Определение № 508 от 04.06.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. Шумен, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Т. Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500203 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 420, ал. 3 от ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 8105 от 16.04.2026г., подадена от Я. С. С. с ЕГН ********** от гр. ..., ул. ... № ..., бл. ..., ап. ..., чрез пълномощника адв. Т. Н. Ц. – САК, срещу Определение № 1005 от 27.03.2026г. по ч.гр.д. № 20253630103908 по описа за 2025г. на Районен съд – Шумен, с което е отхвърлено искане на длъжника Я. С. С. за спиране на основание чл. 420, ал. 2 ГПК изпълнението на Заповед № 2250/09.12.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по същото дело, въз основа на която е образувано ИД № 1517/2025г. по описа на ЧСИ С. Н., с рег. № .., с район на действие БОС.

Жалбоподателката намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено и съда да постанови спиране на ч.гр.д. № 3908/2025г. по описа на РС – Шумен, незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение, както и принудителното изпълнение по ИД № 1517/2025г. по описа на ЧСИ С. Н., с рег. №..., с район на действие БОС. Акцентира, че в настоящия случай несъмнено и с просто око, било видно, че са налице неравноправни клаузи, като договорът противоречи на ЗПК – няма посочени компоненти, които съставят ГПР. Позовава се на съдебна практика. Сочи, че с изменението на разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК (обн. ДВ бр. 100/2019г.) е предвидена възможност за спиране на изпълнението по издадена заповед за изпълнение, подлежаща на незабавно изпълнение, без представяне на обезпечение, ако от писмените доказателства 1 може да се направи извод, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането, сключен с потребител, като за неравноправните клаузи съда следи служебно. Излага подробни съображения.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, другата страна не е подала отговор на частната жалба.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, по повод на частната жалба приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

На осн. чл. 272 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК въззивният съд препраща към мотивите първоинстанционния съд. По възраженията на частния жалбоподател и за пълнота на изложението, следва да се посочи следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК от „ТИ БИ АЙ Банк„ ЕАД, с ЕИК: 131134023, гр. София срещу Я.

С. С. с ЕГН ********** от гр. ..., ул. ... № ..., бл. .., ап... за сумите в размер на 2 501,34 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от 08.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 524,72 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.06.2025 г. до 19.11.2025 г., 40,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.06.2025 г. до 26.11.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 52,13 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на:

80,00 лева. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнение по Договор за потребителски кредит № 720031230165 от 25.04.2023 г., както и извлечение от счетоводните книги на банката към 26.11.2025 г.

Със заповед № 2250/09.12.2025г., съда е допуснал незабавно изпълнение на претендираното със заявлението вземане и е издал изпълнителен лист.

На 02.03.2026г. длъжницата е депозирала възражение по чл. 414 от ГПК срещу така издадената заповед и на 27.03.2026г. е депозирала молба на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, с искане изпълнението по делото да бъде спряно, поради наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.

С обжалваното определение № 1005/27.03.2026г. по ч.гр.д. № 20253630103908 по описа на РС – Шумен, заповедния съд е оставил без уважение искането за спиране. Посочил е, че от съдържанието на сключения Договор за потребителски кредит между "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и длъжника, не се констатирала очевидна неравноправност на клаузи в него, установима в 2 рамките на заповедното производство. Договорът бил сключен в изискуемата форма, като всички негови клаузи били отразени по ясен и разбираем начин.

Към договора бил приложен погасителен план, като са посочени в отделни колони падежната дата, размер на вноска, размерът на главницата, на лихвата на вноската по всяко от тези вземания и техния сбор. Посочен бил и размера на ГПР, като не се констатирало, същия да е в противоречие със ЗПК. Приел е, че на този етап от производството, искането за спиране не е било подкрепено с писмени доказателства, които да установяват някоя от предпоставките по чл.

420, ал. 2 ГПК.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Според дадените в редица решения на СЕС тълкувания, които са задължителни за българските съдилища, изискването и целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета е да осигури ефективна защита на правата на потребителите, включително чрез даване на възможност за спиране на започнато принудително изпълнение във връзка с вземане по договор за потребителски кредит. С изменението на разпоредбата н а чл. 420, ал. 2 ГПК /обн. ДВ бр. 100/2019 г./ е предвидена възможност за спиране на изпълнението по издадена заповед за изпълнение, подлежаща на незабавно изпълнение, без представяне на обезпечение, ако от писмените доказателства може да се направи извод, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането, сключен с потребител.

В производството по чл. 420, ал. 2 ГПК не се провежда доказване и съдът не формира извод по съществото на спора, а прави преценка единствено на база представените от длъжника документи налице ли са основания за спиране на принудителното изпълнение до решаването на спора по същество.

От съдържанието на сключения Договор за потребителски кредит между "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и длъжника – настоящ частен жалбоподател и по–конкретно от текстовете на цитираните клаузи на договора се установява, че в чл. 7. 1. на същия е уговорено, че размерът на кредита е в размер на сумата от 3 100.00 лв., с общ размер на застрахователна премия в размер на 0.00 лева, застраховка BANK ЖИВОТ АГЕНТ - няма или общ размер на кредита 3 100.00 лева и сума дължима от потребителя в размер на 7 181.24 лева, която следва да бъде върната чрез заплащане на 58 бр. месечни анюитетни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент – 41.15% и ГПР – 48.77%. При съпоставяне на отпуснатия размер на кредит съгласно приложение Договор за потребителски кредит и отразената като погасена част от кредита в извлечението от счетоводни книги, към настоящия момент не може да бъде направен вероятен извод за недължимост на вземането, или неправилно изчисление на размера на вземането към потребителя.

При извършена проверка на представените договор за кредит, не се констатира очевидна неравноправност на клаузи в тях, установима в рамките 3 на настоящото производство. Договорът е сключен в изискуемата форма като всички негови клаузи са отразени по ясен и разбираем начин. Към договора е приложен погасителен план с начало 05.06.2023 г. и падеж на последна погасителна вноска – 05.03.2028 г., като са посочени в отделни колони падежната дата, размер на вноска, размерът на главницата, на лихвата на вноската по всяко от тези вземания и техния сбор. Посочен е размера ГПР, като не се констатира да е в противоречие със ЗПК.

На този етап от производството, искането за спиране не е подкрепено с писмени доказателства, които да установяват някоя от предпоставките по чл.

420, ал. 2 ГПК.

С оглед на гореизложеното, искането за спиране по чл. 420, ал. 2, от ГПК се явява неоснователно и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

В същия смисъл е и формираната вече съдена практика по сходни и/или идентични казуси – Определение № 5520 от 13.12.2024 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 2358/2024 г.

Сочената от частния жалбоподател съдебна практика е неотносима, тъй като е постановена при различна фактическа обстановка.

Мотивиран от горното и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1005 от 27.03.2026г. по ч.гр.д. № 20253630103908 по описа за 2025г. на Районен съд – Шумен.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4