Решение № 29 от 23.05.2022, Районен съд - Елена
- Съд
- Районен съд - Елена
- Дело
- Гражданско дело 258/2021
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 23.05.2022
- В сила
- 12.04.2024
- Състав
- Трифон Пенчев Славков
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40, ал. 1 · Закон за защита на животните
- чл. 47, ал. 3 · Закон за защита на животните
- чл. 49 · Закон за защита на животните
- чл. 50 · Закон за защита на животните
- чл. 59, ал. 3 · Закон за защита на животните
- § 5 · Закон за защита на животните
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. гр. Елена, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Йорданка Ст. Й. като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20214130100258 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на КР. ХР. Й. и М. АХМ.
Й. – и двамата действащи като родители и законни представители на И.К. Й. срещу Община Елена, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 10 000.00 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от детето болки и страдания от нахапване от бездомно куче, както и за сумата от 80.00 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи в заплатена такса за преглед. Ищците твърдят, че на 13.7.2021 г. в с. М., Община Елена детето им е нахапано от бездомно куче, като в резултат от нападението му е причинена разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица с размер от 10-12 см. Заявяват, че увреждането е наложило оперативна интервенция под пълна анестезия и хоспитализирането на детето за периода от 13.7.2021 г. до 15.7.2021 г. Сочат, че последващото лечение е включвало терапия с антибиотици и реди други медикаменти за овладяване на възпалителния процес, като след изписването от болницата на детето са дадени указания са спазване на хранителен и двигателен режим в домашни условия. Твърдят, че инцидентът се отразил изключително неблагоприятно за сина им в емоционален план, който през дългия възстановителен период се е затворил в себе си. Считат, че Община Елена е имала задължение да вземе мерки за овладяване популацията на безстопанствените кучета и да осигури 1 настаняването им в приют, но не изпълнила тези си задължения.
Ответникът оспорва претенцията. Заявява, че кучето, ухапало детето на ищците, не е безстопанствено, което обстоятелство е установено при проверка, на която е присъствала и бабата на малолетния И.. Оспорва твърдението, че не е изпълнил задълженията си, свързани с овладяването популацията на безстопанствени кучета и че не е взел мерки за премахване на агресивните кучета в с. М., като заявява, че в тази връзка е сключен договор за изпълнение на дейности, имащи за цел залавяне, обработка и грижа за бездомните животни. В условията на евентуалност оспорва иска по размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 49 ЗЗД:
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 49 от ЗЗД са следните: вреди, които да са причинени от лице, за което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал.2 от ЗЗД; пряка и непосредствена причинна връзка между претърпените от ищеца вреди и бездействието на общината.
Oт представеното съдебно-медицинско удостоверение е видно, че при извършен на 21.07.2021 г. преглед на детето на ищците са установени разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, вторично насложена инфекция на раната, хирургична обработка на раната с наложен шеф. Съдебният медик е заключил, че причинените увреждания са в резултат от действие на предмет с изразен ръб и връх, каквото са кучешките зъби и по начин и време описан от лицето и майката е възможно да са получени. Посочил е, че телесните увреждания са причинили на пострадалото дете интензивни болки и страдания.
Представена е епикриза за лицето И.К. Й. на 8 години, видно от която е, че е постъпил във второ хирургично отделение на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново на 13.07.2021 г. в 17: 20 ч. и е изписан на 15. 07. 2021 г. в 11: 00 ч. Детето е постъпило след ухапване от неваксинирано куче, с открита рана в областта на дясна подбедрица, с дължина около 10 – 12 см, със зачервена и болезнена околна кожа, с данни за инципиентен флегмон, а при 2 изписването е назначено продължаване на поставянето на ВЕРОРАБ.
По делото не се установява към датата на деликта община Елена да е имала валидно сключен договор за възлагане на дейност по „Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета“.
Представеният такъв е от 17. 08. 2021 г., т. е. близо месец след инцидента с малолетното дете.
От заключението по изслушаната съдебно-психологична експертиза се установява, че след ухапването от безстопанственото куче за детето са настъпили редица промени, които то е преживяло негативно. Промените са засегнали ежедневието, нормалното функциониране и на начина на живот на детето, като са оставили трайни последици върху поведението и емоционалното му и психично състояние. Детето се отдръпнало от приятелите си, контактувало само с най-близките. Изпаднало в социална изолация. Към момента на изследването изпитвало редица страхове, отключили се от преживения инцидент, свързани със страх от кучета, страх от повторение на инцидента, страх да излиза от дома си, да се движи само по улиците. Вещото лице не може да посочи срок за възстановяване от страховете му, като намира, че за всеки човек този процес е строго индивидуален. Посочва се, че инцидента и свързаните с него негативни емоции се съхранявали в несъзнаваното и могат да се изразят по всяко време, автоматично, като външен стимул на запаметена програма за оцеляване, т.е. може да са симптом или поведение за целия живот на индивида. Вещото лице заключава, че е възможно детето след инцидента да е имало нарушения на съня, които към този момент са преодолени, но страха от кучете по отношение на детето все още са налице.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите И.С. и Ю.Х.. От показанията на С., която е баба да детето, се установява, че през м. юли 2021 г. внучето й И. Й. излязло да си играе пред домът им в с М., ул. „П.“ № 42. Било по обяд, когато чул крясък, идващ от улицата. Излязла и го видяла в кръв, паднало на земята. Видяла и куче, което побягнало от там.
