на автомобила се явява С.

Б., която евентуално би следвало да носи отговорността за неизпълнение на задължението за регистрация по чл.145, ал.2 ЗДвП, а не жалбоподателя. В конкретния случай обаче дори и месечния срок не е бил изтекъл, тъй като тя е закупила автомобила на ... г.

Така, в крайна сметка, съдът намира от доказателствата по делото, че не само са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, но и нарушението не е извършено от наказаното лице.

АНО не ангажира никакви доказателства, които да сочат, че деянието е извършено от жалбоподателя.

4

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалните правила и поради нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано, че нарушението е извършено от наказаното лице.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като са представени и доказателства за плащането му. Ето защо следва да се присъди сумата от 400 лв. Възражението за прекомерност на процесуалния представител на ответника се явява неоснователно, тъй като възнгарждението е в минимален размер.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик, с което на Д. Н. Й. от гр. М. е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на Д. Н. Й. с ЕГН ********** с адрес: гр. М., ул. „К. П. В.” № 2, вх.Б, ет.1, ап.3 сторените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5