Решение № 625 от 18.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20251100901713 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД.

Ищецът „Гого Лукс" ЕООД, гр. Асеновград, ул."Драва"26, ЕИК 204771554 твърди, че с ответника „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ" АД, ЕИК 831652485 е сключил договор за изпълнение на довършителни строително-ремонтни дейности от 23.10.2023г. с предмет - изпълнение на довършителни работи по част архитектура на обект: „Жилищен комплекс „Residential Park Plovdiv" с магазини и гаражи – Етап 1 с магазини и гаражи, по който ищецът е бил изпълнител, а ответникът е действал в качеството на възложител. Сочи, че видовете и единичните цени на СМР са определени в Приложение № 1 към договора. Сочи, че допълнителни работи са възложени и с Допълнително споразумение №1 от 18.12.2023 г., описани в приложение №1 за новите допълнителни видове работи и единични цени, невключени в Приложение N1 към договора от 30.10.2023 г. Твърди да е изпълнил задълженията си по договора и да е извършил възложените СМР, като част от тях са заплатени, но СМР на стойност от общо 97 512,61 лв. с ДДС, подробно описани в исковата молба и допълнителната искова молба са останали незаплатени, а част от тях – заплатени на по-ниска от договорената цена. Сочи, че е издал фактури за дължимото възнаграждение. Не оспорва посочените като заплатени от ответника СМР действително да са такива.

Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва работите да са изпълнени от ищеца и приети от ответника. Без конкретизация сочи, че част от претендираните работи касаят вече заплатени на ищеца СМР, приети съобразно договореното – с двустранни протоколи, а друга част – касаят фактури, издадени след предаване на обекта на инвеститора. Оспорва представените с исковата молба протоколи и фактури да удостоверяват изпълнени, но незаплатени СМР и сочи, че протоколите не носят подпис на представител на ищеца и са издадени в нарушение на договора. В допълнителния отговор оспорва някои от посочените като договорени размери от ищеца единични цени (с твърдения да са уговорени по-ниски единични размери), както и твърди в протокола от 15.07.2025 година да са описани работи, които не са договорени съобразно приложение 1 и допълнителното споразумение.

Поддържа, че видовете и количествата СМР, които ищецът претендира по протоколи от 27.06.2025 година, 30.06.2025 година и 15.07.2025 година не се установяват от 1 представените документи.

Ищецът носи тежест да докаже по иска по чл. 266 ЗЗД следните факти: 1) че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за изработка и допълнително споразумение, по които ответникът е възложил на ищеца извършването на описаните в исковата молба строителни работи в посочения обем и стойност - или с изрична уговорка в сключения договор или че поради това, че тези работи нямат самостоятелен характер, а имат обслужващо значение по отношение на цялостната възложена с договора работа и тяхното извършване е станало необходимо, за да може изработеното да отговаря на действащите строителни правила и норми; 2) че ищецът е извършил всички възложени му с договора работи; 3) че ответникът е приел извършената работа; 4) че за ответника е възникнало задължение по силата на сключения договор за изработка да заплати възнаграждение за извършената работа в претендирания с исковата молба размер.

Ответникът носи тежест да докаже възраженията си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 266 ЗЗД.

Страните не спорят по следните обстоятелства, които съответно съдът приема за доказани в процеса: сключен договор за СМР и допълнително споразумение, ведно с Приложения № 1 към договора и споразумението относно вида и количествата на възложените работи, със съдържанието по представените по делото документи, заплащане на част от извършените СМР, описани в отговора на исковата молба.

По силата на договор от 30.10.2023 година страните са постигнали съгласие относно съдържанието на облигационната връзка. Предмет на договора е поето от ищеца задължение да изпълни възмездно, със свои инструменти, механизация и трудови ресурси, качествено и в срок, и съгласно нормативните правила, строително-монтажни работи (,,СМР“) изпълнение на обект в град Пловдив, а именно: Жилищен комплекс „Residential park Plovdiv с магазини и гаражи"-Етап 1, обхващащ 22 сгради от комплекса – сгради 7, 8, 9, 10, 11, 18, 19, 20, 28, 29, 30, 31, 38, 39, 46, 47,48,56,57,58,59,60 и подземен паркинг под всички сградидовършителни работи по част Архитектура, по вид и единични цени, посочени в Приложение № 1 срещу заплащане на възнаграждение. Последното по силата на чл. 5 от договора се определя от действително извършените от изпълнителя количества СМР, които са приети от възложителя без забележки за недостатъци, което обстоятелство се удостоверява с двустранен протокол и съобразно единични цени на отделните видове работи, посочени в Приложение № 1. Изрично е уговорено и регулярно отчитане на изпълнената работа (на всеки две седмици) чрез двустранен протокол с описани СМР и дължима цена. В раздел 3 от договора са предвидени условията за заплащане на възнаграждението, като изрично е предвидено заплащане на завършени подетапи и действително изпълнени СМР, като плащането е дължимо след получаване от страна на възложителя на писмено изявление на изпълнителя относно извършените количества СМР и тяхната парична стойност, определена по договорените единични цени и двустранен протокол за измерване на количествата извършени видове СМР. От получаване на документите страните са определили 5-дневен срок за възложителя за приемане на работата/възражения, като при липса на изявление, работата се счита за приета.

С допълнително споразумение от 18.12.2023 година страните са договорили допълнителни СМР, за които ответникът е поел задължение да извърши на обекта - мазилки; замазки и топлоизолационен пакет по фасади, съгласно Приложение 1 към Допълнителното споразумение.

