Решение № 251 от 26.10.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Смолян, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20215440100709 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата З. П. С. от гр. Смолян е предявила срещу „КИ“ АД, представлявано от МГА обективно съединени искове, с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 4 от договор за кредит Екстра № ***/17.03.2021 г. за заплащане на такса Гарант в размер на 533,36 лв..

Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното: Страна е по Договор за кредит Екстра № ***/17.03.2021 г. , сключен с „КИ“ АД.

Съгласно Договора е следвало да върне обща сума в размер на 1 371,76 лева, при сума на получаване 800 лева, ГПР 49,70 %, годишен лихвен процент 36 %, при срок на кредита от 8 месеца.

Счита, че процесната клауза, с която е договорено заплащането на такса Гарант в размер на 533,36 лв. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 10, чл. 11, т. 9 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорваната клауза от договора е нищожна и като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, в ущърб на ищцата като потребител /чл. 143 ал. 1 ЗЗП/. Договорената такса заобикаля чл. 33, ал. 1 ЗПК, договорено е допълнително обезщетение при неизпълнение на акцесорно задължение за обезпечение, от което не произтичат вреди. Цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на ищцата, тъй като по същността си е добавка към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за кредитора. Процесната клауза заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на разходите. Излага съображения за недействителност на договора и поради липсата на яснота за определяне на 1

ГПР, като счита, че възнагражденията за допълнителните услуги увеличават неправомерно ГПР, а невключването на таксата в ГПР представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Договорената такса нарушава и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като е неясна методиката за определяне на ГПР.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Възраженията се свеждат до следното:

Твърди, че оспорваните клаузи не противоречат на добрите нрави, не заобикалят разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като счита, че това възнаграждение не следва да се включва в изчисляването на ГПР. Ищцата сама е избрала гаранцията да бъде предоставена от трето неучастващо по делото лице, избрано от кредитора, като за избора на осигурен гарант се е задължила да заплаща възнаграждение. На същата е била предоставена необходимата предварителна информация, за да направи мотивиран избор. Твърди, че възнаграждението за гарант не следва да се включва към разхода на потребителския кредит, тъй като представлява възнаграждение за предоставена от дружеството – гарант услуга и е дължимо на самостоятелно основание. Счита, че оспорваната клауза не противоречи и на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора са посочени ГПР и общата дължима сума от кредитополучателя. Няма противоречие и заобикаляне на закона, още повече, че ищцата е имала възможността да се откаже от кредита, ако е счела, че е неизгоден за нея. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцата.

Ответникът в срока за отговор подава насрещна искова молба, с която предявава обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите: 300 лв. – главница, дължима от ищцата по договор за потребителски кредит Екстра № ***/17.03.2021 г. ; 9,60 лв. договорна лихва за периода 17.09.2021 – 17.11.2021 г.; 180,96 лв. такса гарант за периода 17.09.2021 – 17.11.2021 г. и 5,67 лв. лихва за забава за периода 18.09.2021 – 01.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2021 г. – датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане. Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ответникът основава насрещните искове, се свеждат до следното: Сключен между страните договор за потребителски кредит Екстра № ***/17.03.2021 г., по силата на който „КИ“ АД е предоставило на З. С. кредит в размер на 800 лв., получена от нея на касата на „***“ АД, който кредит С. се задължила да върне ведно с такса Гарант или общо сумата от 1 371,76 лв., ведно с лихвите, на 12 месечни вноски с падеж 17-то число на месеца с първа вноска с падеж 17.04.2021 г.. Ищцата платила изцяло първите пет вноски, а от шестата е платила сумата от 23,85 лв.. Ищцата не е платила вноските с падежи 17.09.2021 г. и 17.10.2021 г., поради което за ответника е възникнал правен интерес за предявяване на исковете за заплащане на остатъка по кредита в посочените размери за главница, договорна и лихва за забава, такса гарант в претендираните размери и периоди.

В срока по чл. 131 ГПК ищцата от своя страна депозира отговор на насрещната искова молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Излага съображения за недействителност на целия договор поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК;

2 неспазване на чл. 19, ал. 4 ЗПК; заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т.

1 ЗЗП; нищожност на клаузата Гарант като противоречаща на добрите нрави и неравноправна. Оспорва като нищожна и клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва.

