Решение № 369 от 14.12.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. С.З., 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20225501000457 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „С.К.“ ООД против решение № 706/29.07.2022 г., постановено по гр.д. № 738/ 2022г. по описа на Районен съд – С.З., с което е прогласено по иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във вр. чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителност на договор за паричен заем № 405520/11.03.2020г. като нарушаващ разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 и чл.19, ал.4 ЗПК недействителността на договор за паричен заем № 405520/11.03.2020г. сключен между Д. Д. Б., ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.Ч., ул. *** и „С.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.**. Със същото решение е осъден по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ „С.К.“ ООД да заплати на Д. Д. Б. сума в общ размер на 2963,28 лв., представляваща сбор от заплатени без основание суми по договор за паричен заем № 405520/11.03.2020г. от 401,64 лв. договорна лихва, 2018,36 лв. неустойка за неизпълнение на задължение предвидена в чл.6.2 от договор за паричен заем № 405520/11.03.2020г. и 543,28 лв. недължимо надплатена сума във връзка с договора, ведно със законната лихва от датата на подаване 1 на исковата молба 07.12.2021г.. Присъдени са и разноските по делото.

Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са подробни съображения в жалбата.

Моли, да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените от ищеца искове. Претендира присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски. Доказателствени искания не са направени. В законния срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия Д. Д.

Б., с който взема становище по наведените в жалбата оплаквания. Счита, че изводите, до които е достигнал РС – С.З. за правилни и обосновани и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира за сторените в производството пред въззивната инстанция разноски.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Не е спорно, че между страните е налице сключен договор за паричен заем от дата 11.03.2020 г. с предоставена заемна сума от 1000,00 лв., с договорна лихва 401,64 лв. и в него е включена клауза за евентуално заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение в размер 2018,36 лв. и заемната сума от 1000,00 лв. е била предоставена на ищеца /така и договор за паричен заем № 405520/11.03.2020 г., л. 8-10 от гр.д. № 957/2021 г. на Ч.ски районен съд/.

Съгласно представения по делото договор за паричен заем № 405520/11.03.2020 г., л. 8-10 от гр.д. № 957/2021 г. на Ч.ски районен съд/, сключен между „С.К.“ ООД и ищеца Д. Д. Б., страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 1000,00 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 40,05%, и начин на връщане: 18 месечни вноски, всяка от които по 90,58 лв., с краен срок на погасяване - 13.09.2021 г.

В чл.4 от договора са посочени падежите на отделните вноски и размерите на главницата, договорната лихва и неустойката ако такава се дължи. Последната падежна вноска по договора е на 13.09.2021 г., поради което следва да се приеме, че към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящатата инстанция, цялото задължение по договора е станало изискуемо, респ. фактът дали е обявена предсрочната изискуемост на кредита е без значение.

2

В чл. 6.1 и 6.2 от договора, който препраща и към чл. 33 от представените Общи условия на ответника, л. 24-37 от делото/ е уредено задължение за ищеца - в тридневен срок от сключване на договора е следвало да предостави обезпечение за изпълнение на задължението си - поръчители отговарящи на определени изисквания или предоставяне на банкова гаранция, като е уговорено при неизпълнение на това задължение той да дължи неустойка в размер на 2018,36 лв. /неустойка за неизпълнение на задължение/.

От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се установява, че размерът на предоставения кредит е 1000,00 лв. като сумата е била реално получена от ищеца /безспорно между страните обстоятелство/.

Извършените плащания от ищеца са в размер на 1540,00 лв. /чрез „Изипей“ АД/ и 2423,28 лв. /с приходен касов ордер № 2077851/03.09.2021 г./. Размерът на начислените лихви и неустойки е 2420,00 лв. - 242% от главницата. В определянето на ГПК била включена единствено договорната лихва, но не и такси за експрено разглеждане, такси за удължаване на падежа и такси за събиране на вземания. При прибавяне на неустойката ГПР щял да бъде 169,30 %. По делото бе назначено и изслушано и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, целта на което бе да установи как заплатените суми за отразени в счетоводството на ответното дружество, но поради непредставяне на документите от ответника /въпреки изричното указание за приложимостта на разпоредбата на чл. 161 ГПК/ подобно установяване не е налице. В о.с.з. вещото лице изясни причините за неоказване на съдействие посредством начина си на комуникация с ответното дружество и информацията получена от процесуалния представител на ответника.

При така установеното от фактическа страна, могат да се направят следните правни изводи:

По делото няма спор че ответното дружество е небанкова финансова институция по чл. 3 от ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ищцата е физическо лице, което при сключване на договора не е действала в рамките на осъществявана от нея професионална или търговска дейност. Следователно страните имат качествата на потребител 3 по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК , а договорът е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК .

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 , 10, 11 и 12 и ал. 2 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Неправилен е изводът на районния съд за чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК поради непосочване в договора на размера на лихвения процент по кредита / възнаградителната лихва на търговеца/, условията за неговото прилагане и разпределяне; непосочване на индекс или референтен лихвен процент, поради което оставал неясен начина, по който е определена подлежащата на връщане сума.

В случая е договорен фиксиран лихвен процент на годишна основа, посочени са размерите на месечните погасителни вноски с така договорения лихвен процент и размера на подлежащата на връщане сума на крайния падеж, поради което не е било необходимо договорът да съдържа условията за прилагане на лихвения процент по кредита и как се начислява същия – върху целия размер на кредита или на база остатъчната главница, тези данни относно възнаградителната лихва за търговеца следват от погасителния план /вариант 1 – с представено обезпечение/, имплицитно се съдържат и извличат от същия и без необходимост от специални знания. Така не е налице неяснота как е определен размерът на подлежащата на връщане сума от 1 401,64 лв. – както неправилно е приел съдът. Съответно не е необходимо да се посочва индекс или референтен лихвен процент, а без искане на потребителя / т. 12 / не е задължително за кредитора да представя погасителен план, съдържащ информация каква част от месечната погасителна вноска се явява главница и каква лихва.

В случая към договора се съдържа погасителен план с необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, като погасителният план е подписан от страните.

Доколкото в договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент, като не е предвидено заплащане на суми, дължими при различни лихвени проценти, то не е било необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Съгласно практиката на Съда на ЕС по Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски 4 кредити (Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г., Решение от 05.09.19 г. по дело С-331/18) в договора за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на главницата, като не се допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването на главницата, лихвите и другите разходи.

Предвид изложеното неправилен е и извода на съда за нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 11 от ЗПК . Посочени са условията за издължаване на кредита от потребителя съгласно погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а изискването за посочване последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми е само в случай че за целите на погасяването са договорени различни лихвени проценти – каквато хипотеза – както се каза по - горе, не е налице.

Споделя се обаче извода на районния съд за нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК. В представения индивидуален договор липсва посочване на каквито и да е допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин, не са представени и общите условия за договорите за заем на търговеца, подписани от потребителя – неразделна част от договора съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК . Факта че посочения в договора ГПР от 48,02 % формално не надвишава пет пъти законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК / основен лихвен процент 0% + 10 % за целия срок на договора /, не освобождава търговеца от задължението да изпълни вменените му от закона горепосочени изисквания / както неправилно се поддържа от него /, без които проверката дали са спазени императивните разпоредби на чл.

19, ал. 1 от ЗПК, § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и Приложение № 1 към ЗПК, е невъзможна.

Отделно от това съдът констатира че процесният договор, макар и формално да отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, както и на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е всъщност в нарушение на същите. Този извод следва от вариант 2 на погасителния план поетите от потребителя задължения с неустойката от 2 018,36 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява 5 общите разходи на кредита за потребителя, настоящи и бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и дължимите на посредниците за сключването на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т.

1 от ДР на ЗПК "общ разход на кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. и разходите за допълнителни услуги по договора.

В случая и без да се ползват специални знания е видно, че доколкото предоставената главница по договора е в размер на 1 000 лв., а срокът за връщането й – 18 месеца, то общата дължима от потребителя сума по договора в случай на непредставяне на обезпечение в размер на 3 420 лв. не съответства на посочените размери на възнаградителна лихва / 40,05% / и на ГПР /48,02%/, като е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК . Това несъответствие е вероятно по причина че при изчисляването на ГПР не е включена предвидената в чл. 8 от договора неустойка за непредставено обезпечение. Действително – както поддържа въззивника, съгласно чл. 19, ал.