Определение № 2901 от 28.09.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2901 гр. София, 28.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000502027 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба М. М. Б., ЕГН ********** и Д. М. Х., ЕГН ********** против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 10267 от 12.05.2026г. по гр.д. № 5884/2025г. по описа на СГС, 1 ГО, 13 състав, с което съдът е ПРЕКРАТИЛ производството по делото поради недопустимост на исковете.В жалбата са развити подробни съображения по отношение незаконосъобразността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде отменено,а делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е постъпил отговор на частната жалба от насрещните страни В. В. В., ЕГН **********, адрес: ***, и А. И. В.,с който се оспорва същата.Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Останалите ответници по частната жалба-С. С. С. и А. Г. С. не са подали отговор.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба от М. М. Б., ЕГН ********** и Д.

М. Х., ЕГН ********** против С. С. С. ЕГН **********, А. Г. С., ЕГН **********, В. В. В., ЕГН **********, и А. И. В., ЕГН **********, искове:

1.С правно основание чл.26,ал.2,предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожност на нотариално заверено пълномощно с peг. № 82 от 17.01.2014г. и нотариално удостоверяване на съдържание с рег. № 83 от 17.01.2014г. – двете по описа на Нотариус И. Р., с район на 1 действие РС София, рег. № ***,с аргумент, че подписът не е на М. Б., както и евентуални твърдения, че е антидатиран – съставен след смъртта на бащата на ищците, че липсва съгласие, доколкото М. Б. е страдал от сериозни очни проблеми, препятствали възможността му да вижда.

2.Претендира се нищожност на предварителен договор от 17.01.2014 г. на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД поради липса на представителна власт , евентуално накърняване на добрите нрави, поради симулативност и сключване на сделката с поставено лице, поради липсата на съществени реквизити в договора , поради договаряне във вреда на упълномощения за продажба на имота му на двукратно по-ниска от действителната му цена.

3.Иска се на основание чл.124,ал.1 ГПК и съдът да установи,че ответниците В. В. В., ЕГН **********, и А. И. В., ЕГН ********** не са собственици на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** представляващ АПАРТАМЕНТ № 68 находящ се *** , състоящ се от една стая, кухня, дневна, обслужващи помещения, със застроена площ от 56.81 кв.м., заедно с избено помещение без посочен номер и застроена площ по документ за собственост, заедно с 1.037 ид.ч. / от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел,че по делото е безспрно,че с решение № 3583/04.06.2018 г. по гр.д. № 6264/2014 г. на Софийски градски съд, предварителният договор от 17.01.2014г. е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и решението е влязло в сила на 30.12.2024г. Съдът е приел,че исковете за нищожност/унищожаемост на пълномощното и на предварителния договор не са допустими, доколкото вече има постановено решение, с което този предварителен договор е обявен за окончателен - Определение № 1104/05.08.2011 г. по гр.д. № 51/2011 г. на ВКС, IV г.о.Съдът е приел,че не е налице правен интерес от отрицателния установителен иск за собственост доколкото, дори този иск да се уважи,той няма да промени правната сфера на ищците по никакъв начин.

За да постанови настоящето определение съдът взе предвид следното: С нотариално завереното пълномощно с peг. № 82 от 17.01.2014г. М. М. Б. е упълномощил В. Й. В. да извършва подробно посоч„ените в пълномощното правни действия по отношение на собствения му имот представляващ АПАРТАМЕНТ № 68 находящ се *** , състоящ се от една стая, кухня, дневна, обслужващи помещения, със застроена площ от 56.81 кв.м., заедно с избено помещение без посочен номер и застроена площ по документ за собственост, заедно с 1.037 ид.ч. / от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място. Посоченото пълномощно е и с нотариално удостоверяване на съдържание с рег. № 83 от 17.01.2014г. по описа на Нотариус И. Р., с район на действие РС София, рег. № ***. С предварителен договор от 17.01.2014г. М. М. Б. представляван от В. Й. В. по силата на посоченото по-горе пълномощно е поел задължението да продаде на С. С. С. посочения погоре имот.С решение № 3583/04.06.2018 г. по гр.д. № 6264/2014 г. на Софийски градски съд, предварителният договор от 17.01.2014г. е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД като решението е влязло в сила на 30.12.2024г. с недопускането му до касационно 2 обжалване.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.

Съдът счита,че развитите в жалбата оплакванията не опровергават изводите на първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд правилно е прекратил производството, след като е констатирал процесуална недопустимост на предявените искове. Тази недопустимост произтича от обстоятелството, че чрез формално различни правни квалификации ищците целят да отрекат правните последици на вече влязло в сила съдебно решение, с което предварителен договор е бил обявен за окончателен.Решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД замества окончателния договор и поражда целения от страната правен резултат. За да бъде постановено такова решение, съдът по предходното производство е следвало да прецени наличието на валиден предварителен договор, годен предмет, надлежна облигационна връзка и предпоставки за обявяване на договора за окончателен. Ето защо не е допустимо със следващо дело същите страни или техните правоприемници да търсят отричане на самия юридически фундамент на вече постановения съдебен акт.Този извод е възприет и от първоинстанционния съд-определението не е формално, а е постановено след преценка на действителния предмет на спора и на реално търсената от ищците защита.

