Решение № 225 от 06.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Варна, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

ИВ.а Владова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от ИВ.а Владова Въззивно гражданско дело № 20233100502207 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх.№ 47148/22.06.2023г. по регистратурата на ВРС, подадена от Н. Д. Н. и Д. Н. Д., чрез процесуалните им представители срещу решение ***41/15.05.2023г. постановено по гр.д.№ 815/2023г. по описа на ВРС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателите Н. Д. Н. и Д. Н. Д., конституиран по реда на чл.227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец К. А. Д., ЕГН **********, починала на 22.10.2021г. срещу Е. П. З. иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността до ½ ид. ч. на договор за покупко-продажба от 14.11.2017г., обективиран в нотариален акт ***4, том 2, рег. № 4699, нот.дело № 396/2017г., с който К. Д. и Н. Н. са се разпоредили в полза на ответницата Е. З. общо с ½ ид.част от сграда с ид.********** по Кадастралната карта на гр.Варна, с адм. адрес: гр. Варна, район А., кв.

„Г.“, ул. „Ч.“ ***, разположена в ПИ с ид. ***, със застроена площ 111 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда и 300 кв.м. от поземлен имот с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Варна, целият с площ от 764 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при граници: ПИ с ид. ***, с ид.***; с ид.***; с ид.***; с ид.*** и ***, поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба от 14.11.2017г., поради договаряне на 1 продажната цена от пълномощника К. А. Н.а с купувача Е. П. З., във вреда на упълномощителите - продавачи Н. Д. Н. и К. А. Д., като неоснователни и жалбоподателите СА ОСЪДЕНИ да заплатят на Е. П. З. сумата от 875 лева, представляваща реализирани разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - К. А. Н.а.

Въззивниците – Н. Д. Н. и Д. Н. Д. чрез процесуалните си представители оспорват съдебното решение с твърдения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на същото. Оспорват извода на съда, че атакуваната сделка по нот.акт ***4/2017г. не е нищожна поради противоречие с добрите нрави поради това, че продавачите К. Д. и Н. Д. Н. са получили от купувача К. Н.а продажна цена за имота в размер на 100000 лева. Излагат, че посочената цена не е била заплатена от К. Н.а на К. и Н. като това се установява от събраните по делото доказателства – писмени /протокол за разпит на обвиняемо лице по ДП № 92/2018г. по описа на 4 РУ на ОД на МВР-Варна/ и гласни /показанията на св.П. В./.

Отделно от това се поддържа, че цената на сделката е близо 13 пъти по-ниска от пазарната стойност на имота на ищците съгласно заключението на проведената СТЕ. Поради извършено договаряне от страна на пълномощника К. Н.а на съществено по-ниска цена от пазарната се поддържа, че същата се е споразумяла във вреда на представлявания, като по този начин се накърняват и добрите нрави. Считат, че са налице всички елементи от фактическия състав на предявения иск по чл.40 от ЗЗД, поради което същият е следвало да бъде уважен.

Молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените главен или евентуален иск за прогласяване нищожността на сделката по нот.акт ***4, том 2, рег. № 4699, нот.дело № 396/2017г. поради противоречието й с добрите нрави, респективно поради извършено от пълномощника К. Н.а договаряне с купувача Е. П. Н.а във вреда на упълномощителите К. Д. и Н. Д.. Претендират да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Е. П. З., чрез процесуалния й представител.

Оспорва твърденията на въззивниците за необоснованост на обжалваното решение поради неценене на показанията на св.П. В.. Счита, че съдът правилно е приложил забраната по чл.164, ал.1, т.6 от ГПК за опровергаване със свидетелски показания на съдържанието на изходящия от страната частен документ. Позовава се на предварителния договор от 26.02.2017г., в който изрично е потвърдено от продавачите – Н. Н. и К. Д., че са получили от К. Н.а на сумата от 100000 лева. Същият е признат за автентичен документ досежно подписите на продавачите и материализиращ удостоверително изявление на издателите досежно заплащането на продажната цена. С оглед на това счита за обоснован извода на съда, че сделката не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, предвид липсата на неравенство в разменените престации.

