Решение № 246 от 27.09.2023, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

Номер 246 27.09.2023 г. град Русе

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, четвърти състав, на дванадесети септември две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Диана Калоянова при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурор Пламен Петков като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 344 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на „Медикъл хелп 2015“ ЕООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. “Хан Крум“ № 16Б, представлявано от Свилен Ангелов Кючуков – управител срещу Агенция за хората с увреждания, с искане ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди. Претендира се обезщетение за имуществени вреди в размер на 830,00 лева, причинени от отменен незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 31/0023-3878/03.07.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за хора с увреждания; законна лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление – 02.12.2019 г. до окончателното плащане на присъденото обезщетение и направените по делото съдебни разноски. В съдебно заседание, ищецът се представлява от надлежно упълномощената адв. В.М.,***, която поддържа исковата претенция, ангажира писмени доказателства и претендира присъждане на разноски. Представени са писмени бележки.

Ответникът по иска – Агенция за хората с увреждания (АХУ), с адрес гр. София, ул. “Софроний

Врачански“ № 104-106, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. Представя писмен отговор чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в който сочи, че заявената претенция е неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе изразява становище за недоказаност на причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и отмененото наказателно постановление тъй като начинът на плащане в пълномощното пред първата инстанция не е посочен, не е посочено кога следва да се плати сумата. Посочва, че следва да се докаже, че няма извършено фиктивно плащане.

От фактическа страна по делото се установява следното:

С Наказателно постановление №

31/0023-3878/03.07.2018 г., на основание чл. 54а от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм. ДВ, бр.

105/18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), изпълнителният директор на АХУ е наложил имуществена санкция на „Медикъл хелп 2015“ ЕООД в размер на 10 000.00 лева. Санкцията е наложена за нарушение на чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания.

Посоченото наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд - София и е образувано АНД № 12372/2018 г. Установява се, че в това производство е представен подписан Договор за правна защита и съдействие № 0167650/23.10.2018 г., сключен на между „Медикъл хелп 2015“ ЕООД и адв. В.М.,***. В т. ІІ от договора като предмет е посочено „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в проц. предст. и защита по АНД № 12372/18 РС – София, 111 с-в“. В т. ІІІ „Договорено възнаграждение“ е отбелязано с ръкописен текст „830 лв

________________ осемстотин и тридесет лева ___________“. Останалите части от тази точка на договора, а именно „начин и срок на плащане“, „ПЛАТЕНА СУМА ……. (словом) ..….лв.“, „от които в брой……… (словом)………….лв.“, по сметка………….. (словом) …….лв.“ не са попълнени. Установява се още, че упълномощеният адвокат се е явил и е участвал в проведеното по делото на Районен съд - София съдебно заседание на 27.11.2018 г., т.е. фактически е осъществено процесуално представителство на дружеството. По образуваното дело е постановено Решение № 123515/23.05.2019 г. на Районен съд - София, с което е отменено обжалваното наказателно постановление. Не са налице доказателства за извършено плащане на адвокатски хонорар от страна на дружеството по посочено дело пред Районен съд – София. В резултат на проведено касационно оспорване, с Решение № 7473/02.12.2019 г. по КАНД № 9060/2019 г., което е окончателно, състав на Административен съд София град е оставил в сила въззивното решение.

Дружеството е подало искова молба с вх. № 2560/15.06.2023 г., в която се сочи, че към датата на провеждане на съдебните заседания и приключване на делото с окончателен съдебен акт възможността за претендиране на разноски, реализирани като адвокатски хонорар не е била на лице, доколкото разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН е в сила от 23.12.2021 г. Счита, че заплатения от дружеството адвокатски хонорар в размер на 830,00 лева е имуществена вреда, поради което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на АХУ във връзка с издаденото наказателно постановление, обявено от съда като незаконосъобразно.

Претендира, че надлежен ответник в конкретния случай е АХУ по причина, че същият в качеството си на административен орган е осъществил административна дейност. Твърди, че направените разноски от 830,00 лева представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране. Изложени са разсъждения относно наличие на пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление поради необходимостта ищецът да защити по надлежен ред своите интереси. Сочи се, че заплатеното възнаграждение на адвоката е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление и то представлява имуществена вреда, за която се дължи обезщетение по смисъла на чл.

4 от ЗОДОВ. Отбелязан е факта, че по административнонаказателни дела не е задължително дружеството да използва адвокатска защита, но използването на същата не е в нарушение на процесуалните правила. Направен е извод, че елементите на правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата в конкретния случай са налице кумулативно. Изрично е посочено, че „В договора за правна защита и съдействие, се установява, че ищецът е заплатил в брой договореното възнаграждение в общ размер 830.00 лв. за процесуално представителство по АНД №12372/2018г. по описа на Районен съд - София, 111 н.с-в. Договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка с оглед заплащането на сумите в брой, поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).“ Предявена е претенция и за лихви, като според ищеца същите се дължат „В съответствие с приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт - 02.12.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението. Характерът на конкретната претендирана лихва, в случая представлява част от претендираното обезщетение, като пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. лихвата има характер на обезщетение от деликт, представляваща по размер законната лихва по чл.86 от ЗЗД и не представлява мораторна лихва за забавено изпълнение“. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на „Медикъл хелп 2015“ ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 830,00 лева; лихва върху посочения размер на обезщетението, считано от 02.12.2019 г. до датата на плащането и разноски в настоящото производство.

