Решение № 368 от 26.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000865 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е реда на чл.247 ГПК и се развива по почин на съда.

В мотивите на постановеното по делото решение и с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция решаващият състав е посочил, че се налага отмяна на първоинстанционното решение и в частта му относно разноските касателно осъждането на въззивника „Елит Петрол“АД да заплати по сметка на СГС сумата от 561 675,70 лв. като държавна такса по производството пред първоинстанционния съд по иска по чл.59, ал.3 ЗБН и се постанови осъждане на масата на несъстоятелността на КТБАД /н/ да заплати тази сума, както и сумата от 280 837,85 лв. по сметка на САС, представляваща ДТ по въззивното производство.

Тази воля на съда обаче не е намерила вярно отражение в диспозитива на решението, с който въззивният съд единствено е осъдил КТБ АД /н/ да даплати следващата се ДТ по въззивното производство.

Установено е в доктрината и практиката, че диспозитивът на съдебното решение представлява източника на силата на пресъдено нещо.

Последното се налага и според изричната разпоредба на чл.236, ал.1, т.5 ГПК, във вр. с ал.2 от чл., тълкуването на която навежда на извода, че мотивите към решението не са част от него. Те не са и част от спорния предмет и затова не са могат да бъдат предмет на обжалване отделно от решението /така Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по ТР № 1/2000 г., ОСГК, Бюлетин на ВКС, бр.4/2000, стр.17/.

От своя стрА. явната фактическа грешка е всяко несъответствие между форМ.ната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Тя е налице когато съдът, след като е обсъдил всички доказателства по делото и е направил въз основа на тях своите изводи относно правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи /в този 1 смисъл и Решение № 2192/28.12.1984 г., по гр.д. № 1124/84 г., ІІ г.о., Съдебна практика на ВС на НРБ – гр.колегия, С., Наука и изкуство, 1985 г./.

С оглед изложеното в настоящия случай се извод, че е налице горната хипотеза по отношение на пропуска на съда да отрази в диспозитива на постановения от него съдебен акт правилно форМ.ната му воля относно дължимостта на държавната такса по производството за пред първата инстанция /с оглед изхода на спора пред САС/.

Ето защо решаващият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки на чл.247 ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящето дело съдебно решение в горния смисъл.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Софийският апелативен съд, 5-и състав

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на Решение № 311/17.05.2023 г., постановено по т.д. № 865/2022 г. по описа на Апелативен съд София, както следва:

ОТМЕНЯ Решение № 260139/21.02.2022 г., постановено по т.д. № 1540/2017 г. по описа на СГС, ТО в частта му, с която „Елит Петрол“АД /н/, ЕИК 200484172 и осъдено да заплати по сметка на СГС сумата от 561 675,70 лв. като държавна такса по производството пред първоинстанционния съд по иска по чл.59, ал.3 ЗБН и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 561 675,70 лв., представляваща дължима държавна такса по производството пред този съд по иска по чл.59, ал.3 ЗБН.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария при наличие на основания за това по чл.280, ал.1, и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2