Решение № 438 от 18.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Благоевград, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

В. Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от В. Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231200500499 по описа за 2023 година съобрази следното:

"Д", ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С., р-н О, бул. представлявано от Ж.М.Д и Н.И.С, обжалва отхвърлителната част на решение № 163 от 25.03.2023 г., постановено по гражданско дело № 2794 от 2021 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Първоинстанционният съд допуснал съществени процесуални нарушения, неправилно приложил материалния закон, не взел предвид приложените по делото доказателства, неправилно интерпретирал същите и се позовал на тях в разрез с установените принципи на гражданското право и процес. Събраният по делото доказателствен материал бил тълкуван превратно. Неправилно било прието, че в хода на производството не е доказано настъпването на застрахователното събитие. Досежно механизма на настъпване на произшествието, освен писмени доказателства, неоспорени и приети по делото, били събрани и гласни доказателства чрез разпит на водача на процесния автомобил. Той изяснил както мястото на инцидента, така и препятствието на пътя, довело до събитието. Неправилно първоинстанционният съдебен състав не кредитирал показанията му. Те напълно съответствали на обективната истина. Свидетелят по никакъв начин не бил заинтересован от изхода на спора между страните в производството. Разказаното от него безусловно кореспондирало и с писмените доказателства, събрани по делото. Неправилно 1 районният съд приел, че единствено заключенията по първоначално назначената и тройната автотехнически експертизи са обосновани и обективни. В подкрепа на този си извод обаче той не изложил нито един аргумент. Некоментирани останали обстоятелствата от повторната експертиза, както и направените в хода на процеса оспорвания на кредитираните експертизи от процесуалния представител на ищеца.

Заключението на вещото лице Н. било непълно и необосновано. То съдържало неприложима към спора информация и било базирано на неконкретизирани параметри.

В него имало и редица технически и професионални пропуски, които поставили под съмнение правилността му. Въпросното заключение почивало на избирателен доказателствен материал, дълбоко неправилни и погрешни изявления, боравене с величини и факти, непосочени в заключението, а отговорите на поставените задачи били вътрешнопротиворечиви. Големи пропуски се наблюдавали и при тройната експертиза. Изложените аргументи от вещите лица по същата били напълно неотносими към настоящия казус, доколкото не почивали на характеристиките на конкретното МПС и на съдържащите се в делото доказателства. Тримата експерти избирателно тълкували събрания доказателствен материал. Те не успяли да отговорят мотивирано и аргументирано на поставените от процесуалния представител на ищеца въпроси. Имало моменти, в които вещите лица изрекли и откровени неистини. По неизвестни причини и без правна логика, първата инстанция приела споменатите 2 заключения за обосновани и правилни, а те категорично не били такива и районният съд не следвало да им дава вяра. Изложените от негова страна мотиви досежно липсата на причинно-следствена връзка в случая също останали необосновани. Неизплащането на застрахователно обезщетение за увредената джанта на автомобила било резултат от отношения между застрахован и застраховател, уредени от договора за застраховка „Каско“ и ОУ към него, които обаче били неотносими към безспорно установеното при огледа на МПС, че джантата е увредена. Ирелевантни за настоящото производство били причините за неизплащане на обезщетение за увредената джанта. Релевантно в случая било безспорно изясненото обстоятелство, че последната е повредена вследствие на настъпилото произшествие. Изявленията на вещото лице Н., както и изводите на вещите лица от тройната експертиза, противоречали не само на законите на физиката, но и на елементарната житейска логика. Фактите, изложени в исковата молба, не били оспорени и не им били противопоставени правоизключващи или правопогасяващи възражения. В преклузивния срок по чл. 133 от ГПК, от ответника не били въведени в предмета на спора факти, обосноваващи правоизключващи или правопогасяващи възражения, което от своя страна водело до неправилност на обжалвания съдебен акт. Районният съд трябвало да кредитира заключението на вещото лице С.. В него ясно, точно и недвусмислено, при разглеждане и обсъждане на събраните по делото доказателства, били изяснени обстоятелствата по делото, механизма на настъпване на произшествието, причините за последното, причинно2 следствената връзка между настъпилите вреди и събитието и стойността на нанесените увреждания. Първоинстанционният съдебен състав грубо нарушил основните принципи на гражданското право. Кредитирането на несторени и недоказани по надлежния процесуален ред от ответника възражения представлявало сериозен порок на решението. О.Б. не ангажирала никакви доказателства и не провела каквото и да е доказване в полза на тезата си. Нарушен бил и принципът на законност в гражданския процес. Неподдържането на процесния пътен участък не можело и не следвало да се вмени във вина на водачите на превозни средства, които спазвали действащото в страната законодателство. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

