Решение № 41 от 09.02.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Варна, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Георги Йовчев

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20223001000582 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 2” ЕООД, ЕИК124701621, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 51 Б, ет.4, представлявано от управителя К - К Д, против решение № 283/13.07.2022г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 793/2021г., с което са отхвърлени предявените от него против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258 искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати следните суми: остатъци от начислена цена за продадена през 2018г., но неплатена по преференциални цени за ВтЕЦ, работеща над 2250 ефективни часа годишно произведена ел. енергия от възобновяем източник за нетно специфично производство над 2000 до 2300 квч, а и м е н н о : 122 994.79 лв., като остатък по Дебитно известие №144/30.11.2018г. към Фактура №143/12.11.2018г. за горница над цена за излишък до нормирана цена за 1 количества произведени през м. октомври 2018г. и 126 184.66 лв., като остатък по Фактура № 145/30.11.2018г. над заплатена цена за излишък до нормирана преференциална цена за количества произведени през м. ноември 2018г.; обезщетение за забавено плащане на същите суми за период от 16.12.2018г. (след изтичане на уговорен падеж от получаване на платежните документи) до 17.11.2021г. (предявяване на претенциите), а именно: 36 454.29 лв. върху главницата за м. октомври 2018г. и 37 399.75 лв. върху главницата за м. ноември 2018г., както и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва от депозиране на искова молба на 02.12.2019г. до окончателно изплащане на дълга по банкова сметка на ищеца и с което решение дружеството е осъдено да заплати 11 436лв разноски за водене на делото в първата инстанция. Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли същото да бъде отменено в цялост и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени. Изложени са подробни аргументи, свеждащи се до твърдения за постановяване на решението в противоречие на Тълкувателно решение № 1/2017г. от 09.07.2019г. по т.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е издадено в нарушение на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, а именно – при наличие на преюдициален спор предвид висящото производство по проверка на законосъобразността на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, което е предмет на касационно обжалване и не е влязло в сила. Решението е постановено и при нарушение на материалния закон, тъй като съдът изобщо не е приложил релевантната към настоящия спор материалноправна норма и не е анализирал ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юли 2015г. върху механизма на заплащане на производители от ВяЕЦ. Изразено е несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че ВяЕЦ не може да се отнесе едновременно към централите, работещи до 2 250 часа и тези, работещи над 2 250часа в рамките на една календарна година. Счита, че с отмяната на решение СП -1 в приложимия към настоящия спор раздел втори с обратна сила са отпаднали праговите стойности на НСПЕ, установени в решението, което води до извода, че за жалбоподателя не съществува императивно ограничение да продава произведената от него ел.енергия по преференциални цени до определено количество. Неправилно първоинстанционният съд е анализирал ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юли 2015г. върху механизма 2 на производителите на ВяЕЦ. Според него с това изменение не се въвеждат нови пазарни механизми или нова регламентация на пазара, още по-малко се преуреждат съществуващите договори и пазарни практики. В този смисъл определените в т.8 и т.9 от Решение Ц-10 преференциални цени остават непроменени и се прилагат, както са се прилагали преди изменението на ЗЕВИ, като единствената промяна, въведена с измененията на ЗЕВИ са максималните количества ел.енергия, които се изкупуват по преференциални цени. Решението е и необосновано, тъй като съдът не е разгледал нито един от аргументите и твърденията на жалбоподателя, не се е произнесъл по валидността на Решение Сп-5.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Третото лице-помагач на ответника НЕК, ЕАД изразява становище за допустимост и неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД.

Ищецът „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 2” ЕООД, ЕИК124701621, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 51 Б, ет.4, представлявано от управителя К - К Д претендира от ответника „ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик No258 заплащане на дължимите суми на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник No85 от 11.06.2009г., както следва: главница в размер на 122 994,79лв – произведена и доставена, но незаплатена електрическа енергия за м е с е ц октомври 2018г., както и обезщетение за забава в размер на 36 454,29лв за периода от 16.12.2018г. до датата на предявяване на иска 17.11.21г., ведно със законната лихва за забава върху горните суми от исковата молба до окончателното изплащане на задължението; главница в размер на 126 184,66лв - произведена и доставена, но незаплатена електрическа енергия за месец ноември 2018г., както и обезщетение за забава в размер на 37 399,75лв за периода от 16.12.2018г. до датата на предявяване 3 на иска 17.11.21г., ведно със законната лихва за забава върху горните суми от исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява следната фактическа обстановка:

Ищецът е производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия No

ДУА-844/10.09.2008-3086-ВГ-25.09.2008-4060-ВГ-27.10.2008 от

12.11.2008г., а ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия и е титуляр на Лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия NoЛ- 139-11/13.08.2004г. издадена от ДКЕВР /допълнена с последващо Решение NoИ1-Л-139/09.12.2013г. на ДКЕВР/.

