Решение № 273 от 02.03.2026, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Плевен, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430106643 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба вх. №34993/04.11.2025 г. на О. А.в С., чрез адв. М., срещу „К. КРЕДИТ М.“ ЕАД и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, за 1 )прогласяване на нищожност ДПК № *** г., сключен с първия ответник; 2) прогласяване на нищожност на договора за възлагане на поръчителство от 20.05.2025 г., сключен с втория ответник.

В исковата молба ищецът твърди, че е сключил договор за заем № 100998514 с „К.

КРЕДИТ М.“ ЕАД, по силата на който и е отпуснат паричен заем от 1300 лв., със следните параметри: срокът за издължаване – 9 месеца, ГЛП 36%, ГПР 42,20% и обща дължима сума от 1502,64 лв.. На същата дата ищецът твърди, че е сключил договор за възлагане на поръчителство с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, с цел обезпечаване на кредита.

Възнаграждението за поръчителя възлизало в размер на 1737,36 лв. и било дължимо на части на девет равни вноски от 193,04 лв. Така общата дължима сума не била 1502,64 лв., а 3240 лв. Именно поради това ищцата счита, че договорът за заем е недействителен, тъй като е сключен в нарушение на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК понеже посочения ГПР от 42% е неправилен, а действителният ГПР е по-висок. В ГПР по договора за кредит се сочи, че не е включен разхода по гаранционната сделка, а този разход представлявал възнаграждение в полза на кредитора. Включването на този разход надвишавал допустимия размер на ГПР съгласно чл.

19 ЗПК, а посочването на по-нисък от действителния размер ГПР според ищеца представлява невярна информация и заблуждаваща търговска практика, което обуславя недействителност на договора на осн. чл. 26,ал.1 ЗЗД вр. чл. 11,ал.1,т.10 вр. чл. 19,ал.4 вр. чл. 22 ЗПК. Ищецът счита още, че договорът за кредит е пряко свързан с договора за поръчителство, тъй като поръчителят е посочен от заемодателя. При разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, кредиторът ограничил потребителя в това кой да бъде поръчител, като предварително е наложил избрано от кредитора юридическо лице – Кредит Гаранция ЕООД. Това ограничение според ищеца води до неравновесие между правата на потребителя и търговеца и съставлява нарушение на принципа на добросъвестност. Ищецът допълва още, че възнаграждението по гаранционната сделка е предвидено да се заплаща по банкова сметка на посредника – К. Кредит М. или в брой на посредника. Поради това ищецът счита, че с договора за поръчителство не се цели обезпечение, а единствено 1 оскъпяван на кредита чрез кумулиране на скритото възнаграждение под формата на възнаграждение за поръчител – нарушение на чл. 19,ал.4 ЗПК. Ищецът счита, че на осн. чл.

23 ЗПК договорът следва да се обяви за недействителен и да се дължи чистата стойност по кредита. Към момента ищецът заплатил 1300 лв. по кредита. Моли предявените искове да бъдат уважени и претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците.

В отговора на исковата молба Кредит Гаранция ЕООД счита исковата молба за нередовна, тъй като не съдържа фактически твърдения за порочността на акцесорната сделка, поради което искът бил недопустим. В случай, че съдът приеме исковата молба за допустима моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Релевира възражение за прекомерност на осн. чл. 78,ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В отговора на исковата молба ответникът К. К. М. счита предявените искове за неоснователни. ЗПК представлявал специален закон спрямо ЗЗД, като относима била разпоредбата на чл. 22 ЗПК, а не чл. 26 ЗЗД. Ответникът счита, че са спазени изискванията на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК, като в договора е уговорено, че размерът на ГПК е 42,20%, а законодателят не изисква от кредитора да предостави методика или начин на изчисляване на ГПР. На база на допускания и конкретни параметри на кредита ГПР се изчислявал посредством приложение №1 към чл. 19,ал.2 ЗПК чрез формула за изчисляване и поради това договорът не страда от този твърдян порок. Изчисляването на ГПР се извършвало преди сключване на договора, като използваните за изчисляването „общи разходи по кредита за потребителя“ следвало да са били известни на кредитора към момента на сключване на договора за кредит и в тази връзка ответникът твърди, че не разполага с информация твърдения от ищеца разход да е бил договарян и изплащан от него. С доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебна експертиза не се целяло установяване на факти, а даване на отговор на правен въпрос. Не се целяло и да се изчислят реално приложимите разходи по кредита, а направата на изчисления въз основа на заложените по договора параметри. Ответникът не оспорва факта, че ГПР би надвишил допустимия размер на ГПР, ако бъде включено възнаграждението на поръчителя. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на осн. чл. 78,ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В с. з. ищецът не се явява, но се представлява от адв. М., чрез която моли исковете да бъдат уважени и да бъдат присъдени разноски според представения списък по чл. 80 ГПК.

В с. з. ответниците не се явяват и представляват.

Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от събраните писмени доказателствени средства се установява, че ищецът е сключил с „К. Кредит М.“ ЕАД договор за потребителски кредит № *** г. и договор за възлагане за възлагане на поръчителство от 20.05.2025 г. с втория ответник „Кредит Гаранция“ ЕООД. Основните параметри на договора за кредит са както следва: отпуснат заем в размер на 1300 лв., общ размер на кредита 1502,64 лв., дължим на 9 вноски от по 166,96 лв., лихвен процент – 36% и 42,20% ГПР. В погасителния план е предвидено заплащане на 9 месечни вноски по 166,96 лв. за главница и лихва.

Видно от съдържанието на сключения договор за възлагане на поръчителство от 20.05.2025 г., е че потребителят е поел задължението да заплати възнаграждение за поръчителство в размер, определен от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността при съответните условия посочени в погасителния план, неразделна част от договора за поръчителство. Възнаграждението освен това представлявало сбор от вноските по погасителния план. Съгласно чл.2 възнаграждението се заплаща съгласно погасителния план по банкова сметка на посредника в ОББ АД. От погасителния план се установява, че вноските за възнаграждение на поръчителя са 9, съвпадат с вноските 2 по договора за кредит и всяка от тях е в размер на 193,04 лв.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че възнаграждението на поръчителя не е включено в годишния процент на разходите по договора за кредит.

Горната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателствени средства на който съдът дава пълна вяра, тъй като са неоспорени и последователно установяват правнорелевантните факти. Следва да бъде отбелязано, че фактите, които установяват събраните по делото договори и приложения, са безспорни между страните, отделени са като такива с доклада по делото и същият е обявен за окончателен без възражения.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 19, ал.4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, които са процесуално допустими.

Безспорно между ищеца и първия ответник „К. Кредит М.“ съществува облигационно правоотношение, породено от сключения между тях договор за паричен заем с № ***г., който има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9, ал. 1 от ЗПК и неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на договора със законовите изисквания за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания или тяхната тежест в поредността на чл. 26 от ЗЗД.

Съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В разглеждания случай в договора за паричен заем е посочен размер на ГПР – 42,20% при определени допускани, но от същия не става ясно какви точно разходи са включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите го компоненти, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в приложение № 1 към закона. Тоест липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният размер на разходите по кредита. Също така в договора за паричен заем е посочена обща дължима сума в размер на 1502,64 лева, но в същата не е включено допълнителното плащане от 1737,36 лева, представляващо дължимото от потребителя възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция, който обезпечава договора за заем. С това допълнително плащане се покриват разходи, които са пряко свързани с договора за паричен заем, и които са били предварително известни на заемодателя с оглед обстоятелството, че поръчителят е одобрен и известен на заемодателя и от клаузите на поръчителството става ясно, че възнаграждението е пряко обвързано с погасителните вноски по кредита, и дължимо наред с тях. След като тези две условия са налице, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква стойността на 3 възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да бъде включена в размера на ГПР.

Настоящият съдебен състав съобрази и задължителната практика по преюдициално запитване, с която се изяснява, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква стойността на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да бъде включена в размера на ГПР(т.6 от Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело C-337/23). Пропускът на кредитора да включи този известен разход, представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Няма съмнение и, че при включването на възнаграждението на дружеството – поръчител в обхвата на разходите при изчисляването на ГПР по кредита, процентът на разходите на годишна база ще се надхвърли многократно допустимия по закон, защото възнаграждението на поръчителя надхвърля общия размер на кредита. Посочването в договора на стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива, въвежда потребителят в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще стори.