2

По отношение на иска по чл.40 от ЗЗД счита, че въз основа на направеният анализ на доказателствата първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че продавачите ищци са потвърдили мълчаливо сделката от 14.11.2017г. доколкото не са я оспорили като увреждаща веднага след извършването й в продължение на повече от 2 години, както и предвид на факта, че са освободили имота доброволно след сделката. Искането е за потвърждаване на обжалваното решение изцяло.

Отговор на въззивната жалба е депозиран и от третото лице-помагач на ответника – К. А. Н., чрез процесуалния й представител. Заявява становище за неоснователност и необоснованост на жалбата, поради което се моли да бъде оставена без уважение. Счита, че съдът е направил обоснован анализ на събраните доказателства и е достигнал до правилен краен извод за неоснователност на предявените искове. Излага, че ищецът Н. Н. е направил признание на неизгоден за себе си факт пред надлежен орган на власт в сведение от 08.01.2018г. по пр.преписка № 13533/2017г. по описа на РП-Варна, а именно получаване на сумата от 100 000 лева, което счита, че доказва плащането по сделката. Счита, че отказвайки да цени показанията на св. П. В., първоинстанционният съд не е извършил процесуално нарушение, доколкото с тях се е целяло установяване на привидност на разписката за получена сума обективирана в предварителния договор от 26.02.2017г. Отделно от това счита, че показанията на свидетеля следва да се ценят по реда на чл.172 от ГПК отчитайки качеството му на бивш съпруг на К. Н.а. Поддържа становище, че продажната цена не е нееквивалентна, поради което искът за прогласяване на сделката за нищожна поради противоречие на добрите нрави се явява неоснователен. Считат за законосъобразно, правилно и обосновано и произнасянето на съда, с което е отхвърлен евентуалния иск по чл.40 от ЗЗД.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебноделоводни разноски.

В съдебно заседание във въззивната инстанция страните, чрез процесуалните си представители поддържат заявените становища по исковете и жалбите. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът съобрази следното:

ВРС е бил сезиран с искова молба от Н. Д. Н. и К. А. Д., починала в хода на процеса и заместена по реда на чл.227 от ГПК от наследника си по закон Д. Н. Д., с която са предявени искове против Е. П. З. за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба от 14.11.2017г., обективиран в нот. акт ***4, том 2, рег. № 4699, н. д. № 396/2017г., в частта, с която К. Д. и Н. Н. са се разпоредили в полза на ответницата Е. З. общо с ½ ид. част от жилищна сграда с ид. ********** по Кадастралната карта на гр. Варна, с адм.адрес: гр.Варна, кв. „Г.“, ул. „Ч.“ ***, разположена в ПИ с ид. ***, със застроена площ 111 кв.м., брой етажи: 2 и с 300 кв.м. идеални части от поземлен имот с ид.*** по 3

Кадастралната карта на гр. Варна, целият с площ от 764 кв.м., при граници: ПИ с ид. ***;

***; ***; ***; *** и ***, поради договаряне на продажната цена, от пълномощника на ищците К. А. Н.а с купувача Е. П. З., във вреда на упълномощителите-продавачи Н. Д. Н. и К. А. Д., която вреда се извежда от много ниската договорена цена спрямо пазарната.

В исковата молба ищците твърдят, че са били съсобственици в режим на СИО на ½ идеална част от поземлен имот с ид.№ *** по Кадастралната карта на гр. Варна, район А., кв. Г., ул. Ч. *** и на ½ ид.част от построената в имота сграда с ид. № ********** по Кадастралната карта, по силата на договор за покупко - продажба от 1981г. обективиран в нот.акт № 87/1981г. Съсобственик на останалата ½ ид.част от дворното място и от сградата в него е К. Н.а.

