Решение № 592 от 23.12.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Варна, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20213100900567 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на „АГРОПЛАСМЕНТ-92-В“ АД ЕИК 103132232 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Съборни 46, представлявано от М.С.М.в, чрез пълномощник адв. П. М., ВАК, с която срещу „Електроразпределение СЕВЕР“ АД ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, „Варна тауърс-Е“, е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл.първо от ЗЗД, за връщане на сумата от 59 821.15 лева, представляваща разликата между платената в периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. цена на услуга „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия период цена за услуга „пренос средно напрежение“ за обекти База за угояване на водоплаващи птици (аб. № 1699002) и Помпена станция (аб. № 1699003), находящи се в с.Л. Каравелово, общ.Аксаково, обл.Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2021г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е собственик на трансформаторен пост с диспечерско наименование Възлова станция "Л. Каравелово", представляващ едноетажна масивна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Л.

Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна, одобрени със Заповед РД-18-910/13.12.2017г. на изп. дир. на АГКК, ведно с намиращото се в него оборудване, служещо за преобразуване на доставяната до потребителите електроенергия от средно към ниско напрежение, по силата на Нотариален акт № 79, т. VI, per. № 9357, дело № 993/2005г. от 29.12.2005г. на нотариус Светлана Димова, per. № 363. Същият е съставен въз основа на Акт за държавна собственост № 1416/06.03.1996г. и Акт за частна държавна собственост № 353/15.09.1997г. на Областния управител на гр. Варна. Сочи се, че придобиването на процесния енергиен обект и ел.уредби е осъществено по реда на чл.17а от ЗППДОбП (отм.), при наличие на всички изискуеми елементи на предвидения в нея фактически състав. 1. На първо място се сочи, че възловата станция е изградена през 1974г., като по силата на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството (отм.) от 1948г. същата е представлявала държавна собственост. Към 1 този момент енергийният обект е бил предназначен да обслужва единствено нуждите на бившия телеугоителен комплекс и не е била част от електроразпределителната мрежа с обществено значение, поради което липсва забрана за нейното отчуждаване кото частна държавна собственост. 2. В последствие, съгласно АДС № 1416/06.03.1996г. и АДС /частна/ № 353/15.09.1997г. на Областния управител на Област Варна, посоченото имущество е било предоставеното за стопанисване и управление на ищеца „Агропласмепт-92-В" ЕАД. 3.

Ищецът е извършил заприходяване на енергийния обект и съоръженията в баланса на дружеството при преобразуването му, видно от Решение № 10836/08.02.1993г. по описа на ВОС. Сочи се, че в записите в инвентарната книга на ищцовото предприятие, като дълготрайни материални активи фигурират процесиите трафопост и трансформатор, както и други спомагателни компоненти от оборудването - команден пункт, главно табло, електропровод вход-изход и кабелна мрежа. Съгласно удостоверение с изх. № 9400658/10.08.2020г. от Община Аксаково имуществото е декларирано от ищеца още през 2010г., който редовно е заплащал свързаните с него данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци. Същевременно се сочи, че ищцовото дружество осъществява и съответната текуща поддръжка, за което свидетелства молба искане №5259813/11.11.2019г. до ЕРП за изключване на напрежението по повод осъществената от нас профилактика и подмяна на маломаслен мощностен прекъсвач. 4. Сочи се, че е налице и последния елемент от ФС, тъй като в акта за преобразуването не е предвидено ограничение в имуществото, което се предоставя в собственост на доверителя ми, видно от решенията по фирменото дело от 1993 и 1996г., тъй като в тях е посочено, че се прехвърлят всички активи. Позовава се на т. 2г от Тълк. решешение № 4/14.03.2016г. по тълк.д. № 4/ 14г. на ОСГК на ВКС, в която е указано, че за придобиването не се изисква извършването на каквито и да е други действия или настъпването на допълнителни условия.

