Решение № 4471 от 09.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4471 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивета Антонова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. С.ов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Добромир Ст. С.ов Въззивно гражданско дело № 20241100508108 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“, ответник в първоинстанционното производство, чрез юрк. Ц., срещу решение № 15337 от 21.09.2023 г. по гр. дело № 52306/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 142-ри състав, в частта, в което на основание чл. 411, изр. второ КЗ вр. чл. 45 ЗЗД ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК 200299615, е осъдено да заплати на ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060, сумата от 5738,28 лв., представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение по щета № 0300-19-727-501469 с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., за реализирано на 28.02.2019 г. в гр. София ПТП, вследствие на което на МПС „Мерцедес ГЛ 350 ЦДИ“, с рег. № ********* са нанесени вреди, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, 08.09.2021 г., до окончателното плащане, и в частта, в която на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, е осъдено да заплати на ЗАД „Алианц България“ сумата в размер на 1241,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 22.07.2019 г. до 07.09.2021 г.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението. Били кредитирани само доказателствата, които подкрепяли твърденията на ищеца.

Посочените в заключението по автотехническата експертиза стойности за труд и материали били завишени и не отговаряли на действителните такива.

Искането към СГС е решението да бъде отменено като предявените искове 1 бъде отхвърлени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ЗАД „Алианц България“ чрез адв. М., е подал отговор срещу въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По същество жалбата е неоснователна.

В мотивите на решението районният съд е приел фактически положения и направил правни изводи, които въззивният съд споделя и на основание чл.

272 ГПК, препраща към тях. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора обстоятелства, поради което не следва повторно да се описват в мотивите на настоящия съдебен акт. Пред СГС не са ангажирани нови доказателства.

По възраженията в жалбата въззивният съд прие следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. второ КЗ, съгласно който в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Фактическият състав на този иск включва наличие на договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Страните не спорят за валидността на застраховка „Гражданска отговорност“ между ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ и Г.П.Г., водач на лекия автомобил „Рено Синик“ с рег. № *********, и на имуществената застраховка „Каско“, сключена между ЗАД „Алианц България“ и „Б.Б.“ ООД по 2 отношение на МПС „Мерцедес GL350“, с рег. № ********* към датата на ПТП. Не е спорно настъпването на пътен инцидент между описаните автомобили в гр. София на 28.02.2019 г., както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 10603,39 лева за отстраняване на причинените на МПС „Мерцедес GL350“ щети. Ищецът е предявил регресната претенция извънсъдебно като на 09.07.2019 г. ответникът му е заплатил сумата от 4505,27 лева.

В отговора на исковата молба се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил „Мерцедес GL350“, Б.Б.. Оспорва се твърденият от ищеца механизъм на ПТП и размерът на платено обезщетение като завишено.

За доказване на твърденията си, страните са ангажирали пред СРС изслушване на съдебно автотехническа експертиза и разпит на участниците в процесното ПТП.

В съдебно заседание на 23.02.2023 г. водачът на МПС „Мерцедес GL350“, Б.Б. Б., заявява, че се движел по път с предимство и предприел маневра лява завой. Пътят бил двупосочен, а настилката хлъзгава. При преминаване на Тобразното кръстовище, идващото насреща МПС, което извършвало завой надясно в посоката, от която той идвал, се ударило в задната част на автомобила му.

Водачът на МПС „Рено Синик“, Г.П.Г., дава показания, че се движел по път с предимство и при навлизане в кръстовище, при завиване надясно се ударил в идващия от тази посока автомобил, който идвал отсреща и завивал наляво. Пътното платно било хлъзгаво. Свидетелят сочи, че при извършване на маневрата натиснал спирачка, но колата му поднесла, той не успял да спре, и в резултат ударил другия автомобил.

Показанията на разпитаните свидетели са ясни, информативни и логични.

Те напълно кореспондират помежду си и в тях няма противоречия.

В същото съдебно заседание, след изслушване на водачите, вещото лице заявява, че ударът е настъпил в лентата на движение на МПС „Мерцедес GL350“. Неговият водач не е имал техническа възможност да предотврати удара, тъй като той е настъпил в задната част на автомобила му. В заключението си експертът е приел, че такава възможност е съществувала само за водача на МПС „Рено Синик“, ако той се е движел със скорост, при която е можел да упражнява контрол върху него.