Излагат, че на 22.03.2017г. с пълномощно рег. № 648 с нотариална заверка на подписите са упълномощили К. Н.а да ги представлява пред трети лица във връзка с продажбата на собствените им идеални части от терена и постройката. Твърдят, че с договор за покупко-продажба от 14.11.2017г., обективиран в нотариален акт ***4, том 2, рег. № 4699, нот. дело № 396 за 2017г., К. Н.а – лично за себе си и като пълномощник на ищците е продала на ответницата Е. П. Закова процесно дворно място и построената в него сграда за цена от 20 000 лева, при данъчна оценка от 58868,40 лева. Посочват, че до датата на предявяване на исковата молба в съда К. Н.а не им е дала каквато и да е било част от продажната цена.

Твърдят, че пазарната цена на имота е много по-висока от тази посочена в нот.акт като посочват, че на 03.04.2018г. купувачката на имота им Е. З. е продала закупения имот – дворно място и сграда на трето лице ЙО. Д. за цена от общо 127128,95 лева.

На това основание считат, че сделката от 14.11.2017г. е сключена в нарушение на добрите нрави, при договаряне от страна на пълномощника К. Н.а във вреда на упълномощителите предвид на това, че имотът им е продаден на неизгодна цена, многократно /8 пъти/ по-ниска от действителната му пазарна стойност.

Предявяват иск за прогласяване нищожността на сделката обективирана в нот.акт ***4, том 2, рег. № 4699, нот. дело № 396 за 2017г. поради противоречие с добрите нрави изразяващо се в договаряне от пълномощника К. А.ова Н.а във вреда на упълномощителите, предвид договорената по-ниска от пазарната цена за имота.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Е. З. е депозирала писмен отговор, в който не оспорва допустимостта на иска, но възразява срещу основателността му. В тази връзка излага, че не познава и няма никакви отношения с ищците, като всички дейности по подготовката и сключването на продажбата от 14.11.2017 г. и след това на тази от 03.04.2018г. били предприети и направени от пълномощника К. Н.а, с оглед нейните лични и материални отношения с Е. З.. Посочва, че е предоставила на К. Н.а паричен заем от 20 000 лева като във връзка с него се уговорили К. да и прехвърли нейн имот, а след продажбата на този или на друг свой имот – ще и възстанови заема. Ответникът твърди, че никога не е искала или допускала, че ще увреди ищците, тъй като вярвала, че закупените на 4

14.11.2017г. сграда и терен са собственост на К. Н.а. Счита и че причина за делото са неуредени отношения между ищците и пълномощника им К. Н.а. Изразява готовност за споразумение. Моли за отхвърляне на исковете и за разноски.

С определение № 260217 от 20.08.2020г., постановено по гр.д.№ 9409/2019г. по описа на ВРС, пълномощникът на продавачите по сделката- К. А. Н.а е конституирана като трето лице-помагач на страна на ответницата-приобретател Е. П. З..

Третото лице-помагач в своето становище излага, че исковете са допустими, но по същество неоснователни. Не оспорва, че с ищците са били съсобственици на процесните недвижими имоти при равни квоти от по ½ ид. част. Не оспорва, че е била овластена от ищците с нарочно пълномощно във връзка с разпореждане на тяхната обща квота от съсобствеността, както и че на 14.11.2017г. като пълномощник на ищците е сключила с ответницата атакувания договор за покупко-продажба на недвижим имот, като е продала освен притежаваните от ищците ид.части и собствените си такива, с което ответницата е станала изключителен собственик на процесните имоти – дворно място и сграда. Не оспорва и твърдението, че на 03.04.2018г. ответницата е продала процесните имоти на трето лице за сумата от 127 128,95 лева, която е няколко пъти по-висока от договорената с атакуваната сделка. Твърди обаче, че действителната цена, която ищците са получили за имотите си е в общ размер на 100 000 лева, с което интересът на същите не е накърнен, а напротив е напълно удовлетворен.