Описва го като жълто, с къса опашка, на очите и на муцуната с жълто, по гърба черно. Не забелязала да има ушна марка. Свидетелката знаела, че това куче било улично. Съдела за това, защото го виждала да се разхожда по улиците в селото. Виждала кучето да влиза по дворовете на къщите на хората 3 в селото. След инцидента превързали крака на детето. Ухапването било по долната част на крака. По късно лице на име Слави закарало детето в спешна помощ. Посочва, че детето е стояло около 2-3 дни в болницата в гр. В.
Търново, а след това по нейно настояване било изписано. Сменяла му превръзки на крака около месец след инцидента. Ходели на периодични прегледи до болницата в гр. В Търново. След ухапването забелязала, че детето се страхувало от кучета.
От показанията на свидетеля Х. се установява, че по време на инцидента бил на улицата пред къщата на бабата на детето, когато чул децата да се развикват. Видял куче да ухапва детето И. по крака. Посочва, че кучето е нямало ушна марка. Говорил с детето, като то му споделило, че го е страх от кучета.
Други доказателства относими към спора не са събрани по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира иска за доказан по своето основание.
Ищците претендират от ответната страна да им заплати обезщетение за претърпените от техния син неимуществени вреди вследствие от ухапване от безстопанствено куче на територията на Община Елена.
За да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя в хипотезата на граждански деликт, ищците следва да установят събитието, от което е настъпило увреждане на здравето на детето им, противоправността му, настъпилите вреди и техния размер, причинноследствената връзка между деянието и вредите, както и обстоятелствата, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя – възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗЗЖ, Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите приема Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България, а съгласно ал. 2, министърът на земеделието, храните и горите издава наредба за прилагане на националната програма и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност.
Съгласно ал. 3, общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма и план за действие на съответната община, които 4 отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2, а съгласно ал. 4, кметовете на общини организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
Според чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ, кучетата, за които не се явяват лица по ал. 2 (желаещи да ги отглеждат) се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Тези кучета са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животни или други лица, които са подписали декларация за спазване на изискванията на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ.
Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ, органите на местната власт осъществяват контрол за изоставяне на животни на територията на общината, за идентификация и регистрация на кучета, върху кучетата, настанени във временни приюти, определени от съответния общински съвет или върнати по местата, от които са взети. Съгласно § 5 от ПЗР на Закона за защита на животните, в тригодишен срок от влизането в сила на закона (31.1.2008 г.) общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приюти. От всичко изложеното до тук следва, че по силата на закона ответната община има задължение да осъществява надзор над безстопанствените кучета на нейна територия, поради което е материално-правно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове за обезвреда. В сега действащия закон – ЗЗЖ, за разлика от отменения Закон за ветиринарномедицинската дейност, липсва легална дефиниция на понятието "безстопанствени животни" респ. "безстопанствени кучета". Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗВМД (отм.); , безстопанствени животни са тези родени като такива, загубени, или изоставени от собствениците, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място. Съдът намира, че и към настоящият момент преценката дали едно куче е безстопанствено следва да почива на горните критерии.
В случая от приложеното съдебномедицинско удостоверение, от приложената епикриза, фиш за спешна медицинска помощ и от показанията на свидетелите И. С. и Ю. Х. безспорно се установява, че детето И. е получил травматични увреждания, които са причинени от ухапване на куче. Съдът намира за установен и фактът, че кучето, нахапало детето, е било бездомно, като за да достигне до този извод, съобразява показанията на И. С. и Ю. Х., 5 който заявяват, че кучето е било без каишка или наморник, без конкретна порода и белези, че е на някое лице, че често са го виждали по улиците или дворовете на къщите в с. М.. Самият факт, че кучето се е придвижвало свободно, без каишка и без придружаващо го лице е достатъчен, за да се направи извод, че същото е безстопанствено.
Ответната страна се домогва да докаже, чрез разпита на свои служители, че кучето е имало стопанин, но съдът намира, че чрез разпитаните свидетели това не се доказва по безспорен и непротиворечив начин. Обстоятелството, че има хора, които са хранили кучето не доказват възражението на ответната страна, че кучето има стопанин, който следва да носи отговорност за вредите, които е причинило. От събраните писмени доказателства и разпита на свидетеля А. Й., работеща на длъжност главен инспектор „Околна среда и води“ в Община Елена безспорно се установи, че реално от 2019 г. до есента на 2021 г. общината не е ангажирала дружество, сдружение или лице, което да се справя с популацията на безстопанствени животни на територията на Община Елена, задължение което общината има по горецитираните Законови и подзаконови нормативни актове. Едва след настъпилия инцидент на 17.08.2021 г. общината е сключила договор със сдружение „ГерманоБългарска помощ за животните“ за залавяне на безстопанствените кучета на територията на Община Елена.