Решение № 2742 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2742 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20241100507075 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 18158/06.11.2023 г. по гр.д. № 24724/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 80-ти състав и вместо него ПОСТАНОВИ:

ДОПУСКА промяна в данните за гражданско състояние в съставения на Е. Х. Р., ЕГН **********, акт за раждане № 1861/31.12.1991 г. на Община Хасково по отношение пола от "мъжки" на "женски".

ДОПУСКА, на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, промяна на собственото, бащиното и фамилното име на Е. Х. Р., ЕГН **********, на А. Х.а Р.а.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

1

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Любомир Луканов

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Любомир Луканов по решението постановено на 24.04.2026 г. по в.гр.д. № 7075/2024 г., СГС, ГО, III въззивен брачен състав.

Не съм съгласен с мнозинството на съдебния състав, че обжалваното решение на първата инстанция следва да се отмени и се допусне промяна в данните за гражданско състояние в съставения на Е. Х. Р. акт за раждане № 1861/31.12.1991 г. на Община Хасково по отношение пола от „мъжки“ на „женски“, както и промяна на собственото, бащиното и фамилното име на А. Х.а Р.а, по следните съображения:

С решение № 15/26.10.2021 г. по конституционно дело № 6/2021 г. на Конституционния съд е дадено задължително тълкуване на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл.

6, ал. 2, чл. 13, ал. 3, чл. 14, чл. 32, ал. 1, чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от Конституцията (КРБ), като е даден и отговор на въпроса за съответствието на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) с възприетото от Конституцията обяснение на понятието „пол“, което следва да се разбира в неговия биологичен смисъл. Изяснено е, че половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана, поради което такава промяна не би била в противоречие с вложеното в Конституцията на страната разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност.

Нито пред първата съдебна инстанция, нито във въззивното производство са събрани доказателства за биологично недетерминирана полова принадлежност при въззивника Е. Х. Р., която да е основание за допускане на исканата промяна в данните за гражданската регистрация на това лице.

Напълно споделям мотивите, изложени в обжалваното първоинстанционно решение, които са съобразени с Тълкувателно решение (ТР) от 20.02.2023 год. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС, където е прието, че правото на Европейския съюз не налага различен извод относно понятието за пол, а в решенията си Съдът на Европейския съюз оставя правното уреждане на гражданското състояние и на брака в автономията на държавите членки. Полът се включва в основните данни за гражданската регистрация на лицата (чл. 8, ал. 3 ЗГР), като при съставянето на акт за 2 раждане се вписва биологичният пол, определен при раждането.

Считам, че от въззивния съдебен състав следваше да се съобразят както приетото в решението по конституционно дело № 6/2021 г. на Конституционния съд, така и задължителното ТР по силата на чл.130, ал.2 от ЗСВ. С цитираното ТР е дадено тълкуване, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален. Изяснено е, че КЗПЧОС не е част от правото на Европейския съюз и не притежава присъщия му директен ефект и примат над вътрешното право, а в решенията си Европейският съд по правата на човека не е приемал, че чл. 8 от КЗПЧОС установява материалноправните предпоставки на правото на транссексуалното лице да поиска от национален съд на държава, която е страна по Конвенцията да допусне промяна в пола в съставените актове за гражданското състояние и не е установявал нарушение, което да се изразява в неизпълнение на позитивните задължения на държавата. Инкорпорирането на тази Конвенция в националния правен ред не е основание за извод, че нормите не се нуждаят от национално законодателство, за да породят права за гражданите и задължения за Република България.

Не съм съгласен и с приетото от мнозинството на състава, че след като в решението на Конституционния съд се признава, че половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол при интерсексуалност, то за избягване на дискриминационно третиране основано на признак „пол“ следва същото да важи и за въззивника, който е транссексуален.

