Определение № 875 от 12.08.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 875 гр. Перник, 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ АНГ. АЛЕКСОВ Частно гражданско дело № 20261700100660 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 255–257 ГПК.

Образувано е по молба на С. А. Д., рег. № 260552/05.08.2026 г. по описа на Районен съд – Перник, изпратена на Окръжен съд – Перник с писмо изх. № 60052/05.08.2026 г., с която се иска на съдията-докладчик по гр. д. № 9293/2015 г. по описа на Районен съд – Перник да бъде определен срок при бавност за произнасяне по подадено от молителката на 04.07.2024 г. искане, впоследствие уточнено като искане по чл. 349, ал. 6 ГПК, за прогласяване на настъпилото по право обезсилване на възлагателното решение и за продължаване на делбата. Молителката предлага срокът да бъде не по-дълъг от 14 дни.

В молбата се поддържа, че непроизнасянето е продължило неоправдано дълго и нарушава правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Според молителката обстоятелството, че гр. д. № 9293/2015 г. се намира в Окръжен съд – Перник във връзка с производство, започнало по молба за тълкуване по чл. 251 ГПК, не оправдава бездействието на районния съд, тъй като производството по тълкуване е самостоятелно по предмет и не спира по силата на закона произнасянето по чл. 349, ал. 6 ГПК. Като аргумент за наличие на възможност районният съд да извършва действия по делото молителката се позовава и на отделни последващи съдебни актове и процесуални действия.

Молбата е процесуално допустима. Подадена е от страна по гр. д. № 9293/2015 г. и вече съдържа конкретизация на процесуалното действие, за чието извършване се иска определяне на срок – произнасяне по молбата по чл. 349, ал. 6 ГПК. В това отношение настоящото искане се различава от разгледаната по ч. гр. д. № 616/2025 г. на Окръжен съд – Перник предходна молба за бавност, която с Определение № 696/01.10.2025 г. е оставена без уважение и поради липса на достатъчна индивидуализация на конкретно забавеното действие. Предходното произнасяне не препятства разглеждането на настоящата молба, тъй като защитата по чл. 255 ГПК е насочена срещу твърдяно продължаващо процесуално 1 бездействие, а новата молба е конкретизирана и обхваща и последващ период.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 255, ал. 1 ГПК предоставя на страната средство за ускоряване на производството, когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие.

Това средство не санкционира всяко неспазване на инструктивен или разумен срок и не служи за обща оценка на продължителността на цялото производство. Негов предмет е конкретно дължимо действие на конкретния съд, а предпоставката за намесата на горестоящия съд е установяването на необосновано забавяне по смисъла на чл. 257, ал. 2 ГПК. Поради това преценката не може да се изчерпи с календарното време, изминало от подаването на молбата, а следва да обхване дали действието е било процесуално дължимо през разглеждания период, дали съдът е разполагал с необходимите материали и дали причината за неизвършването му може да бъде отнесена към неговата организация и процесуално поведение. Този подход съответства и на принципа по чл. 13 ГПК – изискването за разглеждане и решаване на делата в разумен срок не допуска неоправдано бездействие, но не поставя процесуалната бързина над условията за законосъобразно и обосновано правораздаване.

Именно този критерий е изведен в Определение № 590/13.03.2024 г. по ч. т. д. № 461/2024 г. на ВКС, I т. о., постановено в производство по чл. 255 и сл. ГПК. ВКС приема, че пропускането на предвидения за съответното действие срок не е единственото обстоятелство, което се съобразява при молба за бавност, релевантни са всички конкретни причини за забавянето, а разумността на времето се оценява съобразно особеностите на производството. В същия акт е подчертано, че може да бъде изисквана само такава бързина на съдопроизводствените действия, която остава съвместима с правилното правораздаване.

Следователно дори значителната продължителност на непроизнасянето не води сама по себе си до уважаване на молбата, ако неизвършването на действието се обуславя от обективна причина, която не може да бъде вменена като процесуално бездействие на съдията, спрямо когото се търси защита.

