Определение № 74 от 26.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. София, 26.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600095 по описа за 2026 година след като се запозна с ВНЧД №95 по описа на САС, докладвано от съдията Райчева, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл. 249 ал.3 НПК.

Образувано е по жалба на подс.Т., чрез защитника му Г. М. срещу протоколно определение от 16.01.2026г. на СГС III-ти състав по нохд №8156/2025г.,с което на основание чл. 248ал.1 т.3 и т.6 от НПК е отказано да бъде прекратено съдебното производство по делото заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство и делото върнато на СГП за отстраняването им, както и поради отказ да бъде изменена мярката за неотклонение на подс.Т. от „Задържане под стража“ в по-лека. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, тъй като внесения обвинителен акт отговарял на всички законови изисквания предвидени в НПК, както и ТР№2/2002г. на ОСНК на ВКС. Не били посочени в обстоятелствената му част факти относно извършеното от подсъдимия деяние по чл.116 вр. чл.115 от НК време, място и начин на осъществяване, както и факти относно квалифициращите обстоятелства с оглед твърденията, че същото е извършено в условията на домашно насилие, както и по особено мъчителен за убитата начин. Претендира се и с оглед изтеклия срок на задържане да бъде облекчено процесуалното положение на подсъдимото лице, тъй като мярката за неотклонение „Задържане под стража“ се изпълнявала повече от една година и три месеца.

Съдът, като съобрази изложеното в жалбата, доказателствата по делото и атакувания съдебен акт намери за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е 1

НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 5.12.2025г. СГП е внесла обвинителен акт срещу Б. Т. Т. за деяние по чл.116 ал.1 т.6 и т.6а вр. чл.115 вр. чл.115 от НК.

В проведеното разпоредително заседание на 16.01.2026г. с изслушване на страните, адв.М. е направил възражения, за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, които ограничавали процесуалните права на подс.Т., като е поискал облекчаване на процесуалното му положение с по-лека мярка за неотклонение „Домашен арест“ с електронно наблюдение с твърдения за влошено здравословно състояние и прекомерност на задържането. Съдът е приел, че при описване фактологията на обвинението по чл.116 вр. чл.115 от НК не са допуснати съществени процесуални нарушения и обвинителния акт е изготвен при спазване на необходимите стандарти. По отношение мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е преценено, че на този етап не са налице основанията за нейната промяна в по-лека, като съдът е назначил съдебномедицинска експертиза относно актуалното здравословно състояние на подсъдимото лице.

В конкретния случай неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт свързани с излагането на съставомерните факти относно инкриминираното деяние. Правилна е преценката на съда, че прокурорът е изложил фактически обстоятелства относно времето, мястото и начина на извършване на деянието, като не са налице противоречия по тези факти, така, че подсъдимият да не може да организира защитата си. И според настоящият въззивен състав процесуалните права на подсъдимия Т. не са ограничени. В обстоятелствената част на обвинителния акт ясно са дефинирани времето и мястото на които се твърди че е извършено деянието. В заключителната част на изложението прокурорът е фиксирал начинът на извършване на деянието – чрез нанасянето на удари с метална тръба в областта на главата на жертвата, като времевия интервал е посочен около 1.00 часа. Не е налице противоречие между обстоятелствената част и дипспозитив на обвинителния акт, така, че подсъдимият да не може да организира защитата си и да разбере в какво е обвинен. Изрично е посочено, че става въпрос за деяние, което е извършено условията на домашно насилие, като подробно е изложено от кога подсъдимият и пострадалата са живели съвместно, както и за осъществявания върху последната тормоз. Коментирани са от държавното обвинение и заключенията на различните видове експертизи, в това число и на съдебномедицинска експертиза и допълнителна такава, установяващи множеството наранявания в областта на главата на пострадалата А. П., както и причинно– следствената връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт.

Изложени са и обстоятелства защо прокурорът смята, че деянието е осъществено по особено мъчителен за жертвата начин.

Доколкото за защитата са останали неизяснение въпроси във връзка с 2 експертните заключения с оглед доказателствената обезпеченост по фактите на обвинението, същите следва да намерят отговор в хода на съдебното следствие и при решаване на делото по същество с крайният акт на съда.

В частта относно мярката за неотклонение изводите на контролирания съд също са правилни, обосновани и законосъобразни.

Действително с Определение от 3.09.2024г. по чнд № 5448/2024г. на СГС 14-ти с-в, потвърдено от САС с Определение Рег №1109/10.09.2024г. по внчд №1163/2024г. подс.Т. изтърпява най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Обвинението, за което подсъдимият е предаден на съд касае тежко умишлено престъпление наказуемо с лишаване от свобода, от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, ако бъде признат за виновен. Събраните в хода на досъдебното производство показания на свидетели, протоколи от извършените процесуално следствени действия, писмени доказателства и заключения на експертизи не разколебават към момента обоснованото предположение по обвинението, при спазване и гарантиране призумпцията за невиновност. От материалите по делото се установява, че съдебното следствие не е започнало, като единствено е проведено разпоредително заседание и същото е отложено за 13.02.2026г. за разглеждането по общия ред. Предстои да бъде извършен на свидетели по делото, както и да бъдат изслушани вещите лица по назначените експертизи за изясняване на обективната истина. При това положение претенцията за неразумност на срока, в който се изпълнява определената на подсъдимия мярка за неотклонение „Задържане под стража от около една година и четири месеца се явява неоснователна. Независимо от това, че в посочения срок подс.Т. търпи ограниченията на най-тежката мярка за неотклонение съотнесено към вида и характера на обвинението този срок се явява законосъобразен и разумен противно на защитното становище, в съответствие с НПК и европейските стандарти. Действително продължителността на задържането винаги се явява ново обстоятелство, въз основа на което може да се претендира промяна в изпълняваната най-тежка мярка за неотклонение.

Доколкото в съдебната фаза задържането не е ограничено с конкретни срокове разумният характер се преценява от гледна точка на спецификите на конкретното производство, обстоятелства по делото, неговият предмет, сложност и страни, поведението на жалбоподателя и националните органи.

Според въззивния състав понастоящем все още не е отпаднал риска от извършване на престъпление на привлеченото към наказателна отговорност лице – жалбоподател в настоящото производство, независимо от данните, че не осъждан до момента. Този риск е изводим не само от тежестта на вмененото обвинение на подс.Т., което предстои да бъде разгледано и обсъдено в съдебната фаза, а и от характера и спецификата на инкриминираната престъпна деятелност, довела до отнемането на човешки 3 живот, соченото агресивно поведение на посъдимия, както и данните за въздействие по отношение на свидетели, в това число и с парични суми, видно от показанията на св.З., за да не дават показания срещу него. Мярката за неотклонение има за цел да обезпечи подсъдимия за нуждите на наказателен процес, която процесуална принуда в конкретния случай е била съобразена индивидуално с всички обстоятелства, предвидени в чл.56 ал.3 НПК, както и в съответствие с целите в чл.57 в НПК. По делото съдът е взел всички необходими мерки за приключване на производството в разумен срок, съобразявайки се с исканията и възраженията на страните, в това число уважено е искането на защитата за назначаване на съдебно-медицинска експертиза за актуалното здравословно състояние на подс.Т.. По делото е приложено становище №4/14.01.2026г. на ЛКК при СБАЛЛС гр.София, според което във връзка с оплакванията на подсъдимия са били извършени множество образни изследвания и консултации със специалисти ортопед и травматолог и е поставена диагноза „Дискова протрузия на ниво С5-С6, без установена патологична находка. Предписани са били и физиотерапевтични процедури от външен специалист, които могат да бъдат проведени в СБАЛЛС –София. В този смисъл до момента по делото не са налице доказателства изпълняваната мярка за неотклонение „Задържане под стража“ да е затруднила лечението на подсъдимото лице и адекватното полагане на съответните медицински грижи. Видно е, че понастоящем затворническата администрация на пенитенциарното заведение охранява здравето и живота на подс.Т. във връзка с поисканите от него изследвания, консултации, лечение и рехабилитация. Понастоящем липсват нови обстоятелства от здравословно или друго естество, които да мотивират съда за необходимостта от промяна на прилаганата спрямо него мярка за процесуална принуда.

Ето защо жалбата на подс.Т. и неговия защитник адв.М. се явява НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена като такава, а атакуваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното първи състав на САС на основание чл.341 ал.2 вр.чл. 249 ал.3 НПК.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 16.01.2026г. на СГС, НО, III-ти състав по нохд №8156/2025г., с което на основание чл. 248ал.1 т.3 и т.6 от НПК е отказано да бъде прекратено съдебното производство по делото заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство и делото върнато на СГП за отстраняването им, както и да бъде изменена мярката за неотклонение на подс.Т. от „Задържане под стража“ в по-лека.

4

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5