Прави възражение за прихващане с платената от нея сума в размер на 900 лв. с дължимата по договора главница и лихва.

В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмено становище пълномощникът адв. М моли предявените от ищцата искове да бъдат уважени, а насрещните искове да бъдат отхвърлени по изложените в него съображения. Претендира за присъждане на направените от ищцата разноски, съобразно представения списък, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..

Ответникът „***“ АД не се представлява, в писмено становище моли предявеният от ищцата иск да бъде отхвърлен като неоснователен, а предявените насрещни искове да бъдат уважени по изложените писмени съображения. Претендира за разноски по представения списък.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.03.2021 г. между „КИ“ АД като кредитор и З. П. С. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит Екстра № ***, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 800 лева за задоволяване на текущи потребителски нужди, който кредитополучателят е следвало да върне ведно с договорената лихва и такса гарант на осем погасителни вноски в размер на 171,47 лв. всяка, първата от които с падеж 17.04.2021 г., а последната с падеж 17.11.2021 г. Общият размер на всички плащания възлиза на 1 371,76 лв. Договореният ГЛП е в размер на 36 %, а на ГПР е 49,7 %.

С разписка за извършено плащане /л. 60/ кредиторът е превел на посочената от ищцата банкова сметка отпуснатия кредит от 800 лв..

С т. 4 от договора е прието, че кредитополучателят е избрал кредитодателя да ангажира дружество – Гарант за гарантиране на връщането на вноските по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя такса гарант, разсрочена към месечните вноски, съгласно погасителния план. Така месечната вноска е опредЕ. като сбор от дължимата главница, лихви и такса гарант /т. 4.1./

С договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г.

„КИ“ ООД /преобразувано в „КИ“ АД/ - кредитодател е възложило и „***“ ООД дружеството гарант /със седалище в държава Сейшели/ е поело задължение да отговаря солидарно с кредитополучателите по договори за кредит за изпълнението на всички договорни задължения срещу заплащане на възнаграждение.

С платежно нареждане от 28.08.2021 г. ищцата е платила по договора за кредит сумата от 900 лв..

Съгласно заключението по СИЕ сумата по процесния договор за кредит в размер на 3

800 лева е преведена от „КИ” АД на името на кредитополучателя З. П. С. на 17.03.2021 г. в "***" АД /разписка за извършено плащане 2000000248025620/17.03.2021 г.. На 18.03.2021 г. сумата в размер 800.00 лева е изплатена в брой на З. П. С. с разписка № 0700012719715045.

В счетоводството на ответника процесният договор за кредит е заведен в счетоводна сметка 531 - Краткосрочни вземания и заеми от нефинансови предприятия, аналитична партида З.

П. С.. Задълженията на З. П. С., посочени в исковата молба суми по кредита в общ размер 496.23 лева са осчетоводени в сч.сметка 443 - Съдебни кредити в т.ч.: за главница - 300.00 лева, договорна лихва - 9.60 лева, законна лихва - 5.67 лева, такса Гарант - 180.96 лева.

Според справка на кредитар З. П. С. е извършила една погасителна вноска договора за кредит на 30.08.2021 г. в размер на 900 лева, която от страна на ответника е разпредЕ., както следва: 500.00 лева - главница /Таблица 1, к.9/; 28.60 лева - договорна лихва /Таблица 1, к.6/;

18.80 лева-законна лихва за забава /Таблица 1, к.14/; 352.40 лева-такса Гарант/Таблица 1, к.

17/. Общият размер на задължението на ищеца към „КИ” АД е 490.96 лева, в т.ч. 300.00 лева - главница /Таблица 1, к. 10/; 9.60 лева - договорна лихва за периода от 17.09.2021 г. до 17.11.2021 г., /Таблица 1, к.7/ и 180.96 лева-такса Гарант /Таблица 1, к. 18/.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове от ищцата са процесуално допустими, предявени между надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение и по договора за поръчителство.

Относно иска за нищожност на клаузата по т. 4 от договора за кредит:

Безспорно се установи, че в случая между ищцата и ответника е бил сключен договор за кредит, по който ищцата е кредитополучател, а ответникът е кредитор.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.

20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

4

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Ищцата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключила през 2021 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.

Съдът извърши служебна проверка на цитираните текстове от ЗПК във връзка с изложените твърдения от ищцата за нищожност на клаузата за неустойка.