Решение № 1622 от 17.11.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 586/2023
- Вид
- Решение № 1622
- Подписан
- 17.11.2023
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.177, ал.1, т.3 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
РЕШЕНИЕ
№ 1622 гр. Варна, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Радостина Ив. И. като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110200586 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Г. М. А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №1643 от 25.01.2023 г., издадено от заместник-кмет на Община Варна, с което за нарушения по чл.174, ал.1, т.1 и по чл.177, ал.1, т.3 от Закон за ветеринарно-медицинската дейност (ЗВМД), на въззивника са наложени съответно административни наказания „глоба“ в размер 200.00 лв и „глоба“ в размер 100.00 лв.
Въззивникът оспорва процесното НП и моли същото да бъде отменено.
Твърди, че проверяващите, нито осъществили проверка с носения от тях специален уред за наличие на поставен на животното инжектируем транспондер, нито са индивидуализирали и удостоверили годността на уреда за такава проверка, нито са протоколирали резултат от същата, като изтъква също, че домашният му любимец е имал поставен инжектируем транспондер, за което е представил извлечение от идентификационен документ. Навежда и твърдение, че домашният любимец не е бил изведен на обществено място, а в частен имот.
Изразява и становище за приложение на института „маловажен случай“.
Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Около 08:50 ч. на 18.10.2022 г. въззивникът Г. А. се намирал с изведен от него домашен любимец – куче в междублоково пространство в близост до магазин „*“, в кв.
Победа, гр. Варна, при което, обхождащи района служители на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна – свидетелите Д. И. и Б. М., възприели, че домашният любимец е без поставен повод и след като установили 1 самоличността на въззивника, пристъпили към проверка на идентификационния документ на животното, но получили отговор, че е оставен в дома на въззивника и може да го представи по-късно, след което проверяващите пристъпили към проверка за наличие на поставен на кучето инжектируем транспондер чрез служебно предоставено им устройство, разполагащо с електронен четец за дистанционна идентификация на транспондери, осъществявана чрез доближаване на устройството до тялото в зоната на врата, гърдите и гърба на домашния любимец, при което уредът не отчел наличие на поставен транспондер.
При този резултат от проверката, свид. Д. И. съставила спрямо въззивника АУАН №1640 от 18.10.2022 г., в който било отразено, че на 18.10.2022 г. около 08.50 ч. в гр.
Варна, в близост до магазин „*“, въззивникът разхожда домашен любимец, порода, наподобяваща „лабрадор – ретрийвър“, който няма поставен микрочип за идентификация и се разхожда без поставен повод, с което виновно е нарушил чл.174, ал.1, т.1 и чл.177, ал.1, т.3 ЗВМД.
С вх.№ЗК22002311ВН от 18.10.2022 г. въззивникът представил възражение срещу съставения му АУАН, с което оспорил отразените там констатации като посочил, че изведения от него домашен любимец не е бил без поставен повод, а е имало такъв, който въззивникът за кратко бил пуснал, както и че, проверяващите нито осъществили проверка с носения от тях специален уред за наличие на поставен на животното инжектируем транспондер, нито протоколирали резултат от такава проверка, като изтъкнал също, че домашният му любимец има поставен инжектируем транспондер и представил извлечение от идентификационен документ (паспорт), №LG01VK108535, издаден на 17.10.2022 г., съдържащ отразяване на поставяне от същата дата на транспондер с приложен буквеноцифров код 100240000062484. Навел и твърдение, че домашният любимец не е бил изведен на обществено място, а в частен имот като представил и извлечение от кадастрална карта.
Изразил и становище за приложение на института „маловажен случай“.
Въз основа на представеното възражение, директорът на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна, отправил искане рег.№ЗК22002311ВН_002ВН от 26.10.2022 г. до директор на „Областна дирекция по безопасност на храните“ гр. Варна за справка относно датата на регистрация в система „ВетИс“ на посочения във ветеринарно-медицински паспорт №LG01VK108535, транспондер с номер 100240000062484.
С изх.№ЗЖ-1328 от 03.11.2022 г. от директор на „Областна дирекция по безопасност на храните“ гр. Варна, била изготвена справка, видно от която в интегрирана информационна система „ВетИс“ при БАБХ, данните за инжектируем транспондер №100240000062484 и ветеринарно-медицински паспорт №LG01VK108535, са въведени на 27.10.2022 г. като проверка при ветеринарното лечебно заведение рег.№03-92-139, в което е извършено идентифицирането на животното, е установила, че това е сторено на 18.10.2022 г., на която дата домашният любимец е представен за идентификация от въззивника Г. А., осъществено е поставяне на съответния транспондер и издаване на ветеринарно-медицински паспорт с посочен собственик на животното Ивелина Д. Георгиева.
Въз основа на съставения АУАН и извършената проверка по вх.