Същевременно следва ясно да се разграничи въпросът за наличието на дължимо произнасяне по чл. 349, ал. 6 ГПК от въпроса дали това произнасяне е необосновано забавено. С Определение № 1401/19.03.2026 г. по гр. д. № 1266/2025 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, е прието, че при твърдяно неплащане в срока по чл.

349, ал. 5 ГПК производството по делбата продължава пред първоинстанционния районен съд, който е компетентен да се произнесе по последиците по чл. 349, ал. 6 ГПК и да довърши делбата, включително когато възлагателното решение е постановено от окръжния съд като въззивна инстанция. Ето защо настоящото определение не може да се основава на разбиране, че Районен съд – Перник по принцип не дължи произнасяне по надлежно заявено искане по чл. 349, ал. 6 ГПК. Дължимостта на произнасянето обаче не означава, че през всеки момент, независимо от движението и местонахождението на делото, районният съд се намира в фактическа и процесуална възможност да постанови надлежен акт.

По делото е установена следната процесуална последователност, която има решаващо 2 значение за преценката по чл. 257, ал. 2 ГПК. От становището на съдията-докладчик по гр. д. № 9293/2015 г. от 25.09.2025 г., представено при администриране на предходната молба за бавност, се установява, че основното дело е изпратено на Окръжен съд – Перник с писмо от 14.06.2024 г. и към 25.09.2025 г. не е било върнато на Районен съд – Перник. Този факт е съобразен и в Определение № 696/01.10.2025 г. по ч. гр. д. № 616/2025 г. на Окръжен съд – Перник. Следователно към датата 04.07.2024 г., на която самата молителка сочи, че е депозирала искането си по чл. 349, ал. 6 ГПК, оригиналното гр. д. № 9293/2015 г. вече се е намирало в Окръжен съд – Перник. Оттогава то не е връщано на първоинстанционния съд.

Това обстоятелство е потвърдено и с писмото от 05.08.2026 г., с което е изпратена настоящата молба по чл. 255 ГПК.

Към момента на настоящото произнасяне оригиналното дело продължава да се намира в Окръжен съд – Перник. Производството, започнало по молбата по чл. 251 ГПК, е достигнало до етап на администриране на касационна жалба, като се предприемат действия за осигуряване на адвокатско приподписване на жалбата по реда на предоставената правна помощ. Процедурата е продължила във времето и поради последователни откази на определяни адвокати да поемат процесуалното представителство. Тези действия се извършват в производството пред горестоящия съд и връщането на оригиналното дело не зависи от процесуално действие, което съдията-докладчик в Районен съд – Перник може самостоятелно да извърши.

Неоснователен е доводът, че отсъствието на законово спиращо действие на молбата по чл. 251 ГПК прави без значение фактическото местонахождение на делото. Действително производството по тълкуване не създава само по себе си обща забрана първоинстанционният съд да се произнася по всички последващи искания, а чл. 251, ал. 5 ГПК предвижда решението по тълкуването да се обжалва по реда, по който се обжалва тълкуваното решение. От това обаче не следва, че районният съд е длъжен да постанови акт, за който е необходимо цялостното дело, докато оригиналът му законосъобразно се намира в по-горната инстанция във връзка с неприключило инстанционно движение. При защитата по чл. 255–257 ГПК решаващ е не въпросът дали е постановено формално спиране, а дали в конкретния период съдът, спрямо който се твърди бавност, е имал реална възможност за надлежно извършване на посоченото действие.

В тази връзка съдът извърши служебна проверка и на електронната папка на гр. д. № 9293/2015 г. Проверката установи, че в нея не се съдържа пълен електронен образ на делото.

Налични са множество сканирани документи, но електронната папка не възпроизвежда в цялост хартиеното дело и не може да бъде използвана като негов пълен процесуален заместител при постановяване на акт, който предполага проверка на цялата релевантна делбена документация. Това фактическо положение е съществено и не се променя от обстоятелството, че по делото съществуват отделни електронни образи на книжа.