По силата на сключения между страните по спора Договор за изкупуване на електрическа енергия ищецът, в качеството си на производител, продава произведената от него електроенергия, която ответникът изкупува при условията на договора, ЗЕВИ и Наредба No 1/14.03.2017г. за регулиране на цените на електроенергията, в редакция към процесния период, на база издадени от производителя фактури по преференциална цена, определена от КЕВР с Решение Ц-10/30.03.2011г.

Съгласно чл.18 от договора цената за продажба на ел.енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР, като към датата на сключване на договора същата се определя от Решение № Ц-04/30.03.2009г. и е в размер на 189лв / МВч. Съгласно ал.4 след достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часове на работа на електроцентралата, за следващите пълни ефективни годишни часове на работа до края на календарната година, цената е 172лв/МВч без ДДС.

След отмяната на ЗВАИБ и приемането на ЗЕВИ, считано от 03.05.2011г. и в изпълнение на чл.31 от ЗЕВИ преференциалната цена, приложима към договора през процесния период се определя с Решение Ц10/30.03.2011г. на ДКЕВР.

Безспорно е още, че през м.октомври 2018г. ВяЕЦ на ищеца достигнала НСП от 2 000КВч от 1 КВ инсталирана мощност при работа до 2 250 работни часа. Ищецът произвел и доставил на ответника електроенергия в общ размер на 972,950 МВч, за които издал фактура № 142/31.10.2018г. на 4 стойност 88 433,47лв с ДДС, като продажната цена за количеството от 391,393 МВч до достигане на НСП е преференциална – 188,29лв/МВч и фактура № 143/12.11.18г. на стойност 8 406,85лв с ДДС, като продажната цена на 581,557 МВч елекетроенергия над НСП от 2 000 КВч е цена за излишък на балансиращия пазар в размер на 12,04лв/МВч. Когато централата на ищеца надминала 2 250 часа, за произведената електроенергия от 581,557 МВч ищецът издал дебитно известие № 144/30.11.2018г. към фактура № 143/12.11.2018г. на стойност 122 994,79 лв с ДДС, представляващи разликата между преференциалната цена по т.8 от Решение Ц-10 на КЕВР и заплатената сума по цена за излишък, приемайки, че за цялата произведена през м.октомври 2018г. електроенергия му се дължи преференциална цена.

През м.ноември 2018г. ищецът произвел и доставил на ответника 618,443 МВ над НСП от 2 000КВч, за което издал фактура № 145/30.11.2018г. на стойност 136 054,36лв с ДДС, като продажната цена за количеството от 418,443 МВч, произведено преди достигане на 2 250 часа работа и след достигане на НСП от 2 000 КВч е 188,29лв/МВч – преференциална цена по т.8 от Решение Ц-10 на КЕВР, а за количеството от 200 МВч, произведено след достигане на 2 250 часа работа и преди достигане на НСП от 2 300 КВч е 172,95лв/МВч – преференциална цена по т.9 от Решение Ц-10 на КЕВР.

За цялата произведена през м.октомври 2018г. електроенергия ищецът получил заплащане по преференциална цена за 391,393 МВч, а за останалите 581,557 МВч получил плащане по цена за излишък.

За цялата произведена електроенергия през м.ноември 2018г. от 618,443 МВч ищецът получил заплащане по цена за излишък.

Основният спорен между страните въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, се свежда до цената, която следва да бъде заплатена за процесните количества електроенергия – дали това е преференциалната цена, определена с Решение Ц-10 на ДКЕВР или е цената за излишък на балансиращия пазар, определена от ЕСО, ЕАД по реда на ПТЕЕ. В тази връзка съдът съобрази следното :

Договорът за изкупуване на електроенергия от 2009г. е сключен по време на действие на ЗЕВИАЕИБ, който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по преференциални цени, формирани от 80% от средните на пазара с добавка за стимулиране на този вид 5 производство, определяни периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник. На 03.05.2011г. влиза в сила ЗЕВИ, параграф 7 ал.1 от ПЗР на който определя, че дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници запазват действието си, с преференциална цена за изкупуване действаща към датата на влизане в сила на закона. В случая това е цената, определена с Решение Ц-10 на КЕВР. След влизане в сила на ЗЕВИ по тази преференциална цена е изкупувано цялото количество електроенергия, произведена от ищеца до изменението на чл.31 ал5 от ЗЕВИ – ДВ бр.109/13г. в сила от 01.01.2014г., според което крайният снабдител има задължението за изкупуване на произведената от ВИ електроенергия по преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества – по утвърдени цени за крайните снабдители и електроразпределителни дружества.

С изменението на нормата на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ /обн.ДВ бр.56 от 24.07.2015г./ се въвежда принципна промяна на регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник електрическа енергия. С това изменение законодателят вече ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, като въвежда праг ("нетно специфично производство" или НСП), до който крайният снабдител е задължен за изкупи по вече замразените за този производител преференциални цени, а съответно остатъкът от производството, доколкото не е договорено за свободна доставка на други клиенти, може да бъде също изкупено от крайния снабдител и съответно доставено на обществения доставчик, но на много по-ниските цени за излишъци на балансиращия пазар.

Разпечатката съдържа 29 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6a798016-8082-4e78-a10a-1fad6c3d7e33