Решение № 260236 от 20.11.2020, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260236 / 20.11.2020 година, гр.

Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Галя Ангелова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 257 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Хасково, ул. „Сакар” № 2, представлявано от управителя Т. Р. М.; против И.Н.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***; както и с адрес в ******* ******.

Ищецът твърди, че на 24.10.2019 г. е депозирал против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 837,08 лв. главница, представляваща стойност на незаплатени доставени услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности за периода 28.04.2017 г. – 30.07.2019 г., и сумата от 92,65 лв. обезщетение за забава за периода 29.05.2017 г. – 11.10.2019 г.; със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Искането му било изцяло уважено по образуваното ч.гр.дело № 3230/2019 г. на ХРС, като издадена била заповед за изпълнение срещу длъжника. Съдът счел, че налице са предпоставките по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, предвид на което в законоустановения срок ищецът предявявал настоящия си иск за установяване съществуването на вземането си против ответника, като собственик на водоснабден имот, находящ се в ********. В това си качество и по партида № 588035 ответникът бил потребител на ВиК-услуги, по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/. Такива потребители, на основание чл.3 ал.1 от Наредбата, били собствениците и лицата, на които е учредено право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Ответникът бил потребител на ВиК- услуги за битови нужди, на основание Наредбата, като продажбата им се осъществявала от ищеца при публично известни ОУ за предоставяне на ВиК- услуги на потребителите, одобрени от КЕВР и влезли в сила един месец след публикуването им в един местен и един централен ежедневник, без да е необходимо приемането им от потребителите – чл.8 от Наредбата и чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ. Процесната претенция на ищеца произтичала от съществуващо между страните облигационно правоотношение, въз основа на посочените ОУ. По силата им, ищецът предоставил на ответника услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности за посочените имот, партида и период. Въпреки, че ищецът изпълнил точно своите задължения, ответникът не му заплатил изцяло и в срок стойността на предоставените му услуги, за които ищецът в посочения период му издал 28 броя фактури, на обща стойност от 889,06 лв. за главница, с ДДС, и 126,21 лв. за обезщетение за забава, всичко общо – 1 015,27 лв. От общата дължима сума изплатени били само 85,54 лв., с които частично било погасено задължението по първата фактура от 28.04.2017 г. с общо задължение по нея от 200,55 лв., включващо главница от 166,99 лв. и лихва от 33,56 лв. Фактурите били съставени в съответствие с нормативните изисквания. Предвид настъпването на падежа на всяко задължение, вземанията на ищеца против ответника били ликвидни и изскуеми, като ответникът не ги погасил в уговорения срок, заради което начислено му било и обезщетение за забава.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните суми за главница и обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане; като ответникът бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. Тези си искания ищецът поддържа в допълнително писмено становище по делото, като иска постановяване на решение при признание на иска, а в открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.

Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор представя назначеният му особен представител, на основание чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК; като счита предявения иск за допустим и за основателен.Признава ищцовите твърдения, касаещи заповедното производство между страните, както и тези за основанията за търсените суми. Ищецът представил издадените фактури за начисляване на претендираните задължения, които били частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл, те притежавали само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Предвид приложимите за случая договорни и нормативни разпоредби, предявеният иск следвало да се уважи изцяло, така както е предявен. Особеният представител на ответника прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовия пълномощник, като иска намаляването му до минималния размер. Този отговор се поддържа от особения представител на ответника в допълнителна писмена молба по делото, а в открито съдебно заседание не се явява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Като писмено доказателство по делото се представиха и приеха Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ- 09 от 11.08.2014 г., т. 47; чиито съответно относими към настоящия правен спор части – съдът ще коментира по-долу в настоящите си мотиви. Ищецът е издал на името на ответника процесните 28 броя ежемесечни фактури с кл.код 152152, по партида № 588/35 за обект на адрес – вилна зона в ************; а именно:

- фактура № **********/28.04.2017 г. за периода 20.03.2017 г. – 20.04.2017 г., за 71 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 166,99 лв., с краен срок за плащане 28.05.2017 г.;

- фактура № **********/31.05.2017г. за периода 20.04.2017 г. – 31.05.2017 г., за 10 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 23,52 лв., с краен срок за плащане 30.06.2017 г.;

- фактура № **********/30.06.2017 г. за периода 31.05.2017 г. – 26.06.2017 г., за 8 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 18,82 лв., с краен срок за плащане 30.07.2017 г.;

- фактура № **********/27.07.2017 г. за периода 26.06.2017 г. – 25.07.2017 г., за 53 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 124,66 лв., с краен срок за плащане 26.08.2017 г.;

- фактура № **********/25.08.2017 г. за периода 25.07.2017 г. – 25.08.2017 г., за 17 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 39,98 лв., с краен срок за плащане 24.09.2017 г.;

