Решение № 225 от 04.12.2023, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Свиленград, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200652 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Заместник – Кмета Мария Петрова Костадинова – представител на А. В. К. с ЕГН ********** и със съдебен адрес: град Свиленград, ***, област Хасково законен представител (Кмет) на Община Свиленград с ЕИК 000903825 и със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ***, област Хасково, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5847074 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя К. в качеството му на законен представител (Кмет) на Община Свиленград за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – липсвало описание, свързано с конкретния автомобил и неговия регистрационен номер, не било посочено ЕГН на Кмета на Община Свиленград, бил издаден в нарушение на 1 чл. 34 от ЗАНН и радарът бил технически неизправен. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят в лицето на Кмета на Община Свиленград, не се явява. За него се явява юрисконсулт Ралица Крушкова, която пледира пред настоящия Съдебен състав за отмяна на обжалвания ЕФ на част от основанията, посочени в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на ЕФ – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 26.04.2022 година в 09.28 часа в град Свиленград, област Хасково, по улица „Сан Стефано”, до блок № 7, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства ( МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в посока хотел „Сахара” МПС – лек автомобил марка „Ивеко”, модел 50 С 35 с държавен регистрационен номер ***********, със скорост 67 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 17 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 5847074 на името н а жалбоподателя А. К. в каче ството му на законен представител (Кмет) на Общината-собственик на превозното средство, а именно: Община 2

Свиленград, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя К. в качеството му на законен представител на Общината-собственик на процесното МПС е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. Фишът е връчен на н а дата 09.10.2023 година (, видно от Справката относно статуса на ЕФ и от съдържанието на Жалбата, в Писмо с рег.№ 351000-7561 от 28.10.2023 година е посочена погрешно датата на връчване на ЕФ, но това явно се касае за допусната техническа грешка при изписване на цифрите) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят К. не представя в ОДМВР Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл.

189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 26.04.2022 година, когато е установено нарушението , е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 26.04.2022 година и времето (09.00 часа д о 11.50 часа), за общото ограничение на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост в населено място, режима на измерване - стационарен, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от 3 системата, като e налична една снимка за конкретния клип, на ко ято е заснет автомобил с държавен регистрационен номер *********** в процес на приближаване към преносимата система за видеоконтрол, при действителна измерена скорост на движение 70 км/ч.

От представения Протокол № 93-СГ-ИСИС/26.11.2021 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5 126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят К. не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а г о обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на която е депозирана в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – законния представител на Община Свиленград чрез представител видно от Заповед № 1951 от 21.09.2023 година, при наличие на правен интерес от обжалване и пред м е с т н о (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че 4 разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и евентуалното заплащане на намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични до някъде с тези, изложени от жалбоподателя в Жалбата и от процесуалния му представител в пледоарията му пред настоящия Съдебен състав:

Н а л и ц е са нарушения, свързани с описание на инкриминираното нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ, тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на административни наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

В случая липсва описание, явяващо се елемент от състава на нарушението, свързано с конкретното заснето МПС – не са посочени вид, марка, модел и регистрационен номер съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. С неиндивидуализиране на процеснто МПС наказаното лице не може да организира своята защита срещу правните изводи на АНО, които са направени върху неизвестни или неясни фактически обстоятелства. Всяко несъвършенство в тази връзка ограничава правото на защита на наказаното 5 лице и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано на базата на наличните в преписката доказателства, което в настоящия случай не е така. ЕФ представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъдат ясни всички елементи от състава на нарушението. Неяснота не може да бъде заместена от посочването в друг документ, който дори не е упоменат в обжалвания акт.

С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо К. в качеството му на законен представител (Кмет) на Община Свиленград за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП следва да отпадне.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 80 лв. за юрисконсулстко възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63 д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс

(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, респ. за един юрисконсулт, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.

144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.