В исковата молба се твърди, че посредством процесното енергийно съоръжение се осъществява захранването на собствения на ищеца обект, представляващ база за угояване на водоплаващи птици, находяща се в с. Л. Каравелово, общ. Аксаково, обл. Барна. В облигационните си отношения с ответното дружество (в качеството им на краен клиент и оператор на разпределителна мрежа по смисъла на т. 27г, респ. т. 346, б. А от ДР на ЗЕ) мястото на потребление е обозначено с аб. № 1699002. Консумираната в него електроенергия се отчита със средства за търговско измерване, монтирани във въпросната станция на ниво ниско напрежение, като по тази причина разпределителното предприятие начислява в издаваните фактури и цена за услугата пренос ниско напрежение в съответствие с чл. 29 от Правилата за търговия с ел.енергия. За периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. заплатената единствено за този ценови компонент сума възлиза общо на 92 938,68 лв.

Съгласно чл. 28, ал. 4 от Наредба № 1 от 2013г. за регулиране цените на ел. енергия (отм.), респ. чл. 27, ал. 4 от действащата Наредба № 1 от 2017г. за регулиране цените на ел. енергията, същата е предназначена да покрие технологичните разходи на енергийното дружество при осъществяване па дейността по транспортиране на потребяваните киловати по съответните присъединителни съоръжения на ниско напрежение. Твърди се, че в отношенията си с ищеца, ответникът не притежава такива съоръжения в мястото на присъединяване, не извършва пренос на ел. енергия на ниско напрежение и не генерира подобни разходи, съотв. не предоставя подобна услуга на крайния клиент, поради което липсва и основание да инкасира и цена за пренос ниско напрежение. На заплащане подлежи единствено преносът на ниво средно напрежение, каквато енергия се доставя на границата на собственост на електрическите съоръжения по смисъла на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Позовава се на разпоредбата на чл. 14, ал.

1 от Правилата за измерване на количеството ел. енергия, приети по силата на законова делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и ползващи се със силата на подзаконов нормативен акт, която изисква мястото на измерване да е на страната с по-високо напрежение при наличието на преобразуващи съоръжения, собственост на клиента, както е в настоящата хипотеза. В конкретика се сочи, че средствата за търговско измерване, отчитащи консумираната от „ Агропласмент-92-В" АД енергия, нормативно задължително следва да бъдат монтирани на 2 ниво средно напрежение от 20 кV, а не на ниско на 0,4 kV, както е в момента. Позовава се на постановено по реда на чл. 290 от ГПК на Решение № 227/11.02.2013г. по т.д. № 1054/2011г. на ВКС, с което по окончателен начин са установени последиците при неправилно приложена конфигурация на търговското мерене. При неспазване на техническите изисквания се дължи единствено компонентът от цената на ел. енергията, определен съобразно коректното юридически и технически положение. Настоява се, че в настоящия казус измерването и остойностяването следва да е на страната на по-високото напрежение, т.е. на средно напрежение. Цената, която ищецът е следвало да заплати, е само тази за пренос средно напрежение, а не за ниско. За процесния период от 01.01.2018г. до 31.12.2019г., съобразно отчетените киловати и приложимата, определена от КЕВР за всеки ценови период стойност, тя възлиза общо на сумата от 33 117,53 лв. Разликата между реално дължимите и дефакто преведените на енергийното дружество парични средства е в размер на исковата претенция от 59 821,15 лв. И същата подлежи на възстановяване от ответника като получена без правно основание.

Сочи се, че настоящата искова претенция е втора поред между същите страни и по повод на същото фактическо и правно отношение. Предмет на първата искова молба е връщане на надплатената сума за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г. като производството е образувано като т.д. № 47/2020г. по описа на ВОС, I-ви състав и приключи с постановяване на Решение № 260315/27.10.2020г., с което ответното дружество бе осъдено да ни заплати сумата от 101 664,58 лв. Цитираният съдебен акт бе потвърден изцяло в тази му част с Решение № 260091/21.05.2021г. по в. т. д. № 19/2021г. на Варненския апелативен съд, Търговско отделение, I-ви състав.

