Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 03.02.2026, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Административно наказателно дело 173/2025
Вид
Решение № 23
Подписан
03.02.2026
В сила
20.02.2026
Състав
Емил Василев Николаев

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т.4, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т.4, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 и ал.7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 и ал.7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123, ал.1, т.3, б."в" · Закон за движението по пътищата
  • чл.179 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.2, т.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.40 · Закон за движението по пътищата
  • чл.40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.40, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Дулово, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200173 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ***** г., издадено от Началника на група в ОДМВР – Силистра, РУ – Дулово, с което на Н. И. Г., ЕГН **********, от ***** на основание чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева, за нарушение на чл.40, ал.1 ЗДвП. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата си жалбоподателят изразява недоволство от наложеното наказание и го обжалва в законоустановения срок. Твърди, че на **** г. пред дома му в ***** му е съставен акт за това, че при движение на заден ход с личния си товарен автомобил ****, с рег. № ****, е допуснал удар в лек автомобил с рег. № ****, причинявайки му материални щети, след употреба на алкохол. Жалбоподателят счита, че наложеното наказание е незаконосъобразно и несправедливо, като издадено в нарушение на процесуалните норми и материалния закон. В хода на съдебното производство чрез своя повереник се развиват доводи за допуснати съществени нарушения – неправилна правна квалификация на деянието и непълнота в описанието на нарушението и доказателствата, които го потвърждават.

Акцентира се, че в атакуваното НП е вписано настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) с материални щети – резултат, който законодателят определя като самостоятелен състав на нарушение (по чл.179 ЗДвП при значими вреди). Вместо да приложи съответната правна норма, Административнонаказващият орган е квалифицирал деянието неправилно по по-лека разпоредба (чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП), в противоречие с фактическите обстоятелства и с оглед степента на обществена опасност. Излага се, че предписанието на чл.40, ал.1 ЗДвП обхваща поведението на водача преди започване на движението назад, докато настъпилият удар е станал по време на самата маневра, поради което в случая приложима би била нормата на чл.40, ал.2 ЗДвП, а не ал.1. Неправилното посочване на нарушената разпоредба и неточното описание на нарушението са съществени процесуални нарушения (несъответствие с изискванията на чл.42, ал.1, т.4, т.5 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, т.6 ЗАНН) и 1 обуславят отмяна на НП. Също така се отбелязва, че съдът не може да поправи тези пропуски чрез промяна на квалификацията, тъй като това би изменило фактите на обвинението – недопустимо по смисъла на чл.63, ал.1 и ал.7 ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят Н. Г. се явява лично и с упълномощения адвокат П. Н., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП изцяло. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Административнонаказващият орган (Началникът на група в РУ – Дулово към ОДМВР – Силистра) – не изпраща представител в съдебно заседание.

Постъпило е писмено становище от Главен юрисконсулт В. А.– пълномощник на издателя на НП, с което жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения, че актът за установяване на нарушението (АУАН) и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни – съставени от компетентни органи, в рамките на предвидените срокове и при спазване на установената процедура. Счита се, че описанието на нарушението, както в акта, така и в НП, е пълно и точно, като по безспорен начин от събраните доказателства се установява извършването на визираното деяние по чл.40, ал.1 ЗДвП – а именно, че жалбоподателят се е движил на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението. Заявено е, че при индивидуализацията на наказанието са съобразени разпоредбите на ЗАНН (вкл. чл.28), като наложената глоба от 20 лв. е в фиксирания от закона размер. Иска се от съда да потвърди наказателното постановление и да отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.; направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, с искане същото да бъде намалено до минималния предвиден размер.

