Решение № 1182 от 26.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1182 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000500903 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК, образувано по въззивна жалба № 1624/06.03.2023 г., подадена в срок (редовно връчена на 20.02.2023 г., подадена 06.03.2023 г.) на ищцата Г. Б. С. чрез пълномощника адвокат Р. П. надлежно упълномощена с пълномощно приложено по първоинстанционното дело /л.37/.

Ищцата обжалва постановеното по търг.дело № 103/2022 г. Решение № 6/02.02.2023 г. на Окръжен съд-Враца в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.432, ал.1 от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., представляващ разликата над присъдената сума от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв., съответно в частта, с която е отхвърлен предявения акцесорен иск за заплащане на законна лихва над посочената сума.

Поддържа се, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон и необосновано.

Поддържа се неправилност на преценката на съда, че сума в размер на 20 000 лв. би могла адекватно да възмезди претърпените от ищцата болки и страдания и този извод противоречи на материалния закон-чл.51, ал.1 и чл.52 1 от ЗЗД, тъй като възприетото от съда за справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение е занижено. Твърди се, че при прилагане на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен указанията, дадени с ППВС № 4/68 г. и събраните по делото доказателствазаключението на СМЕ и разпита на свидетелката А. А.. Твърди се, че присъденото обезщетение не кореспондира с икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие и със съдебната практика при идентични случаи.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да присъди на ищцата още сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 10.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

В срока за отговор, ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД чрез процесуалния си представител адвокат И. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно по първоинстанционното дело л.117, надлежно преупълномощен от адвокат Г. последният с пълномощно на л.50. Оспорва въззивната жалба с твърдението, че предвид на представените документи, адекватното обезщетение възлиза именно на сумата от 20 000 лв., присъдена от първоинстанционния съд.

С оглед на така очертания предмет на въззивното производство решението и в частта, с която исковете на Г. Б. С. за неимуществени вреди за сумата от 20 000 лв. и за имуществени вреди за сумата от 1 516,90 лв., ведно със законната лихва от 16.09.2021 г., е влязло в сила на 07.03.2023 г. като необжалвано.

С Решение № 36/16.05.2023 г., първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение, като е допълнил диспозитива на решението с трети абзац: „ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за периода от 10.09.2021 г. до 16.09.2021 г. като неоснователно“. Решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила на 16.06.2023 г., с оглед на което искането за присъждане на лихва за отхвърления период не е предмет на настоящото въззивно производство.

В съдебно заседание, страните редовно призовани не изпращат представители. Поддържат становищата си, изразени в писмени молби 2 депозирани в проведеното открито съдебно заседание.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд-Враца е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Г. Б. С. против ЗД „ БУЛ ИНС“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 20 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди за сумата от 1 516,90 лв., ведно със законната лихва от 16.09.2021 г., между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:

На 08.07.2021 г., около 13,50 часа, лек автомобил «Ауди А3» с рег. № ********, с валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/02/120001915771, валидна от 10.07.2020 г. до 09.07.2021 г., управляван от свидетелката К. И. Я., се движи по път Е-79, със скорост на движение от порядъка на 73 км/ч. В автомобила като пътник на предна дясна седалка, пътувала ищцата Г. Б. С. с поставен предпазен колан. В района на км 135+300, в посока разклона гр.Вършец-гр.Враца, в условия на прав хоризонтален участък от пътя, преминавайки покрай пътен знак А12, сигнализиращ преминаване през предстояща неравност по траекторията му на движение в дясната полагаща му се за движение лента, както и преминавайки покрай пътен знак В26, ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч, водачката Я., продължава движението си със скорост над разрешената, а именно: 73 км/ч, като достигайки до неравностите в лентата й за движение, рязко навива волана наляво за избягване на неравностите, при което управляваният от нея 3 автомобил започва да губи напречната си устойчвост, а водачката контролът върху управлението му и навлиза в лявата лента, след което последва рязко завъртане на волана на дясно, в резултат на което лекият автомобил със загубена напречна устойчивост се насочва с посока десния банкет, преминава с преден мост през него и с предна челна лява ъглова част попада в канавката като се удря в находящ се в канавката масивен камък. От получения ударен импулс, започва рязко въртеливо движение в посока на часовата стрелка, автомобилът се завърта на около 170 градуса и се установява в покой на мястото, на което е отразено в протокола за оглед - с десни гуми върху затревения банкет и леви в канавката.

Причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на превозното средство с волана му за управление, чрез рязко навиване в ляво и последващо завиване на дясно, при скорост на движение над разрешената за участъка.

Непосредствено след произшествието, ищцата постъпва за оперативно лечение в МБАЛ «Христо Ботев» АД гр. Враца, където пролежава три дни, от 08.07.2021 г. до 11.07.2021 г. Установено е счупване на дясна раменна кост в близкия край, като за лечението му на 09.07.2021 г. е извършена операция под обща анестезия - оперативно наместване. Извършена е открита репозиция с поставяне на интрамедуларен водач и пирон, поставени два броя застопоряващи винта в проксимална част и два броя дистални застопоряващи винта. След изписване от болница ищцата е провела домашно амбулаторно лечение за периода от изписване до 10.08.2021 г. Назначено е медикаментозно лечение с фраксипарин. От неоспореното от страните заключение на СМЕ се установява, че възстановителният период при ищцата е продължил около 5-6 месеца, като към момента е налице пълно възстановяване от травмата с благоприятна прогноза. Не са налице ограничения на движенията на горен десен крайник. Възможно е пострадалата да изпитва някакви болки за в бъдеще от промяната на метеорологичните условия, при физическо пренатоварване.

Пред първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетелката А. А. А.-дъщеря на ищцата. Същата установява, че веднага след произшествието и обаждането на нейната майка, отишла в болницата. Видяла майка си много уплашена, ръката я боляла. След осъществената операция, 4 ищцата изпитвала силни болки, не можела да движи ръката си, поради което имала нужда от чужда помощ за хранене, обличане, преобръщане в леглото и ставане от него. Тази необходимост от чужда помощ продължила около два месеца, след което ищцата започнала да ходи на нагревки и рехабилитация и това продължило около половин година. Към момента ищцата все още не може да вдига тежки неща. Свидетелката установява, че преди произшествието, ищцата спортувала в дисциплина дърпане на въже, но през 2022 г. и заради счупването не можела да спортува. И в момента ищцата е изнервена от обстоятелството, че не може да продължи да спортува, както и да се радва на внучето си, което не може да вдига заради ръката.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 20 000 лв., съобразявайки характера и тежестта на претърпяното увреждане, приложеното оперативно лечение, продължителността на възстановителния период, възрастта на ищцата, интензитета на търпените болки и страдания и това, че към момента същата е напълно възстановена.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ищцата в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявения иск е процесуално допустим.

На 30.08.2021 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред ответното дружество. Претенцията е предявена по пощата чрез известие за доставяне № PS15100063CAJ, получено от ответното дружество на 01.09.2021 5 г . (л.30 от първоинстанционното дело, в известието е посочено саморъчно изписана, погрешно 2020 г., което с оглед пощенското клеймо, от което е видна датата 01.09.2021 г., очевидно представлява допусната от куриера техническа грешка при изписване на годината) като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 30.12.2021 г., ответникът не е определил и не е изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред първоинстанционния съд на 30.06.2022 г. т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално допустим.

По същество на предявения иск:

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел и първоинстанционния съд.