Решение № 48 от 26.02.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Балчик, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. Г. при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Гражданско дело №

20233210100696 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявена искова молба от Н. С. С. ЕГН********** ,с постоянен адрес в ***, чрез пълномощника й адвокат Р. Д. от АК-В., със съдебен адрес в *** срещу „С.Г. ГРУП“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от М. С. Г. и И. Н. В., с ЕИК ***.

Правното основание на исковете е в разпоредбите на чл.439 във вр.чл.124 ал.1 от ГПК.

Исковата молба е получена с Рег.№5131 на 14.11.2023год.

При проверка на исковата молба съдът констатира редица именно: нередовности в нея,а

Предявени са комулативно съединени отрицателни установителни искове, с цена общо на исковете в размер на 9175,81лв.

За образуване на това производство,съдът е преценил,че е необходимо да бъде заплатена задължителна държавна такса върху цената на иска в размер на 4%,съгласно чл.1 о т ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С оглед на изложеното,ищецът следва да заплати държавна такса по сметка на БРС, в размер на 367,03лв.(триста шестдесет и седем лева и три стотинки ).

С оглед на това е постанови Разпореждане №1274 от 16.11.2023година, с което е оставил без движение исковата молба. Междувременно,ищцата е поискала освобождаване от държавни такси и разноски,по настоящото дело,на основание чл.83 ал.2 от ГПК. С Определение №668 от 08.12.2023година БРС е оставил молбата за освобождаване, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, без уважение. С Частна жалба с рег.№339 от 17.01.2024година, ищцовата страна е обжалвала определението по чл.83 ал.2 от ГПК, пред Окръжен съд1 Добрич. Там е образувано ВЧгр.дело №72/2024 г. по описа на ДОС, по което въззиваемия съд се е произнесъл с Определение №158 от 21.02.2024година. С това определение, ДОС е отменил определение №668 от 08.12.2023година на БРС и е освободил ищцата Н. С. С. от заплащане на държавни такси по настоящото дело. След това е върнал делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съобразявайки се с указанията на второинстанционния съд, БРС е постановил Разпореждане№274 от 08.03.2024година, с което е изпратил препис от исковата молба,ведно със приложенията, на основание чл.131 от ГПК на ответната страна,като е дал указания ,че същата може да подготви писмен отговор. В даденият от съда срок, дружеството-ответник е представило Писмен отговор с Рег.№2941 от 25.06.2024година.

В исковата си молба,ищецът твърди,че :

На 27.08.2009 г. срещу ищцата Н. С. С. е инициирано заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК в резултат на което е образувано ч.гр.д. № 518 по описа за 2009 г. на Районен съд - Балчик.

Въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист издадени по ч. гр. дело № 518 по описа за 2009 г. на Районен съд - Балчик Н. С. С. Е ОСЪДЕНА да заплати на „Обединена Българска Банка” АД сумата от 9 175,81 лева, която представлява сбор от следните суми: сумата от 7801,54 лв - главница. 796,98 лв. - договорна лихва за периода от 27.12.2008 г. до 26.08.2009 г.,7,01 лв. - наказателна лихва за периода от 27.12.2008 г. до 26.08.2009г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.08.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 570.28 лв. представляваща разноски по делото.

По молба на „Обединена Българска Банка” АД и с разпореждане на съдебния изпълнител на 30.10.2009 г. е образувано изпълнително дело пред ЧСИ М.Б., район на действие СГС, впоследствие изпратено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Л.Т., район на действие СГС. където е образувано под № 20107370401769.

На 22.11.2022 г. с разпореждане на съдебния изпълнител „С. Г. ГРУП” ЕАД е конституирано като взискател по делото, предвид което и се явява надлежен ответник по настоящия иск.

В исковата си молба,ищцата твърди,че възможността на ответното дружество да събира чрез принудително изпълнение вземането си по Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист издадени по ч.гр.д. № 518 по описа за 2009 г. на Районен съд - Балчик е погасено по давност, тъй като:

На 05.05.2017 г. взискателят отправя искане до съдебния изпълнител за предприемане на принудително изпълнение срещу длъжника, чрез налагане на запор върху банкова сметка на длъжника разкрита в Уникредит Булбанк. След тази дата липсват каквито и да било искания и принудителни действия спрямо длъжникът Н. С. С..

Съобразявайки дадените разяснения в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. считаме, че е налице перемпция по изпълнителното дело и същото е прекратено по силата 2 на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГГ1К на 05.05.2019 г.

В правната доктрина и съдебната практика е прието разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото вече прекратяване.

Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

Така в хипотезата на прекратено изпълнително производство и на основание чл. 110 от ЗЗД с изтичане на още 3 години, а именно на 05.05.2022 г. възможността на ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред е погасена по давност, доколкото от последното изпълнително действие са изминали 5 години.

В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни.

Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това. че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес.

С оглед изложеното,с исковата си молба,ищцата С.,моли съда да се произнесе със съдебно решение,с което ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО,че Н. С. С.. ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ н а „С. Г. ГРУП” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. С. Г. и И. Н. В., вписано в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК *** сумата от 9 175,81 лева, която представлява сбор от следните суми: сумата от 7801,54 лв - главница, 796,98 лв. - договорна лихва за периода от 27.12.2008г. до 26.08.2009 г.,7,01 лв. - наказателна лихва за периода от 27.12.2008 г. до 26.08.2009г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.08.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 570.28 лв. представляваща разноски по делото поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземането по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 518 по описа за 2009 г. на Районен съд - Балчик предмет на образувано изпълнително дело № 20107370401769 по описа за 2010 г. на ЧСИ Л.Т., район на действие ***. вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с рег. № ***. кантора с адрес ***.

С исковата си молба,ищцовата страна,претендира съдебно-деловодни разноски.

3

Представят се писмени доказателства.Правят се доказателствени искания.Изразява се становище,в случай,че ищцовата страна не се яви в първото съдебно заседание,делото да се гледа в нейно отсъствие.

Разпореждане№ 274 от 08.03.2024 година, с което е изпратил препис от исковата молба, ведно със приложенията,на основание чл.131 от ГПК на ответната страна, като е дал указания, че същата може да подготви писмен отговор. В даденият от съда срок, дружеството-ответник е представило Писмен отговор с Рег.№2941 от 25.06.2024 година.

В своя писмен отговор дружеството-ответник,твърди,следните обстоятелства и факти:

Възражение за неподсъдност на правния спор.

В срока за писмен отговор,дружеството-ответник прави възражение за неподсъдност, на основание чл.119, ал.3 от ГПК, със следните мотиви:

Твърди,че ищцата няма качеството потребител.

Същата в нито един момент от исковата молба не твърди, че има такова материално правно качество. В тази връзка,дружеството-ответник моли съда да прекрати образуваното пред БРС производството и да препрати също за разглеждане пред Софийски Районен Съд, а именно: съда по седалище на ответника

Относно процесуалната допустимост на исковата молба:

В писменият си отговор,дружеството-ответник твърди,че депозираната искова молба е с правно основание чл. 439 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК. Смята, че така предявеният иск е допустим. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки има право да предяви иск. за да установи съществуването или несъществуването на едно свое право, когато има интерес от това.

Следователно допустимостта на установителните искове като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес винаги се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор и с оглед изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства. В тази връзка счита предявеният иск за процесуално допустим.

Относно основателността на исковата претенция :

В писменият си отговор,дружеството-ответник,твърди,че исковата молба по същество е неоснователна. По двете цитираните изпълнителни дела са извършвани многократни изпълнителни действия и способи, които са прекъсвали погасителната давност.

В писменият си отговор,дружеството-ответник,прави изрично възражение за изтекла погасителна давност

Възражението е по смисъла на чл. 116, буква „б“, предл. 2 от ЗЗД. като твърди, че вземането не е погасено по давност. Правото на принудително изпълнение не е погасено по давност.

С оглед изложеното в писмения си отговор,дружеството-ответник моли съда да постанови съдебно решение с което изцяло да отхвърли предявените срещу него искове от 4 ищцата С..

Претендират направени деловодни разноски.

Не се противопоставя да се изиска цитираното в исковата молба изпълнителни дела от ЧСИ Л.Т..

Изразява се становище,в случай,че дружеството-ответник не се яви в първото съдебно заседание,делото да се гледа в негово отсъствие.

С оглед изложеното, дружеството-ответник моли съда да отхвърли предявен иск изцяло, като неоснователен и недоказан.

Дружеството-ответник моли съда да осъди ищеца да заплати в негова полза направени деловодни разноски,включително и адвокатско възнаграждение.

Редовно призована, ищцовата страна не се представлява в съдебно заседание.

Ищцовата страна е упълномощила,като пълномощник адвокат Р. Д. от АК-В..

Процесуалният представител на ищцовата страна депозира по делото писмена молба, получена с Рег.№632 от 05.02.2025година, с която моли да се даде ход на делото, в отсъствие на представител на ищцовата страна. Моли да се приемат събраните писмени доказателства, не прави допълнителни доказателствени искания. Изразява становище по същество, като твърди, че искът е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Представя списък с деловодни разноски, на основание чл.80 от ГПК.

Ответната страна,редовно призована не се представлява в съдебно заседание.

В писменият си отговор,дружеството-ответник изразява становище делото да се разгледа без присъствие на негов представител.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът след преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установена следната фактическа обстановка,като се правят и следните правни изводи: