Определение № 291 от 14.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Велико Търново, 13.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500206 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, във връзка с чл. 274, ал. 1 от ГПК.

С Определение № 263/10.03.2023 година по в. ч. гр. д. № 166/2023 година на Окръжен съд Велико Търново е върната Частна жалба с вх. № 25183/26.10.2022 година, подадена от Г. В. В. против Определение № 4070/6.10.2022 година по гр. д. № 6442/2021 година по описа на Районен съд Плевен, като просрочена на основание чл. 262, ал. 2, точка 1 от ГПК; прекратено е производството по в. ч. гр. д. № 166/2023 година на Окръжен съд Велико Търново.

В законния срок е депозирана частна жалба от адвокат Б. З. – назначен служебен адвокат на Г. В. В., против Определение № 263/10.03.2023 година по в. ч. гр. д. № 166/2023 година на Окръжен съд Велико Търново. В частната жалба се излагат аргументи, че посоченото определение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България, а не пред Апелативен съд Велико Търново; за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съобщение за постановеното Определение № 4070/6.10.2022 година по гр. д. № 6462/2021 година на Районен съд Плевен е връчено лично на Г. В. В. на 20.10.2022 година. В определението и съобщението е записано, че съдебният акт може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд Плевен. Г. В. В. е спазил определения едноседмичен срок за обжалване пред Окръжен съд Плевен – Частна жалба с вх. № 25183/26.10.2022 година по входящия регистър на Районен съд Плевен (от 24.10.2022 година) е депозирана в срок и е аргументирана. Изтъкват се нарушения на чл. 62, ал. 3 от ГПК и чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека 1 и основните свободи. Заключението на състава на Окръжен съд Велико Търново, че частната жалба е просрочена, е погрешно. Сочи се, че Г. В. В. не може да очаква справедлив, честен и безпристрастен граждански процес от Районен съд Велико Търново, срещу когото е висящо дело по описа на Районен съд Горна Оряховица. Според адвокат Б. З. атакуваното определение е и очевидно неправилно. Развиват се съображения за неправилност на Определение № 4070/6.10.2022 година по гр. д. № 6442/2021 година на Районен съд Плевен.

Направено е искане да се отменят Определение № 263/10.03.2023 година по в. ч. гр. д. № 166/2023 година на Окръжен съд Велико Търново, Определение № 4070/6.10.2022 година по гр. д. № 6442/2021 година на Районен съд Плевен и делото да се върне на Районен съд Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия от друг законен състав.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на представителя на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното определение, съобразно правомощията си приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Производството по гр. д. № 6442/2021 година по описа на Районен съд Плевен е образувано въз основа на предявени от Г. В. В. против частен съдебен изпълнител И. Ц. искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

С Определение № 4070/6.10.2022 година по гр. д. № 6442/2021 година на Районен съд Плевен делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Велико Търново на основание чл. 119, ал. 3, във връзка с чл. 105 и чл. 115 от ГПК; прекратено е производството по делото.

Препис от определението е връчен на адвокат М. С., назначена за служебен адвокат на Г. В. В., на 14.10.2022 година, както и лично на последния на 20.10.2022 година.

Въз основа на депозирана лично от Г. В. В. частна жалба на 24.10.2022 година (вх. № 25183/26.10.2022 година по описа на Районен съд Плевен) против Определение № 4070/6.10.2022 година по гр. д. № 6442/2021 година на Районен съд Плевен е образувано в. ч. гр. д. № 812/2022 година на Окръжен съд Плевен.

С Определение № 81/21.02.2023 година по в. ч. гр. д. № 44/2023 година на Апелативен съд Велико Търново в. ч. гр. д. № 812/2022 година на Окръжен съд Плевен е изпратено за разглеждане от Окръжен съд Велико Търново на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК.

С Определение № 263/10.03.2023 година по в. ч. гр. д. № 166/2023 година на Окръжен съд Велико Търново е върната Частна жалба с вх. № 25183/26.10.2022 година, подадена от Г. В. В. против Определение № 4070/6.10.2022 година по гр. д. № 6442/2021 година по описа на Районен съд Плевен, като просрочена на основание чл. 262, ал. 2, точка 1 от ГПК; прекратено е производството по в. ч. гр. д. № 166/2023 година на Окръжен съд 2

Велико Търново. Съставът на Окръжен съд Велико Търново е приел, че частната жалба е депозирана след изтичане на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК – атакуваният съдебен акт е връчен на адвокат М. С., назначена по реда на правната помощ за процесуален представител на Г. В. В., на 14.10.2022 година и в съответствие с чл. 60, ал. 4 от ГПК едноседмичният срок за обжалване е изтекъл на 21.10.2022 година; частната жалба е подадена чрез затворническата администрация на Затвора Ловеч на 24.10.2022 година, поради което е просрочена и подлежи на връщане на основание чл. 262, ал. 2, точка 1 от ГПК. Съобразно процесуалния закон съдебните книжа се връчват на процесуалния представител на страната (аргумент от чл. 39, ал. 1 от ГПК). Връчването на обжалвания акт на назначения по искане на ищеца служебен адвокат е редовно и поставя началото на срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Служебният адвокат по чл. 95 от ГПК по силата на чл. 26, ал. 2 от Закона за правната помощ е надлежен представител на ищеца за всички фази и съдебни инстанции, поради което съдът е длъжен да изпраща до него предназначените за съответната страна съобщения и призовки, за да е налице надлежно връчване. Последвалото връчване на определението по чл. 119 от ГПК лично на страната не е било необходимо, не засяга редовността на връчването на неговия процесуален представител. Получаването на съобщението лично от Г. В. В. на 20.10.2022 година не поставя началото на нов срок за обжалване и не заличава вече изтеклия такъв с оглед надлежното връчване на препис от определението на представителя му на 14.10.2022 година.

Определение № 263/10.03.2023 година по в. ч. гр. д. № 166/2023 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 274, ал. 2 от ГПК постановените определения по чл. 274, ал. 1 от ГПК за първи път от окръжен съд като въззивна инстанция подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. Преграждащо е определението, с което окръжният съд като въззивна инстанция прекратява производството поради недопустимост на жалбата, както е в случая. По изложените съображения, настоящият състав приема, че е компетентен да разгледа частната жалба против Определение № 263/10.03.2023 година по в. ч. гр. д. № 166/2023 година на Окръжен съд Велико Търново, както правилно е отразено и в последното. Доводите на адвокат Б. З., обосноваващи правомощие на Върховния касационен съд да разгледа спорния процесуален въпрос, са несъстоятелни.

С Определение № 1544/14.04.2022 година по гр. д. № 6442/2021 година на Районен съд Плевен адвокат М. С. е назначена за процесуален представител на Г. В. В. на основание чл. 25, във връзка с чл. 23, ал. 2; чл. 21, точка 3 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 95 от ГПК за осъществяване на правна помощ – изготвяне на искова молба, в която да се изложат ясни фактически твърдения, да се отправи точно искане към съда, да осъществи процесуално представителство на ищеца по делото.

От изложеното е видно, че препис от Определение № 4070/6.10.2022 година по гр. д. № 6442/2021 година на Районен съд Плевен, с което делото е изпратено по подсъдност на Районен съд Велико Търново на основание чл. 119, ал. 3, във връзка с чл. 105 и чл. 115 от ГПК; прекратено е производството по делото, е връчен на адвокат М. С., назначена за 3 служебен адвокат на Г. В. В., на 14.10.2022 година, както и лично на последния на 20.10.2022 година.

На Г. В. В. е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство по делото. Представителната власт на адвокат М. С. – служебен адвокат на Г. В. В., възниква от момента на постановяване на определението на съда за нейното назначаване. Правната помощ под формата на процесуално представителство се предоставя на страни, които не разполагат с достатъчно средства и не могат да упълномощят адвокат да ги представлява. Назначеният служебен адвокат разполага с всички права, каквито има и договорният представител по чл. 32, точка 1 от ГПК с изключение на хипотезите, при които се изисква изрично пълномощно. Връчването на служебен адвокат, осъществено по реда на чл. 39, ал. 1 от ГПК, е валидно и обвързва представляваната от този адвокат страна.

Препис от Определение № 4070/6.10.2022 година по гр. д. № 6442/2021 година на Районен съд Плевен е връчен на адвокат М. С., назначена за служебен адвокат на Г. В. В., на 14.10.2022 година и от тази дата е започнал да тече визираният в чл. 275, ал. 1, изречение първо от ГПК срок за неговото обжалване. Срокът изтича на 21.10.2022 година (работен ден). Връчването на препис от Определение № 4070/6.10.2022 година по гр. д. № 6442/2021 година на Районен съд Плевен на адвокат М. С. на 14.10.2022 година е редовно и обвързва Г. В. В., на когото е назначена за процесуален представител. За редовността на връчването не е необходимо служебният адвокат да предаде съответния документ на лицето, което представлява. Липсва основание съдебният акт да се връчва лично на Г. В. В., вместо на назначения му служебен адвокат, или наред с него (в този смисъл Определение № 270/14.07.2020 година по ч. гр. д. № 1272/2020 година, IV г. о. на Върховен касационен съд на Република България). Частна жалба с вх. № 25183/26.10.2022 година по описа на Районен съд Плевен е депозирана чрез администрацията на Затвора Ловеч на 24.10.2022 година – след изтичане на 21.10.2022 година на срока за атакуване на определението, постановено от Районен съд Плевен. За Частна жалба с вх. № 25183/26.10.2022 година по описа на Районен съд Плевен е налице хипотезата на чл. 262, ал. 2, точка 1, във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК и същата подлежи на връщане. Нормата на чл. 62, ал. 3 от ГПК е неприложима в случая.

Доводите на адвокат Б. З. във връзка с осигуряването на справедлив процес пред Районен съд Велико Търново на Г. В. В. не подлежат на обсъждане в настоящото производство.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Определение № 263/10.03.2023 година по в. ч. гр. д. № 166/2023 година на Окръжен съд Велико Търново, с което е върната Частна жалба с вх. № 25183/26.10.2022 година, подадена от Г. В. В. против Определение № 4070/6.10.2022 година по гр. д. № 6442/2021 година по описа на Районен съд Плевен, като просрочена на основание чл. 262, ал. 2, точка 1 от ГПК; прекратено е производството по в. ч. гр. д. № 166/2023 година на Окръжен съд Велико Търново, е правилно и подлежи на потвърждаване.

С оглед на изложеното, Апелативен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263/10.03.2023 година по в. ч. гр. д. № 166/2023 година на Окръжен съд Велико Търново, с което е върната Частна жалба с вх. № 25183/26.10.2022 година, подадена от Г. В. В. против Определение № 4070/6.10.2022 година по гр. д. № 6442/2021 година по описа на Районен съд Плевен, като просрочена на основание чл. 262, ал. 2, точка 1 от ГПК; прекратено е производството по в. ч. гр. д. № 166/2023 година на Окръжен съд Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5