При това положение, се налага категоричният извод, че причината за ПТП е противоправното поведение на водача на МПС „Рено Синик“, който е извършил нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, защото на пътно платно с двупосочно движение е навлязъл в лентата за насрещно движение. Извършено е нарушение и на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, тъй като този водач не е успял да упражни контрол върху управляваното от него МПС.

В жалбата са наведени доводи, че районният съд бил обсъдил селективно приобщения по делото доказателствен материал. Жалбоподателят не е 3 релевирал никакви конкретни оплаквания кои точно доказателства СРС е кредитирал необосновано и кои не е обсъдил. В доказателствения си анализ първата инстанция не е допуснала нарушение на императивна правна норма, поради което това бланкетно възражение следва да се остави без уважение.

Другото възражение в жалбата се състои в критика към СРС, че незаконосъобразно не бил допуснал извършването на повторна автотехническа експертиза. Действително, в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, ответникът е оспорил заключението по САТЕ, като е поискал да се изготви повторно такова по въпроса при какви условия ПТП е било предотвратимо за водача на МПС „Мерцедес GL350“. Районният съд е отхвърлил искането с мотив, че вещото лице категорично е посочил, че този водач не е имал възможност да предотврати инцидента. Същевременно в жалбата няма оплакване, че СРС неправилно не е допуснал повторна експертиза по този въпрос, а се възразява, че заключението не било правилно в частта му на приетата от експерта стойност на извършения ремонт. Заключението в тази му част не е оспорено от ответника в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, поради което СГС не е допуснал във въззивното производство извършването на повторна САТЕ като преклудирано доказателствено искане. По тези съображения, и това възражение на въззивника е неоснователно.

От заключението по САТЕ, което въззивният съд кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че стойността на необходимия ремонт на МПС „Мерцедес GL350“, изчислена по средни пазарни цени, възлиза на 10243,55 лева. Доколкото ответникът извънсъдебно е платил сумата от 4505,27 лева, то правилно СРС го е осъдил да заплати разликата между двете суми, а именно 5738,28 лева.

В жалбата няма възражения нито срещу приетия от СРС период, за който е дължима лихвата за забава, нито срещу размера на присъдената сума, поради което втората инстанция няма основание да обсъжда правилността на решението по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата не са направени други оплаквания срещу обжалваното решение, поради което предметът на въззивната проверка е изчерпан.

В обобщение, по въведените в жалбата възражения, СГС намери решението за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемият. В производството пред СГС е представена фактура № 0000006693 от 11.06.2024 г., издадена от Адвокатско дружество „А.Д., Р.Г. и съдружници“, за сумата от 1200 лева с ДДС, като предмет на предоставената услуга е процесуално представителство и защита по въззивна жалба срещу решение № 15337 от 21.09.2023 г. по гр. дело № 52306/2021 г. по описа на СРС, 142-ри състав. Представено е платежно нареждане от 18.06.2024 г., което удостоверява реалното плащане от ищеца на тази сума. Ето 4 защо, са налице основанията за възлагането й на въззивника.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15337 от 21.09.2023 г. по гр. дело № 52306/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 142-ри състав, в частта, в което на основание чл. 411, изр. второ КЗ вр. чл. 45 ЗЗД ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“, ЕИК 200299615, е осъдено да заплати на ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060, сумата от 5738,28 лв., представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение по щета № 0300-19-727501469 с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., за реализирано на 28.02.2019 г. в гр. София ПТП, вследствие на което на МПС „Мерцедес ГЛ 350 ЦДИ“, с рег. № ********* са нанесени вреди, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, 08.09.2021 г., до окончателното плащане, и в частта, в която на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, е осъдено да заплати на ЗАД „Алианц България“ сумата в размер на 1241,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 22.07.2019 г. до 07.09.2021 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК 200299615, да заплати на ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060, сумата от 1200 лева, представляваща разноски по въззивно гр. дело № 8108/2024 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д състав.

Решението по гр. дело № 52306/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 142-ри състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск от ЗАД „Алианц България“ по чл. 411, изр. второ КЗ вр. чл. 45 ЗЗД ЗАД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ за сумата над 5738,28 лв. до пълния предявен размер от 6098,12 лева, и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск от ЗАД „Алианц България“ по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ за сумата над 1241,70 лв. до пълния предявен размер от 1319,57 лева, е влязло в законна сила като необжалвано.