Решение № 4835 от 16.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4835 гр. С., 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20211110143160 по описа за 2021 година

Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Н. Г. П. и Г. П. П. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: главница в размер на 4 717,12 лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. За топлоснабден имот, находящ се в ***, аб.№ ***, ведно със законна лихва от 20.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 26.04.2021 г. в размер на 505,03лв., главница в размер на 68,40 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021 г. в размер на 12,12лв. дължима върху цената на услугата за дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 28230/2021 г. на СРС, 179-ти с-в., при квоти ¾ за Н.П. и ¼ за Г.П.. Ищецът претендира и разноските по исковото производство.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответницата Н.П. релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираното вземане – периода преди 20.05.2018г. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между старите, като ако съдът евентуално приеме, че такова е налице ответницата би следвало да отговаря за сумата не по-голяма от ½ от претендираните вземания. Оспорена е дължимостта на претенцията за дялово разпределение и законна лихва.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът Г.П. релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираното вземане – периода преди 20.05.2018г. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между старите, като ако съдът евентуално приеме, че такова е налице ответницата би следвало да отговаря за сумата не по-голяма от ½ от претендираните вземания. Оспорена е дължимостта на претенцията за дялово разпределение и законна лихва.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да установи следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Видно от приетият по делото Нотариален акт за собственост дело №1762/1988г. от 19.04.1988г. се установява Н. Г. П. и П.Н. П. са придобили право на собственост върху апартамент НОМЕР, находящ се в ***

Видно от удостоверение за наследници на П.Н. П. се установява, че Н. Г. П. и Г. П. П. са негови наследници.

От горните доказателства се установява, че ответниците са придобили право на собственост върху процесния имот, поради което съдът приема, че между страните е налице облигационно правоотношение, респ. че те са имали качеството потребител на топлинна енергия. Вземането се дължи от ответниците при условията на разделност – ¾ за Н.П. и ¼ за Г.П..

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно, ответникът се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период, доколкото по делото е установено, че същият е бил собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е 2 упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на р+-азходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „М.Е.”ЕООД.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че количеството ТЕ за абонатната станция в сградата, в която се намира процесният имот се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер монтиран в абонатната станция. Отразено е, че за процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота. По данни на ФДР в процесното жилище е имало четири монтирани отоплителни тела и са монтирани четири топлоразпределители.

Посочено е, че фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота, Посочено е, че отчетите са коректно отразени в изравнителни сметки, като сумите за ТЕ за имота на ответника са начислявани в съответствие с действащата за процесния период нормативна уредба. Посочено е в експертизата, че дължимата сума е 4645,91лв.

По делото е изслушана ССЕ от заключението на която се установява, че процесните суми не са заплатени от страна на ответниците.

Нормативната уредба касаеща процесния период – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните периоди, видно от представените от третото лице-помагач главен отчет и изравнителни сметки.

Задължението на потребителите за заплащане на мораторна лихва за забава в плащането на месечната цена на консумираната топлинна енергия представлява задължение за плащане на лихва по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, респ. приложение намира тригодишната давност. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на “Т.С.” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Подаването на заявлението спира течението на давността, от който момент се счита, че е предявена исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, с подаването на която давностният срок е прекъснат.

Заявлението е подадено на 20.05.2021 г., така че вземанията извън погасителната давност са 3 тези, чиято изискуемост е настъпила след 20.05.2018 г. Такива задължения не са налице, поради което съдът приема, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.

Съдът, намира, че за заявения период ответника, доколкото не се установи да е заплатил в срок паричните вземания, дължи мораторна лихва за периода 15.09.2018 –04.12.2020г. Същата изчислена по реда на чл.162 ГПК е в размер на 761,41лв., като с оглед предявения размер на иска, същият се явява основателен в пълен размер.

По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач писмени доказателствени средства, услугата е действително предоставена, поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Доколкото е установено предоставянето на услугата, съдът счита, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 68,40 лв., за периода от 01.05.2018 г. до 30.4.2020 г.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури.