Решение № 1 от 08.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Велико Търново, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500572 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена въззивна жалба от Д. Х. Г. против Решение № 504/ 30.09.2024 г. по гр.д. № 524/ 2024 г. по описа на ВТОС, с което съдът е отхвърлил предявения от нея иск против РС – Елена за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от разглеждане на гр.д. № 209/ 2022 г. по описа на ЕРС извън разумния срок. Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на първоинстанционното решение: постановилият го съдия следвало да се отведе от разглеждане на спора предвид предмета му и наличието на множество висящи искови производства по искове на ищеца срещу ВТОС, което не позволявало да бъде считан за безпристрастен; участвалият в производството по делото като представител на Прокуратурата прокурор Ч. М. от ВТОП не бил определен при спазване на принципа за случайно разпределение, като освен това бил конституиран като свидетел по искане на ищеца в производство по друго дело – гр.д. 1366/ 2024 г. по описа на ГОРС. Излага съображения и за неправилност на обжалваното решение – то било необосновано, като поначало съдът не обсъдил всички доводи на ищеца и относимите към тях доказателства, не изискал препис от цялото гр.д. № 209/ 2022 г. и по този начин лишил страните от възможността да се запознаят с него. Моли решението да бъде обезсилено или да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна РС – Горна Оряховица е депозирала отговор със становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли 1 решението да бъде потвърдено.

Прокуратурата на РБ също счита въззивната жалба за неоснователна.

Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. В ГПК не е дадено легално определение за нищожност на съдебното решение и съдържанието на понятието се извлича по тълкувателен път. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е това решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление, а такова липсва, когато решението е постановено от незаконен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото такова не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав, съдържанието му не позволява волеизявлението да се извлече дори при тълкуване. В случая атакуваното решение е изготвено в писмена форма, подписано е и е разбираемо и е постановено от законен състав. Отказът на съдия от първоинстанционен съд да се отведе на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК не води до нищожност на решението, нито до недопустимост на същото.

Ако този отказ е незаконосъобразен, което в случая не е така, се касае до процесуално нарушение, което може да засегне само правилността на акта, но не се отразява на валидността му и допустимостта му. Този извод е следствие от правомощията на въззивния съд като инстанция по същество, формираща решението си по правния спор след самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и при съобразяване доводите и възраженията на страните. След като даде собствено разрешение на материалноправния спор въз основа на ангажираните доказателства, въззивният съд само го съпоставя с това на първата инстанция и съответно потвърждава, изменя или отменя акта му. В този смисъл е Решение №202/07.04.2020 г. по дело №2832/2018 г. на IV г.о. на ВКС. Постановилия решението съдия от състав на ВТОС е избран при спазване на принципа за случайно разпределение на делата, отказът му да приеме поискания от ищеца отвод е обоснован с ясно изложени мотиви и е законосъобразен. Твърденията на ищеца, че тъй като е предявил множество искове срещу ВТОС, в чийто персонален състав е включен съдията-докладчик, последният не може да се счита за безпристрастен, не обосновават обективно и оправдано съмнение като основание за отвод на съдията на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Подробни мотиви във връзка с исканията от Д. Х. Г. и нейният процесуален представител – К. Г.

Т. за отстраняване на съдиите от разглеждане на заведените от тях дела са изложени и в Определение от 20.12.2024 г. по настоящото дело. Неоснователно е оплакването и 2 във връзка с участието в производството пред първоинстанционния съд на конкретния прокурор – Ч. М.. Чл.10, ал.1 ЗОДОВ предвижда задължително участието на прокурор, когато искът е предявен срещу някой от легитимираните съгласно чл.7 ЗОДОВ правни субекти, и доколкото Прокуратурата на РБ не е страна по материалното правоотношение – предмет на спора, участието е чрез прокурор от съответното на разглеждащия делото съд структурно звено. Няма спор, че прокурор М. е прокурор в ОП – Велико Търново.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Релевантните за спора факти са следните: На 18.07.2022 г. Д. Х. Г. е подала пред РС – Елена искова молба, като е предявила иск срещу „Енерго ПроПродажби“ АД – гр. Варна за заплащане на обезщетение за причинени й имуществени вреди вследствие на твърдяно неправомерно прекъсване на електрозахранването в неин имот. В деня на постъпване на исковата молба е образувано гр.д. № 209/2022 г. по описа на РС – Елена, което е възложено за разглеждане на съдия Пейо Приходков. Определеният съдиядокладчик се е отвел от разглеждане на делото на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК и тъй като другият съдия от състава на РС – Елена съдия И. В. се е намирал в продължителен отпуск по болест, на 19.07.2022 г. делото е изпратено на горестоящия съд ВТОС за определяне по реда на чл.23 от ГПК на друг равен по степен съд, който да разгледа спора. С Определение № 676/ 25.07.2022 г. ВТОС е изпратил делото на РС Свищов, пред когото е образувано гр.д. № 465/2022 г. То е приключило пред този съд с Решение № 186/ 22.11.2022 г. Висящността на спора е пренесена пред ВТОС с оглед подадена от Г. въззивна жалба и образуваното в.гр.д. № 126/2023 г. по описа на ВТОС е приключило с Решение № 361/ 13.07.2023 г. По касационна жалба делото е изпратено на ВКС, който с Определение № 1861/ 17.04.2024 г. по гр.д. № 4600/ 23 г. не е допуснал решението до касационно обжалване. Общо цялото исково производство е с продължителност от 1 г. и 9 месеца.