О.Б., адрес гр.Б., пл. "Г", представлявана от кмета И.С.С е подала отговор на жалбата, в който излага аргументи за неоснователността на последната. Решението на първата инстанция било правилно, законосъобразно и обосновано. То било постановено при стриктно спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Задълбочено били обсъдени събраните по делото доказателства. Фактическата обстановка била изяснена всестранно и пълно. Първоинстанционният съд изложил подробни мотиви по всички съществени елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Застрахователното дружество не доказало по безспорен начин механизма на настъпване на ПТП. Неизяснени останали конкретното място на инцидента, точното разположение на МПС на пътното платно, широчината и дълбочината на препятствието и редица други важни факти и обстоятелства. Въпреки наличието на препятствие на пътя, водачът не активирал спирачната система. Ако го бил сторил, нямало да се стигне до щети по автомобила. Вещите лица от състава на първоначалната и тройната автотехнически експертизи, по категоричен начин и без колебание и противоречие, убедително защитили изготвените от тях заключения.

Районният съд подробно и мотивирано обяснил защо кредитира същите. От събраните по първоинстанционното производство доказателства не можел да се направи безспорен извод, че процесното МПС е претърпяло ПТП по описания от ищеца начин.

Не били представени достоверни доказателства, свързани с обосноваване на претенциите. Твърденията за извършени нарушения на разпоредбата на чл. 133 от ГПК били неоснователни. Параметрите на спора се считали за очертани едва след доклада по чл. 146 от ГПК. Неподаването на писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не преклудирало правото на ответника да оспори исковете и обстоятелствата, на които те се основават, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства.

Липсвала презумпция, че неподаването на отговор в срок прави исковете основателни и освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК. Моли се за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими.

3

Не се събираха нови доказателства.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите, изложени от районния съд, и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Отхвърлени са претенции, базиращи се на нормите на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл.

49 от ЗЗДог вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗДог и чл. 86, ал. 1 от ЗЗДог. В чл. 410, ал. 1 от КЗ е уредено специално суброгационно право, което възниква в полза на застраховател след изплащане на дължимото застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, да встъпи в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, на което е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗДог, отговорност носи и възложителят, за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод на нейното изпълнение. В чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ изрично е предвидено, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 49 от ЗЗДог, когато са налице основанията за нея.

Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Съгласно задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/1959 г., юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗДог за вредите, причинени от техни работници и служители, при или по повод на възложената им работа, и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. За да възникне регресното притезателно право на застрахователя срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя, при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1/ наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, 2/ за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата, и 3/ застрахователят да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

По делото не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че между ищеца, в качеството му на застраховател, и собственика на увреденото МПС е била налице договорна обвързаност към датата на твърдяното ПТП - 31.07.2020 г., основана на договор за застраховка „Каско“. Установено е и че ищцовото дружество е изплатило на собственика на автомобила застрахователно обезщетение за щета, настъпила на 31.07.2020 г., в размер на 608,38 лв.

Първата инстанция правилно е приела, че застрахователят не е доказал, пълно, пряко и главно, факта на настъпване на застрахователното събитие, а именно - реализирането на ПТП на 31.07.2020 г., от което, като пряка и непосредствена последица, да са настъпили описаните в исковата молба вреди. Действително, в случая не е съставен 4 протокол за ПТП, но независимо от това, в тежест на ищцовата страна, при направеното от страна на ответника оспорване, е да установи както състоянието на пътната настилка, така и местоположението на автомобила спрямо пътното платно и причинно-следствената връзка между наличието на дупки по пътя и щетите по колата.

Прави впечатление, че както в искането за оценка на щетите, така и в исковата молба, не е посочено конкретното място на настъпване на ПТП, а само пътят, на който е станал инцидентът, като не е описана и самата дупка, в която, по твърдения на водача и застрахователя, е попаднала предната дясна гума на автомобила. В случая не са налични точни, ясни и категорични доказателства както за състоянието на пътя в процесния участък, така и за местоположението на колата спрямо твърдяното препятствие на пътното платно, поради което и наистина не може да се приеме за безспорно установен соченият от ищцовата страна начин и механизъм на реализиране на ПТП. Районният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетеля К.В..

Същият се явява заинтересовано от изхода на делото лице, защото именно на неговата съпруга е изплатено застрахователното обезщетение. Това обстоятелство, преценено в светлината на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, поставя под сериозно съмнение истинността на дадените от него показания и на същите не следва да бъде дадена вяра /в подобна насока са и Решение № 105 от 02.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2617/2013 г., II т. о., докладвано от съдията Б.Й., Решение № 313 от 05.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 351/2012 г., II г. о., докладвано от съдията З.П., Решение № 308 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1732/2010 г., IV г. о., докладвано от съдията В.Й., Решение № 174 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 640/2010 г., IV г. о., докладвано от съдията В.Й., и др./.