След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

От приложените писмени доказателства – АУАН серия ** № **г. и атакуваното НП №*** – се установява, че на ***г. около *** ч. в ***, на ул. „****“ пред дом №***, жалбоподателят Н. Г. управлявал собствения си товарен автомобил „***“ с рег. № ***. При движение на заден ход същият допуснал сблъсък с намиращ се отзад лек автомобил „***“, с рег. № ***, като в резултат е причинено пътнотранспортно произшествие (ПТП) с незначителни материални щети по лекия автомобил. В акта и НП е отразено още, че водачът Г. е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, което отчело наличие на 1.74 промила алкохол в издишания въздух. Поради това му е издаден талон за медицинско изследване, а съставеният акт за нарушение не е подписан от него, като в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение.

На основание чл.61, ал.1 ЗАНН в съдебното производство бяха разпитани актосъставителят и свидетелите, подписали акта. От показанията на актосъставителя Б. Е. Ч.

(младши автоконтрольор в РУ – Дулово) се установява следното: На ** г. свидетелят Ч. бил дежурен като автоконтрольор към РУ – Дулово в нощната смяна. Около ***ч. на ***г. получил сигнал от дежурния, че на ул. „***“ в * ***е възникнало ПТП с паркиран автомобил, като е подадена информация, че единият водач е във видимо нетрезво състояние.

Свидетелят незабавно посетил местопроизшествието. Установил, че участвали товарен автомобил *** с водач – жалбоподателя Н. Г., и лек автомобил *** (сив на цвят, рег. № ***).

Двамата водачи били на място, като между тях възникнал скандал. По думите на присъстващите, преди това Г. се намирал в дома си с гости и употребил алкохол, след което 2 се ядосал на клиенти на денонощния магазин отсреща, които паркирали автомобилите си с пусната силна музика. Той излязъл навън и поискал колите да бъдат преместени. Между присъстващите лица възникнал спор, при което жалбоподателят се качил в товарния си автомобил с думите, че “ще помете всички паркирали коли“. В същото време една от клиентките – млада жена на име Д., се качила в лекия автомобил *** (сив на цвят, рег. № ***), за да го премести и предотврати инцидент. Докато тя предприела маневра, Н. Г. подкарал товарния автомобил на заден ход и с задната му част леко подпрял паркирания зад него лек автомобил. Свидетелката Г. (приятелка на Д.) била отвън и видяла разклащане на ударения автомобил. Между участниците отново възникнал скандал – жалбоподателят твърдял, че „не е блъскал“, а другата страна настоявала, че е налице удар, поради което подали сигнал на тел.112. С оглед данните за употребен алкохол, на място била изпратена дежурна оперативна група и разследващ полицай, като по случая било образувано досъдебно производство. При проверката с дрегер техническото средство отчело 1.2‰ и повече (точната стойност свидетелят не помни), поради което на Н. Г. била взета кръвна проба за анализ. Свидетелят Ч. извършил оглед на място – установил много леки драскотини по задната броня на лекия автомобил, без сериозни материални щети. По товарния автомобил (металически боя) не се забелязали следи в тъмното. За случая бил съставен протокол за ПТП с материални щети, който жалбоподателят отказал да подпише, заявявайки, че не е имало ПТП. Съставен бил и АУАН за нарушението по чл.40, ал.1 ЗДвП, като за свидетел при съставянето му бил вписан присъстващият на място полицейски служител Хр.

Г., а като очевидец – Г. И.. Актосъставителят потвърждава, че АУАН е предявен на нарушителя, който го е прочел и отказал да подпише. В показанията на Ч. не се установяват съществени противоречия; същите кореспондират с писмените доказателства и се възприемат от съда като обективни и достоверни.