При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция изцяло споделя формирания от ВТОС извод за неоснователност на предявения от Д. Х. Г. иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за осъждане на РС – Елена да й заплати обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото й по чл.6 § 1 от КЗПЧОС за разглеждане на гр.д. № 209/2022 г. в разумен срок. На основание чл.272 ГПК ВТАС препраща към изложените в обжалваното решение мотиви.

Правото на обезщетение по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ е обусловено от установяване на действия или бездействия от длъжностни лица на правосъден орган или органи, довели до забавяне развитието на съдопроизводството по конкретен спор и неприключването му в рамките на срок, който обективно, според конкретните обстоятелства на случая, и в съответствие с утвърдените стандарти на правовата държава и в практиката на ЕСПЧ може 3 да бъде приет за разумен. Отговорността по ЗОДОВ е на Държавата, която е длъжна да гарантира, че нейните органи и служители действат законосъобразно и добросъвестно, но в производството по този закон като страна по материалното правоотношение тя се представлява от процесуални субституенти. Съгласно чл.7, ал.1 ЗОДОВ по иск по чл.2б ЗОДОВ Държавата се представлява от съответния съд или съдилища, които по твърдения на ищеца са нарушили правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В настоящия казус ищцата Г. е претендирала обезщетение за вреди по висящо производство, като исковата й претенция е насочена само срещу РС – Елена, който е един от съдилищата – първият по веригата, участвали в разглеждането на гр.д. № 209/2022 г. по предявения от нея срещу „Енерго ПроПродажби“ АД – гр. Варна иск. /На ВТАС е служебно известно, че Г. чрез процесуалния си представител К. Т. е предявила искове по чл.2б ЗОДОВ и срещу останалите съдилища, участвали в разглеждането на гр.д. № 209/2022 г./ Затова съдът дължи преценка дали конкретният ответник е допуснал нарушение на правото на ищеца по чл.6 § 1 от КЗПЧОС. Отговорността на Държавата не би могла да бъде ангажирана, ако нейният субституент, срещу когото е предявен искът, не участва в причинно-следствения процес и няма принос за евентуалното бавно правосъдие. Следва да се държи сметка както за принципите на деликтната отговорност, така и за целта на закона, която е не само пострадалото лице да бъде обезщетено за причинените му вреди, но и конкретният допуснал нарушение орган на съдебна власт да бъде дисциплиниран и да предприеме необходимите мерки за подобряване на дейността си по предоставяне на правосъдни услуги. Санкцията срещу конкретния съд е част от моралното удовлетворение за пострадалия. Ако бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко съдилища, доколкото те носят солидарна отговорност, искът може да бъде предявен и само срещу един от деликвентите за обезщетяване на всички претърпени вреди.

Именно защото се търси отговорност за действия само на РС – Елена по висящо към датата на предявяване на иска по чл.2б ЗОДОВ производство, неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че съдът е следвало да разгледа и съобрази развитието на производство по гр.д. № 209/2022 г. и пред другите съдилища, които са разглеждали спора. Съдът не е сезиран с иск за обезщетение за вреди, причинени във връзка с приключилото производство по гр.д. № 209/2022 г., допустимостта на който иск е обусловена от предхождаща предявяването му административна процедура по реда на ЗСВ. Както бе посочено, ищцата е предявила искове за обезщетение за вреди, причинени от отделните съдилища по веригата във връзка с развилото се пред тях производство и по тези искове съдът ще се произнесе допуснати ли са от тях нарушения на чл.6 § 1 от КЗПЧОС, които ангажират отговорността на Държавата. Ако се приеме, че по всеки от тези искове съдът е длъжен да изследва цялото производство от завеждане на иска до приключване на устните състезания, то се поставя въпросът за допустимостта на отделните искове след първия заведен по чл.2б ЗОДОВ за същото производство. По настоящото дело преценката на съда за допуснато бавно правосъдие е ограничена само до действия или бездействия на длъжностни лица по време на висящността на производството пред РС – Елена. По делото е безспорно установено, че 4 гр.д. № 209/2022 г., образувано пред РС – Елена, е било висящо пред този съд само два дни, при което е очевидно, че не е налице никакво забавяне на разглеждането на предявения от Г. иск и съответно липсва противоправно поведение, в причинно-следствена връзка с което тя да е претърпяла твърдените от нея вреди. С оглед изложеното, претенцията й за заплащане на обезщетение по чл.2б ЗОДОВ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението на ВТОС в същия смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.2б, ал.3 ЗОДОВ предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството. В хода на настоящия процес производството по гр.д. № 209/2022 г. вече е приключило, при което вече може да се извърши преценка дали то като цяло, глобално – от предявяване на иска до постановяване на крайния акт – се е развило в разумен срок съобразно предмета на спора, правната и фактическа сложност на делото, процесуалните действия на страните и съда, процесуалните срокове, броя на съдебните заседания, на инстанциите и пр. Ако ищцата счита, че производството е продължило неразумно дълго и е накърнило правата й по чл.6 § 1 от КЗПЧОС, тя разполага с предвидено от закона средство за защита при спазване на установената в закона процедура.