№ЗК22002311ВН от 18.10.2022 г. било издадено и оспореното НП №1643 от 25.01.2023 г. срещу въззивника, с което наказващият орган приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушенията, като посочил също, че извършена допълнителна проверка е потвърдила констатациите за осъщественост на посочените нарушения.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите Д. И. и Б. М., така и от напълно съответстващите им приобщени документи по 2 процесната административно-наказателна преписка – НП №1643 от 25.01.2023 г., АУАН №1640 от 18.10.2022 г., възражение от Г . А. рег.№3К22002311ВН от 18.10.2022 г., с копия от АУАН №1640 от 18.10.2022 г. , стр.6 и стр.7 от ветеринарно-медицински паспорт №LG01VK108535, допълнение към възражение от 21.10.2022 г., ведно с извадка от кадастрално-административна информационна система, писмо рег.№ЗК22002311ВН_002ВН от 26.10.2022 г. до директор на ОДБХ Варна от 26.10.2022 г., отговор изх.№ЗЖ-1328 от 03.11.2022 г. от директор на ОДБХ Варна, докладна записка от Д. И., писмо до заместниккмет на Община Варна относно съставен АУАН от 28.11.2022 г., Заповед №0782 от 23.02.2018 г. и Заповед №0090 от 12.01.2021 г. на кмет на Община Варна.
При така установената фактическа обстановка, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – заместниккмет на Община Варна, съобразно предоставените правомощия по Заповед №0782 от 23.02.2018 г.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
В частта относно твърдяното нарушение по чл.174, ал.1, т.1 ЗМВД процесните АУАН и НП са съставени при допуснати идентични процесуални нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН доколкото и двата акта не съдържат описание на съществена част от обстоятелствата, при които същото е счетено за допуснато. Преди всичко, и двата акта съдържат твърде непълно и определено неиндивидуализиращо описание на проверения домашен любимец, ограничено до „порода, наподобяваща лабрадор – ретривър“, без отразяване за пол, име, цвят, възраст. Наред с това, в двата акта липсва и отразяване за това, установеният като разхождащ кучето гражданин, явява ли се негов собственик или няма такова качество. Наличието на описание тези съществени обстоятелства относно проверяваните домашен любимец и разхождащ го гражданин е от особена важност именно поради обстоятелството, че в хода на проверката ветеринарно-медицински паспорт на животното не е представен и по никакъв начин не са удостоверени, нито индивидуализацията и възрастта на домашния любимец, нито неговия собственик, нито конкретното качество, което въззивникът Г. А. е имал спрямо това животно, а всички тези обстоятелства са и елементи от фактическия състав по твърдяното нарушение. В съдържащото се в АУАН и в НП описание напълно липсва и отразяване за това, какво всъщност представлява, как и къде е следвало да се намира, посочения като непоставен на домашния любимец „микрочип за идентификация“ и по никакъв начин не става ясно, въз основа на какво, и при какви обстоятелства, е сторена констатацията за неговата липса. Така констатираните процесуални нарушения са ограничили правото на защита на санкционираното лице като го затрудняват да узнае съществени елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение и начина, по който същото се счита за осъществено, а своята защита лицето реализира спрямо твърдените факти. Поради това, установеното процесуално нарушение се явява съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП в съответната част.
В частта относно твърдяното нарушение по чл.177, ал.1, т.3 ЗМВД, процесните АУАН и НП не страдат от съществени процесуални пропуски, доколкото посочените като неотразени или непълно отразени данни не се отнасят до елементи от 3 фактическия състав на деянието и за санкционираното лице е в достатъчна степен ясно, при какви обстоятелства и в извършването на какво нарушение е обвинен.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Приобщените доказателства установяват по несъмнен начин, че при процесния случай въззивникът е извел неидентифициран домашен любимец в междублоково пространство в кв. „Победа“ в гр. Варна, без да държи животното на повод, както и че при проведена проверка с неиндивидуализирано и непосочено като сертифицирано и годно за експлоатация служебно техническо средство, не било установено наличие на поставен инжектируем транспондер за идентификация на домашния любимец.
Преди всичко, адресат на задължението по чл.174, ал.1, т.1 ЗВМД за представяне на навършило 6-седмична възраст куче пред регистриран ветеринарен лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика във ветеринарномедицинско заведение за официална идентификация чрез поставяне на инжектируем транспондер и издаване на идентификационен документ (паспорт), е неговият собственик. Както бе изтъкнато, в АУАН и в НП, въззивникът не е посочен като собственик на съответния неидентифициран домашен любимец, а и по делото няма приобщени доказателства, които да сочат въззивникът като собственик на какъвто и да е домашен любимец. При това, в документа изх.№ЗЖ-1328 от 03.11.2022 г. от проведената допълнителна проверка след съставяне на процесния АУАН са налице данни, въззивникът да е представил за идентифициране на 18.04.2022 г. пред ветеринарно лечебно заведение, куче, за собственик на което е вписано трето лице. Отделен е въпросът, че при липсата на други данни от съответния документ и липсата на индивидуализиращи данни по АУАН, дори не може да се провери, дали представеното от въззивника пред ветеринарното лечебно заведение куче е идентично с посоченото в АУАН.
Наред с това, при липсата на каквото и да е посочване в АУАН и в НП, за начина, по който е направена констатацията за липса на поставен „микрочип за идентификация“ и предвид данните от разпитаните свидетели, че това е сторено чрез проверка със специално служебно устройство, разполагащо с електронен четец за дистанционна идентификация, за каквото няма представени доказателства относно неговата сертифицираност, годност и валидност за съответната констатация, няма как да се приеме, че резултата от проверката е достоверен.
Разпечатката съдържа 34 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a7bf2d8-f271-466c-97b9-dbab2385ffb4