Интерсексуалността на индивида се основава на отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми (отклонение настъпващо още при зачатието на индивида), като лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола, а при трансполовите лица има наличие на външни полови белези по рождение на лице само от един пол (в случая от мъжки), но се констатира явно самоопределяне (на въззивника) като лице от противоположния пол (женски) и съзнателно търсене на телесни изменения в посока съответствие с преживяваната полова идентичност чрез провеждане на хормонално лечение и естетични хирургични интервенции, насочени към максимално доближаване на външния вид до изпълняваната психична и социална полова роля. При очертаната разлика между интерсексуалните и трансполовите лица не може да се приеме, че с отказ за промяна на биологичния пол на въззивника, поради липсата на норми в обективното материално право, се създава дискриминационно отношение от правораздавателни органи на държавата по отношение на последния. Този мой извод не само не противоречи, не е и изцяло в съответствие с решението на СЕС от 12.03.2026 г. по дело C 43/24. Не е случайно, че в т. 1 от цитираното решение се приема, че член 21 от ДФЕС и член 4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, а в т. 2 от решението си СЕС постановява, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние. Т.е. последоваталността на промените за синхронизиране на националната правна система, с приетото от държавите страни по ДФЕС, следва да бъде чрез създаване на необходимата правна уредба от държавата членка и едва след това съдът да не може да е обвързан от тълкуване, което е в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза. Да се приеме, че решението на СЕС от 12.03.2026 г. по дело C 43/24 3 задължава национален съд на държава членка винаги да уважава молбите от трансполовите лица за промяна на пола им, би означавало да се обезсмисли съществуването на национално правораздаване на държава членка.

В конкретния случай по делото са събрани многобройни доказателства, от които се установява, че в периода от раждането си (*********г.), като лице от мъжки пол, до 2019г. (в продължение на 28 години), когато въззивникът Е. Х. Р. е започнал приемането на хормони, същият е имал всички полови белези на лице от биологичния му пол (мъжки), отразен в акта за раждане и в гражданския регистър. От заключението на Съдебната сексологична експертиза се установи, че отстраняването на тестисите при въззивника е извършено по медицински индикации, за които не са представени медицински документи, което го е лишило трайно и необратимо от мъжка репродуктивна функция. Експертът е изложил в заключението си, че теоретично е възможно лицето да пожелае отново да върне мъжката си идентичност, но това е малко вероятно с оглед свръхценностната фиксация към идеята да бъде жена, която изцяло се е превърнала в жизнена доминанта. Наличието дори само на хипотетичната възможност въззивникът отново да поиска да върне мъжката си идентичност (по делото няма данни външният полов орган от мъжки тип да е хирургически отстранен), е основание да се приеме, че обжалваното съдебно решение не го дискриминира и не засяга неговите права на гражданин на държава членка на Съюза. Наличието на флуидност при ******лица в субективното им отношение към пола, също е съществена отлика от лицата, които имат установена интерсексуалност.

Считам, че и в хода на съдебното производство се установи, че по отношение на въззивника Е. Х. Р. не е проявено дискриминационно отношение (да е неравно третиран от останалите индивиди в обществото) поради неговата *******, тъй като след диагностицирането му през м. 02.2021 г. с ****, ****, същият успешно е провел лечение в лечебно заведение в Република България (****************) без данни за разлика в отношението към него, като ****** пациент.

В края, но не последно място по значение, следва да се посочи, че българските правораздавателни органи, в частност въззивният съдебен състав, не следва да игнорира надделяващия обществен интерес, който намира своя израз и в защита на моралните и религиозни правила и принципи, като регулатори на поведение в обществото. Доколкото традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание (чл. 13, ал. 3 от КРБ), за което е обществено известно, че отрича всяка промяна на биологичния пол, то отхвърлянето на молбата на Е. Х. Р. е правилно и изцяло в защита на обществения интерес.

Поради изложеното считам, че обжалваното решение № 18158/06.11.2023 г. по гр. д. № 24724/2022 г. по описа на СРС, 80-ти състав следва да бъде потвърдено.

СЪДИЯ:

Любомир Луканов

4