Решение № 1102 от 12.09.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. Варна, 24.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

И.ка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100502224 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Д. Д. ИЛ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ******, Ц.Д. И. а, с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“, ***, Д. Д. Д., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „М.“, ***, А.В.

К.а, с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „М.“, ***, Т. Р. Й., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, Р. ЦВ. Й., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, ЯС. ЦВ. АТ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „А.Б.“ ***. АТ. ЦВ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.“, бл.***, Ж.А. Ц., с ЕГН ********** и адрес с.И., обл.Варна, Д. Д.

ВЛ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ***, СВ. ЯНЧ. ЯН., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „Т.“, бл.***, Г. ЯНЧ. ЯН., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к.

„Т.“, бл.***, ЕЛ. АЛ. СЛ., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ № *** и Т. ИВ. СЛ., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ №***, чрез адв. С.Б. и адв. М.Т., против решение № 5051/21.11.2019г. по гр.д. № 7057/2019 на 41-ви състав на ВРС, с което е отхвърлен иска им, насочен срещу ЦВ. Д. Д., с ЕГН ********** и адрес гр.С., ж.к.

„Д.“, бл.*** и П. Т. ИЛ., ********** и адрес гр.С., ж.к. „Л.“, бл.***, вх.*** с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен поради противоречие със закона на сключения между ответниците ЦВ. Д. Д. и П. Т. ИЛ. на 15.11.2012г., обективиран нотариален акт № 167, том I, рег. № 3456, дело № 151/2012г. на нотариус П.Д., рег. № 332 на НК, договор за дарение на недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от дворно място в гр.

Варна, ул. *** с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна с площ от 280 кв.м., а по акт за собственост – 287 кв.м., при граници: ***, ***, ***, *** и ***, ведно с ½ ид.ч. от жилищната сграда с площ от 54 кв.м. с идентификатор *** по отношение на 18/48 ид.ч. от имота, поради противоречие със закона, както и приетия в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за обявяване на същия договор за дарение за нищожен по отношение на 18/48 ид.ч. от имота поради противоречие с добрите нрави и е отхвърлен иска им по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията 1 между тях и П. Т. ИЛ., че П. Т. ИЛ. не е собственик на следния недвижим имот: 18/48 ид.ч. от дворно място в гр. Варна, ул. *** с идентификатор *** по КК и КР на гр.

Варна с площ от 280 кв.м., а по акт за собственост – 287 кв.м., при граници: ***, ***, ***, *** и ***, ведно с ½ ид.ч. от жилищната сграда с площ от 54 кв.м. с идентификатор ***, като неоснователен и недоказан.

Счита, че ВРС се е произнесъл по непредявения иск за установяване на нищожност на договора за дарение на недвижим имот от 15.11.2012г., обективиран в НА № 167, т. 1, рег.

№ 3456, дело № 151/2012г. на нотариус П.Д. поради противоречие със закона, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Решението в тази част е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Предявеният от тях иск е за нищожност на договора за 18/48ид.ч. от недвижимия имот като дарение на бъдеща вещ, на осн. чл. 226, ал. 2 от ЗЗД. При произнасянето си по втория отрицателен установителен иск, насочен срещу П. Т. ИЛ. съдът го е отхвърлил, като се е произнесъл също по непредявен иск. Искано е било установяване, че ответникът не е собственик на 18/48ид.ч. от поземления имот и построената в него жилищна сграда, но съдът е отхвърлил иска срещу П. Т. ИЛ. за 18/48ид.ч. от поземления имот и 1/2ид.ч. от жилищната сграда. За разликата над 18/48ид.ч. до 1/2ид.ч. от жилищната сграда не е предявяван установителен иск.

Решението е постановено при нарушения на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, предвид събраните по делото доказателства.

М о л я т за обезсилване на обжалваното решение, евентуално за отмяната му и постановяване на друго, с което исковите им претенции бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЦВ. Д. Д., с ЕГН ********** и адрес гр.С., ж.к. „Д.“, бл.*** и П. Т. ИЛ., ********** и адрес гр.С., ж.к. „Л.“, бл.***, вх.***, чрез адв. Ст.К., с който оспорва подадената въззивната жалба, като неоснователна. ВРС е изпълнил указанията на въззивния съд, дадени с определението по допустимостта на въззивната жалба по в.гр.д. № 2726/2018г. на ВОС-ГО. Произнесъл се е точно по дадената от ВРС при първоначалното разглеждане на спора квалификация на исковете. Не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

Решението е обосновано.

