Определение № 3015 от 06.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3015 гр. София, 06.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20251100501440 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Юробанк България“ АД срещу протоколно определение от 12.12.2024 г. по гр. д. № 32667/2022 г. на СРС, 162 състав, с което е прекратено производството по предявен срещу М.У. осъдителен иск. Жалбоподателят твърди, че неправилно районният съд е приложил разпоредбите на международен договор при определяне наличие или липсaта на международна компетентност на българския съд. Поддържа че са налице нарушения на правила, гарантиращи стабилизирането на международната компетентност по чл. 27 КМЧП, както и пропуски да се направи проверка дали ответникът е с местоживеене в друга държава членка на ЕС, както и пропуски да връчи подадената искова молба по реда на връчване на чужденци, предвиден в ГПК.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна А.В., която в подадения своевременно отговор счита жалбата за основателна.

1

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV – В въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД, против М.У. и А.Л.В..

В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 24.01.2020 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № FL1042013/24.01.2020 г., по силата на който ищецът, в качеството му на кредитодател, предоставил в заем сумата от 10432 лв. на ответниците, в качеството им на кредитополучатели, с преводно нареждане от 24.01.2020 г.

Срокът за връщане на отпуснатия кредит бил 36 месеца, като с оглед непогасяването на вноска № 10 от погасителния план с падеж 13.11.2020 г. ищецът обявил предсрочна изискуемост на кредита, като изпратил уведомления до ответниците, връчени при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез ЧСИ М.М., рег. № 786, район на действие- СГС. Сочи се, че било залепено уведомление на входната врата по адрес на М.У. и копие от него било пуснато в пощенската кутия, като двуседмичният срок за получаване на книжата изтекъл на 26.07.2021 г. Твърди се, че в НБД „Население“ не се съдържали данни за лицето М.У., с ЛНЧ ********, но при справка за актуални трудови договори било установено, че лицето има регистриран трудов договор. На основание чл. 47 ГПК на 29.07.2021 г. било залепено уведомление на входната врата по месторабота на лицето, като двуседмичният срок за явяване и получаване на уведомлението изтекъл на 12.08.2021 г. Ответницата А.Л.В. също била посетена три пъти по постоянен и настоящ адрес в гр. София, ж.к.

„********, но не била намерена, с оглед което било залепено уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК , като двуседмичният срок от залепването изтекъл на 18.05.2021 г. Било залепено уведомление и по месторабота на лицето, чийто двуседмичен срок изтекъл на 21.06.2021 г. С оглед изложеното ищецът твърди, 2 че предсрочната изискуемост на кредита била настъпила на 12.08.2021 г. Сочи се, че ответниците дължат главница в размер на 7723,13 лв. за периода от 14.12.2020 г. до 26.05.2022 г., договорна лихва в размер на 559,11 лв. за периода от 13.01.2021 г. до 12.08.2021 г. на основание чл. 3 от процесния договор, мораторна лихва в размер на 1637,36 лв. за периода от 13.01.2021 г. до 26.05.2022 г. на основание чл. 9 от договора за кредит, 42,50 лв. такси по договора на основание чл. 5, ал. 2 за периода от 13.01.2021 г. до 26.05.2022 г., както и 120 лв. такси за връчване на уведомление за предсрочна изкуемост на договора.

Като излага тези доводи, пълномощникът на ищеца „Юробанк България“ АД обуславя правния интерес от предявяването на осъдителен иск против ответниците за изплащане, при условията на солидарност, на следните суми: сумата от 7723,13 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № FL1042013/24.01.2020 г. за периода от 14.12.2020 г. до 26.05.2022 г., договорна лихва в размер на 559,11 лв. за периода от 13.01.2021 г. до 12.08.2021 г. на основание чл. 3 от процесния договор, мораторна лихва в размер на 1637,36 лв. за периода от 13.01.2021 г. до 26.05.2022 г. на основание чл. 9 от договора за кредит, 42,50 лв. такси по договора на основание чл. 5, ал. 2 за периода от 13.01.2021 г. до 26.05.2022 г., както и 120 лв. нотариални такси за връчване на уведомление за предсрочна изкуемост на договора, ведно със законна лихва от 16.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата А.В. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Сочи, че макар да е посочена като съдлъжник в договора за кредит, паричните средства са получени единствено от ответника М.У., което се установява от платежните документи. Твърди, че кредитът не е надлежно обявен и на двамата длъжници, тъй като не са изпълнени процесуалните изисквания за приложението на чл.

47 ал. 5 от ГПК. С липсата на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост, ответницата основава доводите си за неоснователност и на претенцията за мораторна лихва. Навежда възражение, че ищцовата банка претендира заплащане на законна и на мораторна лихва за един и същи период. Сочи, че искът за заплащане на такси е неоснователен, тъй като не е налице ясно на какво основание се претендират. Излага съображения за недоказаност на направени от ищеца разноски за връчване на покани.

3

Ответникът М.У. не депозира отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Призовките за същия от всички известни и допълнително установени адреси са върнати в цялост с отбелязване, че лицето не е намерено и не живее на тези адреси.

С протоколно определение от 12.12.2024 г. по гр. д. № 32667/2022 г. на СРС, 162 състав, производството по предявения срещу М.У. осъдителен иск е прекратено, като съдът е приел, че не е компетентен да се произнесе по иск срещу потребител, който е чуждестранно физическо лице и гражданин на страна членка по Конвенция относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (Конвенция от Лугано).

В настоящия казус няма спор, че страни по делото са съответно ищецюридическо лице, регистрирано в държава-членка на ЕС (България) и ответник- физическо лице, което е гражданин на държава-членка (Италия).

Следователно за определяне на международната компетентност по делото приложение следва да намери правото на ЕС, което се прилага с предимство пред международните конвенции- в случая приложим е Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (по-долу наричан за краткост Регламент № 1215/2012), а не цитираната от първоинстанционния съд Конвенция от Лугано от 2007 г. Както правилно е посочил жалбоподателят, за да се приложи международна конвенция с предимство пред Регламент № 1215/2012 е необходимо тази конвенция да урежда специфични области, които не са предмет на регулация на самия Регламент № 1215/2012. В процесния случай предмет на делото е потребителски спор във връзка със сключен договор за банков кредит, като в Конвенцията от Лугано от 2007 г. не се съдържат специални норма относно международната компетентност на сезирания съд, които да дерогират на основание чл. 71, пар. 1 от Регламент № 1215/2012 разпоредби на цитирания регламент, засягащи именно определянето на компетентност по потребителски спорове.

4

Изводът е, че първоинстанционният съд е приложил неприложим за случая международен закон, поради което неправилно е прекратил делото спрямо М.У..

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, IV В въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМ ЕН Я протоколно определение от 12.12.2024 г. по гр. д. № 32667/2022 г. на СРС, 162 състав, с което е прекратено производството по предявен срещу М.У. осъдителен иск.

В Р Ъ Щ А делото на Софийски съдопроизводствените действия. районен съд за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5