Към исковата молба (според описанието в същата) като доказателства са приложени:

1. Призовка за страна №

2129048/10.10.2018г. по АНД № 12372/2018 г. по описа на Районен съд - София, 111 наказателен състав.

2. Призовка за страна по

КАНД № 9060/2019 г. по описа на Административен съд София град 3. „договор за правна защита и съдействие №0167650/23.10.2018г. за платено адв. възнаграждение“ 4. Наказателно постановление

№ 31/0023-3878/03.07.2018 г. на изпълнителния директор на АХУ.

Ищецът е заявил доказателствено искане – да се изиска и приложи за послужване АНД № 12372/2018г. по описа на Районен съд – София, като е посочил, че „Искането е свързано установяване на датата на влизане в сила на съдебното решение, както и наличният по делото договор за правна защита и съдействие №0167652/24.10.2018г. за представителство по конкретното дело.“ Ответникът

АХУ е представил писмен отговор (с вх. № 2795/29.06.2023 г.) на исковата молба чрез надлежно упълномощен представител. Сочи се в отговора, че платените от жалбоподателите адвокатски възнаграждения за адвокатска защита при обжалване на наказателни постановления не могат да се претендират като вреди по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, защото този вид възнаграждения не представляват вреда. Разсъждава се върху факта, че срещу заплащането жалбоподателят по оспорване на наказателно постановление получава адвокатска услуга и баланса в неговия патримониум не е нарушен. Отделно от това, ответника сочи, че тези разноски за адвокатско възнаграждение не произтичат пряко от обявения за незаконосъобразен акт, а от сключения между жалбоподателя и адвоката договор за правна защита и съдействие. Счита, че след като адвокатската защита по тези дела не е задължителна, то въпрос на избор на жалбоподателя е дали да ползва такава и следователно, жалбоподателят следва да понесе последиците от собствения си избор, още повече че за производствата по ЗАНН важи изцяло служебното начало и съдът е длъжен да изследва всички обстоятелства по делото, а не само посочените от жалбоподателя, който може да образува делото само твърдейки, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Счита също така, че след като приложимите ЗАНН и НПК не признават правото на жалбоподателя да възстанови направените от него разноски по административнонаказателното дело, държавата не дължи заплащането им при условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и те остават в тежест на лицето. Направен е извод, че претендирането на разноски на това основание представлява заобикаляне на процесуалния закон.

Позовава се на ТР № 2/03.06.2009 г. по т.д. № 7/2008 г. на ВАС относно недължимостта на разноски в касационното производство по чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Заявено е още, че е нарушен принципа за равенството на страните в процеса защото в случаите, в които жалбата срещу наказателното постановление е отхвърлена, ответникът, за който изхода на делото е благоприятен, не би могъл да претендира заплатеното от него адвокатско възнаграждение, ако е защитаван от адвокат или юрисконсултско възнаграждение чрез иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Изложени са разсъждения относно същността на разноските съгласно теорията и съдебната практика, като според ответника държавата ще бъде ощетена неправомерно със заплащане на лихва. Същевременно твърди, че при наличието на документ, удостоверяващ направените разноски, съдът следва да ги присъди в пълен размер и за ответника не съществува възможност да приложи механизма, предвиден в чл. 78, ал. 5 от ГПК. Цитират се част от мотивите на Конституционния съд от Решение № 10/ 29.09.2016 г. по к.д. №3/2016 г. във връзка с разноските като според ответника изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления не представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и исковата молба следва да бъде изцяло отхвърлена като недоказана по основание и размер.

Изложени са обстоятелства, свързани с издаването на Наказателно постановление № 31/0023-3878/03.07.2018 г. като се прави опит да се обоснове неговата законосъобразност. Иска се от съда да отхвърли предявената претенция за заплащане на обезщетение.

Процесуалният представител на ищеца е ангажирал писмени бележки, представени в проведеното по делото съдебно заседание. Изложени са факти, свързани с издаденото Наказателно постановление № 31/0023-3878/03.07.2018 г. и оспорването му във въззивно и касационно производство. Изложени са и разсъждения относно дейността по издаване на наказателни постановления от административен орган като е направен извод, че за квалификацията на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определящ фактор е основният характер на дейността на органа издал незаконосъобразния акт, а не правната природа на отменения акт (цитира се ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС). Счита за безспорен факта, че „По съществото на спора, безспорно е установено, че за обжалването на посоченото наказателно постановление пред СРС ищецът е упълномощил адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от ищеца разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар в общ размер 830лв., несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране, според ТР № 1/15.03.2017г. на ВАС.“ Ангажирани са доводи за пряка причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и имуществените вреди за дружеството.