То е в съответствие и с нормативното развитие на електронното правосъдие. Гр. д. № 9293/2015 г. е образувано като дело на хартиен носител преди въвеждането на уредбата на електронното дело в Закона за съдебната власт. Със ЗИД на ЗСВ, обн. ДВ, бр. 62/2016 г., са 3 създадени правилата на чл. 360ж и чл. 360з ЗСВ за снемане на електронен образ на хартиени документи и за съдържанието на електронното дело, като преходната уредба в § 218 изрично разграничава заварените хартиени дела и електронните им образи. От правна гледна точка обаче за настоящия спор не е необходимо да се прави предположение, основано единствено на годината на образуване: извършената конкретна служебна проверка установява, че именно по това дело електронната папка е непълна.

Пълнотата на материалите е от особено значение с оглед предмета на искането по чл.

349, ал. 6 ГПК. Произнасянето по тази разпоредба не е деловодно или техническо действие, което може да бъде извършено само въз основа на подадената молба и няколко отделни сканирани документа. За да се установи настъпило ли е обезсилването по право и как следва да продължи делбата, съдът трябва да разполага с надеждна възможност да провери съдържанието и влизането в сила на възлагателния акт, определеното парично уравнение и относимите към изпълнението му материали, както и процесуалната история, имаща значение за последващия способ за извършване на делбата. Именно продължаването на делбеното производство след последиците по чл. 349, ал. 6 ГПК е в основата и на разрешението, дадено с Определение № 1401/19.03.2026 г. на ВКС. Постановяването на такъв акт по непълна електронна папка би заменило изискването за проверка на делото с предположение относно неговото съдържание, което е несъвместимо с надлежното правораздаване.

Към същия правен извод насочва и Определение № 4889/29.10.2024 г. по ч. гр. д. № 4111/2024 г. на ВКС, I г. о. Фактическата хипотеза там е различна – произнасянето по съответната молба е било предшествано от неприключила процедура по връчване и даване на възможност за становище. Значението на акта за настоящия случай е в общия критерий, че защита по чл. 255 ГПК не се предоставя за краен акт, когато към момента още не са налице условията за надлежното му постановяване и не се установява забавяне на друго дължимо действие на съда, което да е причинило това положение. В разглеждания случай пречката не е неприключила процедура пред Районен съд – Перник, а отсъствието на оригиналното дело поради неприключилото му инстанционно движение пред Окръжен съд – Перник, и в двата случая обаче е необходимо забавянето да бъде отнесено към поведение на съда, срещу който се търси ускорителната защита.

Макар да няма задължителен характер, в сходен фактически аспект е и Определение № 3836/19.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3382/2020 г. на Окръжен съд – Варна, в което при преценка по чл. 255–257 ГПК е отчетено като обективно препятствие обстоятелството, че първоинстанционното дело е било изпращано в горестоящия съд и поради това първата инстанция не е разполагала с него за извършване на исканите действия. Този акт не определя изхода по настоящия спор, но потвърждава практическия характер на преценката – физическото отсъствие на делото е относимо, когато конкретното процесуално действие изисква работа с цялостните материали.

При тази фактическа и правна рамка не може да се приеме, че периодът от подаването на искането от 04.07.2024 г. до настоящия момент представлява необосновано 4 забавяне, дължащо се на съдията-докладчик в Районен съд – Перник. Напротив, още преди подаването на това искане оригиналното дело е било изпратено в Окръжен съд – Перник и през целия релевантен период не е връщано. Служебната проверка установява, че районният съд не разполага и с пълен електронен еквивалент, който да позволи произнасяне при същата степен на процесуална надеждност. Причината за продължаващото местонахождение на делото в горестоящия съд е неприключилото движение по производството, включително текущото администриране на касационна жалба. Следователно липсва причинна връзка между неизвършването на исканото действие и процесуално бездействие на районния съд.