Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 425 от 31.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3280/2025
Вид
Решение № 425
Подписан
31.03.2026
В сила
08.05.2026
Състав
Пламен Чакалов, Бранимир Василев, Румяна Андреева

Цитирани разпоредби

  • чл.127 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Въззивно гражданско дело № 20255300503280 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. С. и В. В., чрез пълномощника си адвокат А. П. срещу решение № 544/06.10.2025г. по гр.д. № 120/2024г. по описа на РС Асеновград, с което е признато за установено по отношение на А.

Л. С., ЕГН ********** от ********** и В. А. В., ЕГН ********** от *********, че В. Л. Х., ЕГН ********** от *********, е собственик на поземлен имот *** по КККР на с. Бачково, община Асеновград, адрес на поземления имот: с. Бачково, местност „Луковица“, площ: 2235кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята: 0, предишен идентификатор: номер по предходен план: 002003, съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ведно с построените в този имот сгради: сграда с идентификатор *** със застроена площ 34 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: вилна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор *** със застроена площ 53 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор *** със застроена площ 5кв.м., брой 1, предназначение: селскостопанска сграда.

1

С решението е признато за установено по отношение на А. Л. С., ЕГН ********** от *********** и В. А. В., ЕГН ********** от **********, че Д.

Ф. Д., ЕГН ********** от **********, е собственик на поземлен имот *** по КККР на с. Бачково, община Асеновград, адрес на поземления имот: с. Бачково, местност „Луковица“, площ: 712 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 0, предишен идентификатор: номер по предходен план:

002002, съседи: ***, ***, ***, ***, ***,

***.

С решението е отхвърлен предявения иск от А. Л. С., ЕГН ********** от ********** и В. А. В., ЕГН ********** от *********, против В. Л. Х., ЕГН ********** от *********** и Д. Ф. Д., ЕГН ********** от ********, за разпределяне на реалното ползване на поземлен имот *** по КККР на с.

Бачково, община Асеновград, адрес на поземления имот: с.Бачково, местност „Луковица“, площ: 2235кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята: 0, предишен идентификатор: номер по предходен план: 002003, съседи:

***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ведно с построените в този имот сгради: сграда с идентификатор *** със застроена площ 34 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: вилна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор *** със застроена площ 53 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор *** със застроена площ 5кв.м., брой 1, предназначение: селскостопанска сграда и на поземлен имот *** по КККР на с. Бачково, община Асеновград, адрес на поземления имот: с.

Бачково, местност „Луковица“, площ: 712 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 0, предишен идентификатор: номер по предходен план: 002002, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***.

Решението се обжалва изцяло, като се сочи, че съдът неправилно е възприел събраните по делото гласни доказателства. Не е коментирана и връчена нотариална покана за плащане на наем от В. В. до В. Х.. Сочи се, че няма как да се възприеме, че общата площ на имота, описан в нотариален акт от 1998 година и от 1999 година включва и площта на ПИ ***, тъй като 2 едва през 2002 година с нотариален акт от 2002 година К. Х. е призната за собственик на селскостопански имот от 1470 кв.м. в местността „Луковица“.

Сочи се, че са събрани гласни доказателства, че трите сестри до 2024 година са имали свободен достъп до процесните имоти, ведно със сградите. Сочи се, че не е ясно как съдът е приел, че ищците са владели имотите от 1999 до 2006 година когато владението е упражнявано единствено от К. Х., като се сочи, че решението противоречи на тълкувателно решение по т.д. № 1 от 2012 година на ОСГК на Върховен касационен съд. Иска се отмяна на атакуваното решение и разпределяне на начина на трайно ползване на процесните имоти между първоначалните страни. Иска се присъждане на разноските по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Х. и Д. Д., с който се иска потвърждаване на решението и отхвърляне на предявената въззивна жалба по подробно посочени съображения в отговора. Претендират се разноските по делото.

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Обжалваното решение по съществото на делото не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че не е коментирана и връчена нотариална покана за плащане на наем от В. В. до В. Х.. Нито в исковата молба, нито в отговора на насрещната искова молба В. В. не въвежда някакви свои доводи или възражения свързани с връчена нотариална покана за плащане на наем от В. В. до В. Х.. Нито пък същия представя такова писмено доказателство в подкрепа на тези си доводи. Нормата на чл.127 т.4 от ГПК изрично изисква в исковата молба да се изложат обстоятелствата, на които се основава иска, както и по силата на чл.127 ал.2 от ГПК да се посочат доказателствата и да се изложат конкретните обстоятелства, които ще се доказват с тях. Нормата на чл.131 ал.2 от ГПК за отговора на исковата молба от своя страна изисква в отговора да се обосноват не само възраженията срещу иска, но и обстоятелствата, на които те се основават. Като и тук има задължение да се посочат доказателствата и да се изложат конкретните обстоятелства, които ще се доказват с тях. Такива доводи и такова доказателство не са правени и представени и в първото по делото съдебно 3 заседание. Ето защо дори и впоследствие някога да е било прието от съда подобно писмено доказателство, то същото правилно не се обсъждало от първата инстанция, защото не е доказано изключението на чл.147 от ГПК даващо подобно право на съда да обсъжда подобно писмено доказателство за доказване на някакви доводи, които също не са посочени.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че няма как да се възприеме, че общата площ на имота, описан в нотариален акт от 1998 година и от 1999 година включва и площта на ПИ ***, тъй като едва през 2002 година с нотариален акт от 2002 година К. Х. е призната за собственик на селскостопански имот от 1470 кв.м. в местността „Луковица“. Този довод по същество е основателен, но той няма как да промени правните изводи на съда.