С молба вх. № 19626 от 19.08.2022г. ищецът представя Определение № 516 от 09.08.2022г., постановено по т.д. № 1835/2021г. по описа на ВКС, второ Т.О., с което не е допуснато до касационно обжалване № 260091/21.05.2021г. по в.т.д. №9/2021г. на ВАпС, Т.О. I-ви състав.

С исковата молба ищецът настоява, че ответникът е следвало да изчерпи всички свои възражения по така наведените в настоящото изложение твърдения в срока за подаване на отговор на първата искова молба, тъй като те са напълно идентични с тези, предмет на разискване и доказване в предходните производства. Различни насрещни аргументи или възражения могат да се основават единствено на обстоятелства, възникнали след приключване на съдебното дирене по съответните предшестващи процеси. Позовава се на разяснението, направено в т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д.

№7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, като се твърди, че е налице хипотезата, при която е налице общо между делата преюдициално, обуславящо диспозитива на съда, правоотношение или правопораждащ факт, досежно които също не може да бъде постановявано противоречиво заключение. (В този смисъл и Решение № 49/14.04.2011 г. на БКС по т. дело № 561/2010 г., I т.о., ТК, по чл. 290 от ГПК). Изразява се становище, че доколкото в настоящия случай имплицитно инкорпорираната претенция е тази за собственост на процесиите енергийни уредби не могат да бъдат навеждани нови възражения в тази насока, тъй като би се стигнало до потенциално противоречиво решение по един и същи въпрос, нарушавайки забраната на чл. 299 от ГПК. Счита се, че се преклудират не само предявените възражения, но и непредявените такива, които е можело да бъдат наведени и то независимо от това, дали обосноваващите ги факти са били известни на страната, или не.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основателност и размер. Счита, че в исковата молба липсват ясни твърдения относно основанието за придобиване на процесния имот от ищцовото дружество.

Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на трансформаторния пост. Оспорва се правото на собственост на държавата по отношение на процесния имот към момента на изграждането му, съотв. към момента на предоставяне на преобразуваното дружество.

Сочи, че нотариален акт № 79 от 29.12.2005г. не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща само на официалните свидетелстващи документи за факти. /Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г. по т.д. № 11/2012г. на ВКС/. Освен това актовете за държавна собственост, какъвто е акт за ДС от 15.09.1997г., въз основа на който е съставен НА, на осн. чл. 5, ал. 3 от ЗДС само констатират правото на 3 собственост на държавата и нямат правопораждащо действие за правото на собственост, както няма правопораждащо действие и констативния нотариален акт за собственост по чл.

587 от ГПК. Оспорват се констативен нотариален акт от 29.12.2005г., акт за частна държавна собственост от 15.09.1997г. и акт за държавна собственост от 06.03.1996г.

Оспорва се твърдението на ищеца, че възловата станция е изградена през 1974г. при приложението на Закона за електростопанството от 1948г., поради което е представлявала държавна собственост, предназначена единствено за обслужване на нуждите на бившия телеугоителен комплекс. Оспорва се, че процесният трафопост е предоставен за оперативно управление на „Тереугоителен комплекс" и за задоволяване на неговите нужди, но не и за нуждите на други потребители в периода от 1974г. до 2005г. В тази насока се сочи, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството /от 1975г., отм./ електроенергийни обекти, в т.ч. мрежи и уредби служещи за пренос и разпределение на електрическа енергия, могат да се притежават от обществени организации, но само след разрешение на Асоциация „Енергетика", като такова разрешение по отношение на процесния енергиен обект в полза на праводател на ищеца не е представено по делото. Сочи се, че по отношение на процесния трафопост не са се осъществили основанията /фактическия състав/ за признаване на трансформирането на правото на оперативно управление в право на собственост съгласно разпоредбата на чл. 17А от ЗППДОП /отм./