- фактура № **********/28.09.2017г. за периода 25.08.2017 г. – 25.09.2017 г., за 10 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 23,52 лв., с краен срок за плащане 28.10.2017 г.;

- фактура № **********/27.10.2017 г. за периода 25.09.2017 г. – 25.10.2017 г., за 13 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 30,58 лв., с краен срок за плащане 26.11.2017 г.;

- фактура № **********/24.11.2017г. за периода 25.10.2017 г. – 23.11.2017 г., за 10 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 23,52 лв., с краен срок за плащане 24.12.2017 г.;

- фактура № **********/18.12.2017 г. за периода 23.11.2017 г. – 18.12.2017 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 17.01.2018 г.;

- фактура № **********/19.01.2018 г. за периода 18.12.2017 г. – 18.01.2018 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 18.02.2018 г.;

- фактура № **********/19.02.2018 г. за периода 18.01.2018 г. – 19.02.2018 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 21.03.2018 г.;

- фактура № **********/26.03.2018г. за периода 19.02.2018 г. – 20.03.2018 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 25.04.2018 г.;

- фактура № **********/27.04.2018 г. за периода

20.03.2018 г. – 20.04.2018 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 27.05.2018 г.;

- фактура № **********/28.05.2018 г. за периода 20.04.2018 г. – 21.05.2018 г., за 36 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 84,67 лв., с краен срок за плащане 27.06.2018 г.;

- фактура № **********/26.06.2018 г. за периода 21.05.2018 г. – 22.06.2018 г., за 8 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 18,82 лв., с краен срок за плащане 26.07.2018 г.;

- фактура № **********/20.07.2018 г. за периода 22.06.2018 г. – 20.07.2018 г., за 8 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 18,82 лв., с краен срок за плащане 19.08.2018 г.;

- фактура № **********/28.08.2018 г. за периода 20.07.2018 г. – 24.08.2018 г., за 15 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 35,28 лв., с краен срок за плащане 27.09.2018 г.;

- фактура № **********/28.09.2018г. за периода 24.08.2018 г. – 25.09.2018 г., за 10 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 23,52 лв., с краен срок за плащане 28.10.2018 г.;

- фактура № **********/29.10.2018г. за периода 25.09.2018 г. – 26.10.2018 г., за 10 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 23,52 лв., с краен срок за плащане 28.11.2018 г.;

- фактура № **********/27.11.2018 г. за периода 26.10.2018 г. – 26.11.2018 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 27.12.2018 г.;

- фактура № **********/27.12.2018 г. за периода 26.11.2018 г. – 27.12.2018 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 26.01.2019 г.;

- фактура № **********/23.01.2019 г. за периода 27.12.2018 г. – 23.01.2019 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 22.02.2019 г.;

- фактура № **********/22.02.2019 г. за периода 23.01.2019 г. – 22.02.2019 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 24.03.2019 г.;

- фактура № **********/25.03.2019 г. за периода 22.02.2019 г. – 22.03.2019 г., за 6 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 14,11 лв., с краен срок за плащане 24.04.2019 г.;

- фактура № **********/24.04.2019 г. за периода 22.03.2019 г. – 18.04.2019 г., за 8 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 18,82 лв., с краен срок за плащане 24.05.2019 г.;

- фактура №

**********/28.05.2019 г. за периода 18.04.2019 г. – 22.05.2019 г., за 15 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 35,28 лв., с краен срок за плащане 27.06.2019 г.;

- фактура №

**********/13.06.2019 г. за периода 22.05.2019 г. – 13.06.2019 г., за 8 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 18,82 лв., с краен срок за плащане 13.07.2019 г.; и

- фактура №

**********/30.07.2019 г. за периода 13.06.2019 г. – 24.07.2019 г., за 8 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 18,82 лв., с краен срок за плащане 29.08.2019 г.

За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 24.10.2019 г., въз основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 3230/2019 г. на ХРС. По това дело със заповед № 1527/25.10.2019 г. е разпоредено, длъжникът – ответникът в настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумите, както следва: 837,08 лв. главница и 92,65 лв. обезщетение за забава за периода 29.05.2017 г. – 11.10.2019 г.; представляващи неизпълнени парични задължения за плащане на цената на услуги по водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други ВиК-услуги за периода 28.04.2017 г. – 30.07.2019 г., които кредиторът е предоставил за имота на горепосочения адрес на длъжника в ************; за който била открита партида с номер 588035, за което са били издадени ежемесечни фактури в същия период; ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението 24.10.2019 г. до окончателното изплащане; и направените по делото разноски от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съобщение за заповедта е било връчено на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което на 08.01.2020 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба от 03.02.2020 г., изпратена по пощата.