Напротив тези доводи подкрепят основателността на предявените насрещни искове. Наистина и видно от приетата СТЕ /л.167-170/ имотите с идентификатори ***, ***, *** по действащия КК за село Бачково в местност Луковица, не може да се докаже дали са образувани от имотите описани в нотариалния акт №128, том.1 от 24.04.1969г., с които са признати за собственици наследниците на Л. Г. Х. за собственици на нива от 3 декара и лозе от 600 кв.м. в местност Луковица, с.Бачково по давност и наследство. Причината за това е ясно посочена в експертизата, а именно. За да се определи идентичност на имот е необходимо да има графични данни за него към годината с която търсим идентичност, координатни регистри, описание на съседи и т.н. Такива данни за имотите на общия наследодател Л. Г. Х. по това дело не са представени. Тоест наистина всякакви разпоредителни сделки с имотите на общия наследодател Л. Г. Х. не може да се докаже да имат връзка с процесните недвижими имоти с идентификатори ***, ***, *** по действащия КК за село Бачково. Това обаче не води само по себе си до извод за неоснователност на предявените насрещни искове за собственост, защото те са предявени по придобивно основание не наследяване или като резултат на правна сделка, а на основание давностно владение. А по иск за собственост предявен на основание придобивна давност няма никакво значение кадастралната история на процесния УПИ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че са събрани гласни доказателства, че трите сестри до 2024 година са имали свободен достъп до процесните имоти, ведно със сградите. Сочи се, че не е ясно как съдът е приел, че ищците са владели имотите от 1999 до 2006 година когато 4 владението е упражнявано единствено от К. Х., като се сочи, че решението противоречи на тълкувателно решение по т.д. № 1 от 2012 година на ОСГК на Върховен касационен съд.

Въззивният съд не намира, че в казуса е налице хипотезата на завладян по давност съсобствен имот от един от съсобствениците, така че в тази му част ТР №1/2012г. т.д. № 1 от 2012 година на ОСГК на ВКС няма приложение в казуса. Това е така, защото по делото не се е доказало при условията на пълно и главно доказване, че посочените искови имоти с идентификатори *** и ***, по КК на с.Бачково да са били собствени на общия наследодател Л. Г. Х., починал 1967 година. Тези имоти са били урегулирани доста по късно след смъртта на общия наследодател, така че той никога не е притежавал право на собственост над тях и не ги е владял.

Тезата на ищците, че процесните имоти са идентични със земеделските земи /нива 3 декара и лозе 600 кв.м./ на общия наследодател Л. Х. притежавани в местност Луковица, село Бачково, за каквото има данни едва с констативен нотариален акт съставен след смъртта му през 1969 година /л.4/ е недоказана. Както вече се посочи съгласно СТЕ /л.167-170/ имотите с идентификатори ***, ***, *** по действащия КК за село Бачково в местност Луковица, не може да се докаже дали са образувани от имотите описани в нотариалния акт №128, том.1 от 24.04.1969г., с които са признати за собственици наследниците на Л. Г. Х. за собственици на нива от 3 декара и лозе от 600 кв.м. Ето защо по това дело твърдяното правно основание за собственост на горните два процесни имота, а именно наследяване не се доказва по това дело.

Неоснователно е възражението в жалбата, че са събрани гласни доказателства, че трите сестри до 2024 година са имали свободен достъп до процесните имоти, ведно със сградите. Без да се преповтарят мотивите на РС Асеновград следва да се посочи, че според безпристрания свидетел Г. Д.

/л.188/, които е съсед на имотите със собствен имот в тази местност, имотите са разделени между трите сестри, като В. ползва един имот, а другите две сестри Т. и Р. ползват друг общ за тях имот. Като имотите са частично оградени. Посочено е че имота ползван от сестрата В., включва постоянно живеене в жилищната сграда в имота и ремонтиране на тази сграда. Данни за допускане на останалите две сестри до жилищния имот няма. Също така тази 5 сестра използва и двора на имота като отглежда и продава праскови в него.

Реколтата от праскови се отглежда и бере само от сестрата В.. Това че един път в годината сестрата В. е дала възможност на нейни роднини да си наберат една щайга праскови, не води до извода, че и те ползват и владеят този имот.

Отделно от това св.А. В. /л.204/ ясно потвърждава факта, че след смъртта на майката на трите сестри /К. Х./ между сестрите започнали разправии и делби на имотите. Като се стигнало до устно разделение на имотите и В. Х. си завлядяла нейния имот. Същото твърди и св.Л. З. /л.207/, дъщеря на В.. Факта на владение на имота от страна на В. Х. и Д. Д. се доказва и от показанията на свидетелите П. С., И. Д. и А. Д.. Че след смъртта на майката на трите сестри /К. Х./ между трите сестри е започнал спор за имотите и се е стигнало до устното им поделяне свидетелстват и писмените доказателства по това дело.

Общата наследодателка на страните К. Х. е починала на ******г. /л.5/, а с нотариален акт от 22.08.2006г. В. продава на сестрите си 1/3 идеална част от имот *** /л.64/, с което се ликвидира съсобствеността на В. в този общ парцел за двете й сестри, при което за последната остава и се ползва само процесния парцел ***. Тоест наличие на устна договорка за разпределение на имотите явно е имало още през 2006г., както свидетелстват и горните свидетели.