И в двете Приложения № 1 единичните цени по видове СМР /в пакетна или не цена/ 2 са уговорени без ДДС, като изрично е постигнато съгласие замерването и заплащането на окончателните СМР да се извършва след приключване на всеки отделен етап ниво, кота, етап от фасада за съответния блок на база приети с двустранно подписан Протокол образец 19 СМР за всеки етап ниво/кота за съответния блок и само в зони, предварително съгласувани с отговорния техник.

Ищецът претендира видове и количества СМР на стойност и описани по фактури № 713/15.07.2025г., № 696/27.06.2025г., № 698/30.06.2025 г. и № 695/27.06. 2025 г. и протоколи за извършени СМР към от дати 27.06.2025г.(броя); 30.06.2025г.; 15.07.2025 година. Същите, едностранно подписани от представител на ищцовото дружество, са изпратени до електронна поща на ответника съответно - на 27.06.2025 година, 30.06.2025 година и 21.07.2025 година, което обстоятелство не се оспорва.

Установява се, че за обекта са издадени Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа - обр. №15 за процесния обект, от 31.03.2025 г., както и Разрешение за ползване № СТ-05-373/14.07.2025 г. за процесния обект. От представените от ответника писмени доказателства се установява, че във връзка с изпълнение на процесния договор в периода 01.03.2024 година – 29.01.2025 година са съставени и подписани двустранно 21 броя протоколи – Акт образец 19, с които възложителят е приел като подлежащи на плащане посочените във всеки документ СМР в съответните количества и стойности. Въз основа на същите са издадени и описаните в отговора на исковата молба фактури.

Вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, чието заключение съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице, сочи, че представените с отговора 20 броя фактури за актувани работи по 21 броя протоколи образец 19, са осчетоводени от страните и по тях ответникът е извършил пълно плащане. Същевременно, представените с исковата молба 4 броя фактури не са отразени в счетоводните книги на ответника и по тях той не е ползвал данъчен кредит.

Видно от извлеченията от електронната кореспонденция, разменена между страните и неоспорена от тях, се установява, че ответникът не е приел за плащане три от процесните фактури с № 695, 696 и 698, като изрично е възразил за липсата на двустранно подписани протоколи за изпълнени и приети СМР - установени съобразно уговореното в договора и по общо съгласие на страните. В разменената на 27.06.2025 година кореспонденция е видно и че е бил налице спор относно единичната цена по която следва да се заплатят изпълнените прагове, като ответникът е възразил, че цената от 12 лева по протокол от 20.08.2024 година за тези дейности е калкулирана по причина, че ищецът е изпълнявал само частично този вид работа, която вече е била извършена от друг изпълнител.

За основателност на исковата претенция за присъждане на сума за възнаграждение по договор за изработка на първо място, на установяване в процеса подлежи наличието на облигационна обвързаност между страните по спора, по силата на която ищецът е поел задължение да извърши описаните в исковата молба строително-монтажни работи, а ответникът е поел задължение да заплати възнаграждение за тях в претендирания размер.

Наличието на договорно правоотношение се установява от представените по делото и неоспорени като съдържание писмен договор, допълнително споразумение и приложения към тях - за възлагане на строително-монтажни работи от Етап 1 на обекта в град Пловдив.

Няма спор по делото и че ответникът е възложил на ищеца - изпълнител, да извърши срещу заплащане и съобразно одобрената техническа документация за проекта всички претендирани като вид ремонтни дейности, които включват всички съпътстващи разходи за изпълнение и завършване на работата, без материалите за изпълнение, които са за сметка на възложителя, вкл. плочки, лепило и силикон (фугина). Претендираните с исковата молба дейности по полагане на силикон между праговете и дограмите по терасите, между камъните и дограмата и на откритите тераси - работна фуга на сгради с номера 7, 8, 9, 10, 11, 18, 19, 20, 28, 29,30,31,38,39,46,47,48,56,57,58,59 и 60; удебеляване на стена-баня на 3 вароциментова мазилка на сгради 7 и 19 над предвидените и удебеляване на вътрешна гипсова мазилка на сгради 7 и 19 по стени на апартаменти; коридори общи и стълбищна клетка над предвидените; удебеляване на замаска на сгради 19,28 и 29 и доплащане за прагове на дограма тераси за сгради 18 и 56, са сред видовете ремонтни дейности, за които страните са постигнали съгласие и са посочени в двете Приложения № 1, представени по делото. В тази част и дейностите по полагане на силикон, доколкото в Приложение 1 към договора са описани общо като „полагане на силикон работна фуга“.

Договорът за изработка, а в тази част и договорът за строителство като вид договор за изработка, се урежда от общите норми на ЗЗД и специалната уредба по чл. 258 и сл. от ЗЗД, а в случая - поради обстоятелството, че страните по него са търговци, намират приложение и общите разпоредби на ТЗ, като същевременно – предвид неговите особености - и нормативната уредба в ЗУТ и Наредба № 3/31.07.2003г. Въз основа на сключения договор за изработка за двете страни възникват насрещни права и задължения. Основните задължения на изпълнителя, предвидени в чл.258 и чл.261 ЗЗД са да извърши точно възложената работа, като изпълненото да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение и да я предаде в срок, срещу което възложителят дължи да заплати уговореното възнаграждение/чл.264 и чл.266 ЗЗД/. Предвид тази нормативна уредба, трайната съдебна практика свързва приемането на извършената работа в два смисъла, а именно: 1/ фактическото, реално получаване на изработеното от поръчващия, предаване на работата и 2/ признанието/изявление, че изработеното съответства на поръчаното, което има своето правно действие. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/ (Решение № 202 от 27.02.2015 г. на ВКС по т.дело № 4123/2015 г., ІІ т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 84 от 30.07.2015 г. по т.д. № 1428 / 2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 231 по т.д. № 1056 / 2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.).