Решение № 589 от 09.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501168 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 463 ал.2 вр.чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Г. Д. А. и И. Д. А. срещу Решение № №7025/18.12.2024г., постановено по гр.д.№20241100513728 по описа на СГС ЧЖ-I-Л състав, с което жалбата им срещу Протокол за разпределение на суми от 18.07.2024г.. по изп. дело № 20239240402188 по описа на ЧСИ Г. К. - ЧСИ per. № *** е частично уважена, като е направено ново разпределение по същество и частично оставена без разглеждане.

Решението е надлежно съобщено на жалбоподателите на 17.01.2025г. Частната жалба е депозирана на 24.01.2025г. т.е. преди изтичане на предвидения едноседмичен преклузивен срок за обжалване.

Жалбоподателите Г. Д. А. и И. Д. А. изтъкват факта, че изготвения протокол за разпределение на суми по изпълнителното дело е сгрешен, тъй като съдебният изпълнител математически е допуснал грешка при сборуване на цифрите на различните такси.

Неправилно СГС е приел, че за суми – по т. 10 за 2 бр. за искания за налагане на възбрани и вдигането им както и по т. 31 – 69 лв. държавни такси за вписване на възбрана и издаване на удостоверение за тежести и данъчна оценка вече е било издадено постановление за разноски от 06.11.2023 г. /л. 37/, връчено на жалбоподателите със съобщенията за образуването на делото, поради което тези разноски излизат извън обхвата на съдебна проверка, като във всеки случай е преклудирана възможността за обжалването им с оглед изтичане на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Всеки следващ акт на СИ подлежи на ново и самостоятелно обжалване, но когато предходно начислени разноски са преповторени по пера в следващо 1 постановление на СИ, приетото в новото постановление също следва да бъде съобразено и подлежи на обжалване. В тази връзка незаконосъобразно съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу постановлението за разноски в частта по посочените горе точки при това САМО в мотивите без да се произнесе с отделен диспозитив, което следва да бъде попълнено чрез допълване на решението или чрез поправка на ОФГ, каквото искане правят и ако съдът приеме, че искането следва да бъде разгледано, молят настоящата жалба да бъде приета освен като жалба пред по-горна инстанция и като искане за допълване на решение и/или поправка на ОФГ и след произнасяне по искането жалбата да бъде администрирана до по-горната инстанция.

На второ място е изложен довод, че неправилно съдът не е разгледал подробно извършеното разпределение, като не е съобразил точния размер на сумите, които следва да бъдат удържани от дела на съделителя Б. Г. К. в полза на присъединените взискатели, доколкото това ще се отрази съществено на цялото разпределение.

Ответникът по частната жалба не изразява становище в писмен вид.

Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и обясненията на съдияизпълнителя, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима - атакуваното решение подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл.274 във вр. с чл.463, ал.2 ГПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да се произнесе по основателността на частната жалба, съдът взе предвид, че с атакуваното решение съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателите, че с протокола за разпределение са начислени разноски, което има характера на постановление за разноски в тази част. От изброените, разноските, за които не е издаден друг акт са тези по т.

4 от ТТРЗЧСИ за 12 бр. уведомления, по т. 5 – за 9 бр. съобщения; по т. 13 – за изготвяне на разпределението; по т. 31 – 20 лв. за ключарски услуги и по т. 24 – за изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот. За останалите суми – по т. 10 за 2 бр. за искания за налагане на възбрани и вдигането им както и по т. 31 – 69 лв. държавни такси за вписване на възбрана и издаване на удостоверение за тежести и данъчна оценка е издадено постановление за разноски от 06.11.2023 г. /л. 37/, връчено на жалбоподателите със съобщенията за образуването на делото. По тази причина тези разноски излизат извън обхвата на съдебна проверка, като е преклудирана възможността за обжалването им с оглед изтичане на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Въпреки това м диспозитива е пропуснал да се произнесе изрично, че в тази част жалбата е недопустима и я оставя без разглеждане.