Показанията на свидетеля Х. Г. Г. (младши инспектор ППД при РУ – Дулово) допълват фактическата обстановка. Свидетелят Хр. Г. – полицейски автопатрул – заявява, че на инкриминираната дата около *** ч. с колегата му Д. А. патрулирали в ***, когато забелязали разправия пред денонощния магазин на ул. „***“. Докато се ориентират в ситуацията, постъпил сигнал от 112 за ПТП на същото място. Св. Г. установил, че по-рано същата нощ жалбоподателят, при движение на заден ход, е допрял лек автомобил, паркиран зад него - ** (сив на цвят, рег. № ***). Когато патрулът пристигнал, и двата автомобила били вече спрени, без водачи в тях, на разстояние около 2 метра един от друг. Свидетелят потвърждава, че по лявата задна част на лекия автомобил е видял следи от одраскване по бронята, без видима деформация. По товарния автомобил също били констатирани следи – по задната броня и осветлението – което впоследствие колегата Ч. документирал и уточнил при замераване. Св. Г. присъствал при цялостното обслужване на произшествието от актосъставителя и също потвърждава, че жалбоподателят видимо бил под въздействие на алкохол. Показанията на този свидетел са последователни и логични, без индиция за тенденциозност. Въпреки че не е очевидец на самия момент на сблъсъка, неговите преки възприятия за разположението на автомобилите и характера на уврежданията на място подкрепят изводите за настъпило леко ПТП при движение на заден ход.

Свидетелката Г. Г. И. е пряк очевидец на инцидента. Нейните показания са детайлни и надеждни. Свидетелката И. заявява, че на инкриминираната дата около ** ч. заедно със свои познати (Д., И., А. и др.) се намирали пред денонощния магазин (на главния път в посока **). Групата била посетена от непознатия за нея жалбоподател, който бил пиян и започнал да крещи на турски да си махнат колите. Свидетелката пояснява, че лек автомобил *** (сив на цвят, рег. № **), собственост на И., бил паркиран наблизо. Понеже И. се притеснила от агресивното поведение на жалбоподателя (макар да била трезва, не посмяла веднага да 3 реагира), нейната приятелка Д. взела ключовете с думите „дай аз ще преместя колата“.

Докато Д. се качвала в колата, жалбоподателят също се качил в буса си, дал на заден ход и “я блъсна лекичко“ – т. е. задната част на товарния автомобил ударила леко предната част на паркираното** (сив на цвят, рег. № ***). Свидетелката описва удара като слаб, но ясно възприет – тя лично видяла отстрани как двата автомобила влизат в контакт, а Д. вътре усетила сблъсъка откъм задната част на ***. По това време собственичката И. също била излязла до нея и станала свидетел на удара. На въпрос на съда защо именно Г., а не Д. или И., е призована като свидетел, И. обяснява, че при пристигането на полицията органите попитали дали някой е видял удара – Г. заявила, че тя е била отвън и е видяла, поради което е посочена за очевидец. (Д. в качеството си на участник-водач не е дала свидетелски показания, а собственичката И. не е била разпитана по делото, вероятно поради обстоятелството, че пряк очевидец е била именно Г.). Показанията на свид. Г. И. в основната си част потвърждават казаното от другите свидетели и не се разколебават в кръстосания разпит. Съдът кредитира нейните показания като обективни. Няма индиция за лична заинтересованост, а описанието на случилото се съвпада с останалите доказателства – наличието на минимални щети по двата автомобила и поведението на жалбоподателя след инцидента (отричане за „блъскане“ и конфликт с другата страна).

Предвид горното, съдът формира следната фактическа обстановка:

В нощта на ***г. около **** ч. жалбоподателят Н. Г., след употреба на значително количество алкохол, се качил в товарния си автомобил, паркиран на улицата пред дома му в ****. С цел да премести автомобила (и/или да покаже намерението си да „разчисти“ спрелите наблизо коли), Г. потеглил на заден ход, без предварително да се убеди, че зад него няма препятствия или лица. В същото време зад товарния автомобил бил паркиран лекия автомобил на И. Х., в който току-що се качила Д. А. (нейна приятелка) и също потеглила леко напред, за да освободи пътя по искане на жалбоподателя. В резултат от предприетата от двамата водачи маневра, задната част на товарния автомобил ** осъществила лек удар в спрелия зад него лек автомобил ***. Нанесени били минимални материални щети – леки одрасквания по задната броня на лекия автомобил (без съществени деформации), а по товарния автомобил – незначителни следи (изтривания) по бронята и осветителното тяло.