Съдът правилно е отчел, че не наименованието на иска и не избраната от страната правна квалификация са решаващи, а материалноправният резултат, който се цели чрез процеса.В частната жалба се поддържа, че предходното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не препятствало предявяването на искове по чл. 26 ЗЗД, чл. 33 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД, чл. 42 ЗЗД и чл. 124 ГПК.

Съдът счита,че това становище на жалбоподателите е неоснователно,поради това,че същото подменя въпроса за допустимостта на иска с въпроса за неговата словесна правна квалификация.В гражданския процес е недопустимо страна, която е участвала или е обвързана от приключило производство, впоследствие да раздробява защитата си на множество отделни искове, с които да атакува същия правен резултат. Всички твърдения на жалбоподателите - за липса на представителна власт, неистинност или антидатиране на пълномощното, липса на съгласие, крайна нужда, явно неизгодни условия, договаряне във вреда на представлявания, симулация или липса на транслативен ефект - са насочени към едно и също: да бъде обезсилено действието на предварителния договор и на съдебното решение, с което той е обявен за окончателен.Ако подобен подход бъде допуснат, всяко влязло в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД би могло да бъде атакувано неограничено във времето чрез нови искове, формулирани с различни правни основания. Това би обезсмислило както силата на пресъдено нещо, така и принципа на правната сигурност. Именно срещу такъв резултат е насочена процесуалната преклузия и именно поради това обжалваното определение съответства на правилното теоретично разбиране за предметните предели на съдебното решение.

В частната жалба се акцентира върху твърдения за неистинност, антидатиране или престъпно съставяне и употреба на процесното пълномощно. Тези твърдения не могат да обосноват допустимост на предявените искове.Когато страна поддържа, че влязло в сила 3 съдебно решение е било постановено въз основа на неистински документ или при наличие на престъпни обстоятелства, законът предвижда специален извънреден ред за защита отмяна на влязло в сила решение при наличие на предпоставките по ГПК. Не е допустимо този специален ред да бъде заобиколен чрез предявяване на нови установителни или конститутивни искове, чиято реална цел е да заличат правния резултат от приключилото дело.

Образуването на прокурорска преписка или досъдебно производство не доказва твърдяното престъпление, не установява неистинност на документа и не превръща недопустимия иск в допустим. Приемането на обратното би означавало всяка страна, неудовлетворена от изхода на приключило гражданско дело, да може чрез подаване на сигнал до прокуратурата да блокира или заобикаля последиците на влязъл в сила съдебен акт.

Жалбоподателите неправилно твърдят, че първоинстанционният съд е игнорирал евентуален иск по чл. 33 ЗЗД, както и претенции, основани на чл. 40 и чл. 42 ЗЗД. Всички тези твърдения са свързани с възникването, действителността и противопоставимостта на същия предварителен договор, който вече е бил предмет на съдебна преценка в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Твърденията за крайна нужда и явно неизгодни условия са обстоятелства, които са съществували, ако изобщо са били налице, още към момента на сключване на предварителния договор. Те не възникват с постановяването или влизането в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Съдебното решение не създава нов предварителен договор, а замества окончателния договор въз основа на вече съществуващо облигационно отношение.

Затова не може да се приеме, че след влизане в сила на решението възниква нова възможност за атакуване на договора на основания, които са били налични от самото начало.Същото важи и за доводите за липса на представителна власт и договаряне във вреда на представлявания. Ако жалбоподателите или техният праводател са считали, че пълномощникът не е разполагал с представителна власт или е действал във вреда на представлявания, това е било възражение срещу уважаването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

След като решението е постановено и е влязло в сила, тези твърдения не могат да бъдат използвани за образуване на нов процес, насочен към обезсилване на същия правен резултат.

Съдът счита,че са неоснователни оплакванията срещу извода на СГС за липса на правен интерес от отрицателния установителен иск. Правният интерес от установителен иск следва да бъде конкретен, настоящ и годен да доведе до самостоятелна правна защита. В случая отрицателният установителен иск се използва като средство за косвено отричане на последиците на вече влязло в сила решение и на последващата правна легитимация, изведена от него.Недопустимо е ищците,чрез отрицателен установителен иск, да постигнат резултат, равнозначен на отмяна или обезсилване на предходното решение. В случай,че считат, че притежават самостоятелно право на собственост, те следва да използват съответния надлежен ред, при наличие на законовите предпоставки,но но не могат да изграждат правен интерес единствено върху целта да се отрече право, произтичащо от вече приключил съдебен спор.Твърденията за фактическо владение, висящи изпълнителни 4 производства и опасност от отстраняване от имота не променят този извод. Изпълнителното производство има свои самостоятелни способи за защита - жалби срещу действия на съдебния изпълнител, искове по чл. 440 ГПК и искания за спиране. Тези способи обаче не легитимират нов исков процес, насочен към пререшаване на въпрос, който вече е разрешен.

Подържа се в жалбата,че прекратяването на производството по делото по съществото си представлява отказ от правосъдие. Съдът счита,че това становище е неоснователно.

Правото на достъп до съд не включва право една страна неограничено да пререшава приключен спор или да заобикаля силата на пресъдено нещо чрез последващи искове с различни правни основания.Прекратяването на недопустим иск не е отказ от правосъдие, а приложение на императивните процесуални правила. Правната сигурност, окончателността на съдебните решения и задължителната сила на влезлите в сила актове са също основни начала на гражданския процес.