В останалата част е посочено, че съдебният изпълнител е изброил уведомленията, за които е начислил такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ, като всички те са връчени по електронна поща.

Съдържанието на разпоредбата на т. 4 от ТТРЗЧСИ, разгледана във връзка с т. 31, б. „к“ от ТТРЗЧСИ, обосновава извод, че таксата по т. 4 касае дейността по организиране 2 изпращането чрез поща на посочените в точката документи, като с нея се покриват разходи за копирни и канцеларски услуги, както и изразходената във връзка с това работна сила.

Връчването на книжа на ЧСИ по електронен път не може да се приравни на изпращането им по поща по смисъла на т. 4 от Тарифата. Приел е, че разноски за такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 144 лв. с ДДС не се дължат, като обективираното в протокола за разпределение постановление за разноски следва да бъде отменено в тази му част, а разноски да бъдат намалени с размера на таксите по т. 4 от ТТРЗЧСИ. Неправилно също така, в противоречие с правилото на чл. 38, ал. 2 ЗА, съдебният изпълнител не е постановил изплащането на възнаграждението за предоставената безплатна правна помощ в полза на съделителите Г. Д. А. и И. Д. А. пряко на процесуалния им представител – адв. И. И.. Що се отнася до останалите по делото разноски, всички те са посочени като реално дължими от участниците в производството.

Настоящата съдебна инстанция намира решението на СГС за правилно, по следните съображения:

Предмет на обжалване е постановление за разпределение от 18.07.2024г. по изп. дело № 20239240402188 по описа на ЧСИ Г. К. - ЧСИ per. № *** с което на основание чл. 460 и сл.

ГПК е предявена за разпределение сумата, постъпила след извършена публична продан на недвижим имот между трима съделители, всеки от които притежава едновременно качеството на взискател и кредитор. Според настоящата инстанция, предвид предмета на изпълнителното дело - принудителна публична продажба на съсобствен имот, без съмнение всеки от съделителите има право да получи част от продажната цена на имота, съответна на дела му в съсособствеността съгласно решението за извършване на делбата, което е видно и от текста на издадения изпълнителен лист за изнасяне на имота на публична продан.

Ако спорът е за вземането за разноски за адвокатско възнаграждение, извършени от съделител в рамките на изпълнителния процес за извършване на публична продан на делбен имот, то въпросът следва да се разреши на плоскостта на материално-правното качество на всеки от съделителите на кредитори за припадащата се на дяловете им част от стойността на имота, като се приема, че в изпълнителния процес за извършване на публична продан на делбените имоти извършените от всеки от тях разноски във връзка с осребряване на изнесения на публична продан имот ползват и другите кредитори, като това на общо основание се отнася и за разноските за адвокатско възнаграждение. Ето защо, и на осн. чл.

136, ал. 1 т. 1 ЗЗД всеки от съделителите в изпълнителния процес за извършване на публична продан на делбен имот дължи на другите съделители привилегировано вземане в размер на припадащата се на неговия дял част от извършените от тях разноски вкл. от разноските за адвокатско възнаграждение. Налага се извод, че при индивидуалното принудително изпълнение на решение за изнасяне на делбения имот на публична продан съделителите си дължат взаимно разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение, съобразно стойността на дела си.

Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден на основание чл.348 ГПК, с който недвижим имот предмет на съдебна делба, е изнесен на публична продан като 3 неподеляем. В правната теория и съдебната практика е прието, че производството по извършване на публична продан на неподеляем делбен имот не е същинско изпълнително производство, осъществявано по реда на чл. 404 ГПК, тъй като решението не е осъдително. Независимо от това, в много случаи, какъвто е и процесния, диспозитивът на решението на съда, с което имотът е изнесен на публична продан, се описва в бланка изпълнителен лист и той се представя на съдебния изпълнител. Това обаче не променя правния характер на решението на съда по делбата на неподеляем имот. Производството по извършване на публична продан на делбен имот е своеобразно продължение на производството за съдебна делба, тъй като едва с продажбата се постига вещно-правния ефект на делбата на прекратяване на съсобствеността. Публичната продан на неподеляем имот е начин за осребряване на неподеляемо имущество с цел разпределяне на паричната равностойност между съделителите съобразно делбените им квоти. Тъй като не е предвиден специален ред за извършване на публична продан на неподеляем делбен имот, същата се извършва по реда на изпълнителния процес по ГПК, но това не обуславя извода, че се касае за изпълнителен процес. За разлика от изпълнителното производство, страни в производството по извършване на публична продан са съделителите от исковото производство за съдебна делба, по отношение на които е постановено решението за изнасяне на публична продан. В това производство не се изпращат покани за доброволно изпълнение, не се извършва опис и оценка, не се назначава пазач, не се вписва възбрана върху имота, съделителите не внасят задатък, ако участват като наддавачи. В публичната продан могат да участват като наддавачи всички съделители, а не само тези, които са инициирали производството, докато в публичната продан при принудителното изпълнение длъжникът не може да участва съгласно чл.490 ГПК. Предмет на разпределение между съделителите при изнесен на публична продан съсобствен недвижим имот е реално получената при извършената публична продан цена, а не обявената цена. Основанието за разпределение между съделителите е напълно различно при основанието за разпределяне при взискатели, посочено в чл. 460 ГПК. При публичната продан на делбен имот, получената сума е винаги достатъчна за удовлетворяване на съделителите, тъй като се разпределя реално получената сума, която не е предварително определена.

Следователно обект на разпределение следва да бъдат единствено направените разноски по реализиране на изпълнителния способ, с оглед на който е образувано изпълнителното производство. т.е. разноските следва да се определят по правилото на чл. 355 ГПК. Като е сторил това по този начин съдебният изпълнител е постановил законосъобразно разпределение в частта относно претенциите за разноски в изпълнителното производство.

В настоящия случай, разноските с цел реализиране на публичната продан като способ за ликвидиране на съсобствеността между страните са посочени в изготвения протокол за разпределение на суми от 18.07.2024г. в т. I от същия, че общият размер на начислените такси по ТТР към ЗЧСИ е 5857.00 лева с ДДС, от които: такси т. 4- 12 бр. - 144.00 лв. с ДДС, т. 5 - 9 бр. - 216.00 лв. с ДДС. т. 10 - 2 бр - 36.00 лв. с ДДС, т. 13- 1 бр. - 36.00 лв. с ДДС. т. 24 - 5376.00 лв. с ДДС. т. 31 по ТТР към ЗЧСИ - 109.00 лв. без ДДС. Действително, когато се 4 сборуват определените размери на всяка една от такси се получава сумата в размер на 5917 лева, а не 5857 лева както е посочено в протокола, но това се дължи на допусната техническа грешка, като съобразно т. В от разпределителния протокол ЧСИ ясно е посочил, че от начислените по делото такси по ТТР към ЗЧСИ по т. 26 в размер на 138.72 лева е ДДС и т. 24 в размер на 5376.00 лева се приспада заплатената такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 60.00 лева с ДДС, тоест след като приспаднем от т. 24 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 5376.00 лева с ДДС таксата за опис по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 60.00 лева , дължимата такса по т. 24 вече възлиза на 5316 лева с ДДС. След като се извърши сборуване на всички горепосочени такси, а именно: такси т. 4- 12 бр. - 144.00 лв. с ДДС, т. 5 - 9 бр. 216.00 лв. с ДДС. т. 10 - 2 бр - 36.00 лв. с ДДС. т. 13- 1 бр. - 36.00 лв. с ДДС. т. 31 по ТТР към ЗЧСИ - 109.00 лв. без ДДС, вкл. и т. 24 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 5316 лева, се получава коректно сумата в размер на 5857лв. с ДДС. Съгласно чл. 79, ал 2 ГПК , когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя те се събират от длъжника, като в тази връзка, аргумента, че таксите по т. 3 1 от ТТР към ЗЧСИ се дължат само когато има издаден за тях документ по Зсч. се явява несъстоятелен.