Молят се да бъде потвърдено обжалваното решение и да бъдат присъдени сторените разноски.

От представените пред въззивния съд доказателства се установява, че след постановяване на първоинстанционното решение е починал Д. Д. Д. на 08.04.2020г. и Ц. Д.

ИВ. на 24.05.2021г. Наследници по закон на Д.Д. Д. са Т. Ив. Д., Д. Д. Д., Ив. Д. Д. и Ж. Д.

Ян.. Наследници по закон на Ц. Д. ИВ. са М. П. Ив., П. М. К. и Ж. М. П.. Наследниците по закон на Д. Д. Д. и Ц. Д. ИВ. са конституирани като въззивници по въззивното дело.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена с молба 25733/09.05.2017г. и молба №

104981/13.02.2018г., насочена срещу ЦВ. Д. Д. ЕГН ********** от гр. С., жк “Д.”, бл. 503, вх. А, ет. 2, ап. 7 и П. Т. ИЛ. ЕГН ********** от гр. С., жк “Л.”, бл. ***, вх. Ж, ет. 6, ап. 129, Д. Д. ИЛ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ******, Ц.Д. И. а, с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „Ч.“, ***, Д. Д. Д., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „М.“, ***, А.В. К.а, с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „М.“, ***, Т. Р. Й., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, Р. ЦВ. Й., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.В.“, ***, ЯС. ЦВ. АТ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ул. „А.Б.“ ***.

АТ. ЦВ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „В.“, бл.***, Ж.А. Ц., с ЕГН ********** и адрес с.И., обл.Варна, Д. Д. ВЛ., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ***, СВ.

2

ЯНЧ. ЯН., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „Т.“, бл.***, Г. ЯНЧ. ЯН., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ж.к. „Т.“, бл.***, ЕЛ. АЛ. СЛ., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ № *** и Т. ИВ. СЛ., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр.Варна, ул. „М.“ №***, чрез адв. С.Б. и адв. М.Т., излагат, че страните са наследници по закон на общия наследодател И. Д. И., поч. на 10.07.2011г. Приживе, той прехвърлил на първия ответник ЦВ. Д. Д. чрез договор за дарение, обективиран в НА № 119, т. 4, д. № 1417/1984г. на варненски нотариус 1/2ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. ***, цялото с площ от 287кв.м., представляващо пл. № 5 в кв. 588 по плана на 14-ти подрайон на гр. Варна с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, заедно с 1/2ид.ч. от построената в същото дворно място жилищна сграда, понастаящем с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, състояща се от от външно стълбище, салон, кухненска ниша, две стаи, избен коридор, две изби, килер, пристройка от една стая и складово помещение, гараж, баня, клозет и лятна кухня.

С влязло в сила решение по гр.д. № 2973/1995г. на 20-ти състав на ВРС е допусната делба на дворното място и построената в него жилищна сграда, както следва: 5/6ид.ч. за И.

Д. И., 1/24ид.ч. за К.К.К., по 1/72ид.ч. за Д.М.Д., С.М.М. и К.М.К., по 1/48ид.ч. за П.Ж.С. и К.Ж.С., като е отхвърлен като неоснователен искът за делба по отношение на ЦВ. Д. Д.. За да направи този извод е прието от съда, че при извършеното дарение по НА № 119/1984г. на варненски нотариус не е участвала като страна съпругата на дарителя К. И.а, с която дарителят е бил в брак от 1948г. Не е била дала и съгласие по чл. 13, ал. 7, от СК 1968т. Без съгласието й, съдът е приел, че сделката не поражда вещно-правно действие. С решението си по извършване на делбата , на осн. чл. 288, ал. 2 от ГПК съдът е поставил в дял и собственост на И. Д. И. жилищната сграда, ведно с 260/287кв.м.ид.ч. от дворното място, а гаражът и 27/287кв.м.ид.ч. изнесъл на публична продан. Съгласно постановление от 05.03.2001г., влязло в сила на 21.05.2001г. И. Д. И. е закупил гаража и припадащите му се 27/287кв.м.ид.ч. от дворното място. С КНА № 28, т. 6, рег. № 11021, д. № 968/2005г. на нотариус П.Д., И. Д. И. е признат за собственик на дворно място с площ от 287кв.м. , представляващо имот пл. 5, в кв. 588 по плана на 14-ти подрайон на гр. Варна, ведно с жилищна сграда, състояща се от външно стълбище, салон, кухненска ниша, две стаи, избен коридор, две изби, килер, пристройка от една стая и складово помещение, баня, клозет и лятна кухня с площ от 52.72кв.м. и гараж с площ от 30.60кв.м.

Общият наследодател И. Д. И. е починал на 10.07.2011г. Ищците и първият ответник са негови наследници по закон.

С договор за дарение, обективиран в НА № 167, т. 1, рег. № 3456, д. № 151/2012г. на нотариус П.Д., ЦВ. Д. Д. е дарил на П. Т. ИЛ. 1/2ид.ч. от дворното място и 1/2ид.ч. от жилищната сграда. Дарителят не е предал владението на надарения и той не е влизал във владение.

Твърдят, че извършената на 15.11.2012г. сделка е недействителна и не е породила целения вещноправен ефект за прехвърлителя над притежаваните от него по наследство 6/48ид.ч. до прехвърлените 18/48ид.ч.

3

Първият ответник е бил страна по делото за делба и е обвързан от силата на присъдено нещо на постановеното решение по допускане на делбата, с което е изключен от делбата и е отречено правото му на собственост, придобито по силата на извършената през 1984г. безвъзмездна сделка. Въпреки това през 2012г. се е позовал отново на извършеното в негова полза дарение през 1984г. на 1/2ид.ч. от дворното място и жилищната сграда, действайки недобросъвестно и в разрез с установения правен ред.

При сключване на договора за дарение от 15.11.2012г. Ц.Д. е знаел, че не е собственик на имота, предмет на тази сделка и не е имал очакване правомерно да го получи и въпреки това е сключил сделката с П.И. за безвъзмездното прехвърляне на 1/2ид.ч. от имота . Тази сделка е породила действие само за 6/48ид.ч. и представлява дарение на бъдеща вещ за останалите 18/48ид.ч. В тази част сделката е нищожна на осн. чл. 226, ал. 2 от ЗЗД по дарение.

Процесният имот се владее от ищците, като наследници на И. Д. И., а П. Т. ИЛ., който не притежава изцяло прехвърлената му 1/2ид.ч., но се легитимира с посочения НА като такъв.

Искат да бъде прието за установено по отношение на ЦВ. Д. Д. и П. Т. ИЛ., че договорът за дарение на 1/2ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.

Варна и 1/2ид.ч. от построената в него жилищна сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, е нищожен за 18/48ид.ч., като дарение на бъдеща вещ, на осн. чл.

226, ал. 2 от ЗЗД, евентуално поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, алр. 1, предл. 3 от ЗЗД. В случай, че бъде уважен първия иск, искат да бъде прието за установено по отношение на П. Т. ИЛ., че не е собственик на 18/48ид.ч. от дворното място и 18/48ид.ч. от построената в него жилищната сграда. в него.

Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В писмени отговори с идентично съдържание, ЦВ. Д. Д., с ЕГН ********** и адрес гр.С., ж.к. „Д.“, бл.*** и П. Т. ИЛ., ********** и адрес гр.С., ж.к. „Л.“, бл.***, вх.***, чрез адв. Ст.К., оспорват исковите претенции. Смятат, че без основание ищците се позовават на решението за допускане на делбата. № 2973/1995г. на 20-ти състав на ВРС. . Решаващият състав не е прогласил нищожността на договора за дарение. В мотивите си съдът единствено коментира , че сделката няма вещноправно действие, но спрямо наследниците на увредената съпруга. , а не по отношение на третите лица. На това основание Ц.Д. не е допуснат като съделител. Това решение не може да ползва третите лица, каквито са настоящите ищци. Варно, че И. И. се е разпоредил в полза на Ц.Д. с чужда вещ, което разпореждане не е нищожно, а само не поражда права по отношение на съпругата, чиито наследници по закон са се възползвали в делбата. Наследниците на разпоредИ.т се съпруг нямат право да оспорват дарението.