Присъда № 37 от 21.02.2024, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 37 от 21.02.2024 г. постановена по НОХД № 5342/ 2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, НО, V н.с.

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу С. В.

П., за това че в периода от месец октомври 2021 г. до месец юли 2023 г., включително в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, след като е била осъдена с Решение № 260386/16.09.2020 г. по гр.д. № 19364/ 2019 г., на Районен съд гр.

Пловдив, V-ти бр.състав, влязло в сила на 08.10.2020 г., да издържа свой низходящ - детето си Д. Х. Ц., ЕГН: ********** на месечна издръжка в размер на 160,00 лева, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 22 месечни вноски по 160лв., на обща стойност 3 520 лева /три хиляди петстотин и двадесет лева/ престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Производството е протекло задочно (в отсъствие на подсъдимата) по общия ред.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли да бъде определено наказание в размер на една година лишаване от свобода , чието изпълнение на основание чл. 66 НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

Защитникът на подсъдимата се солидаризира с казаното от прокурора относно доказаността на обвинението от обективна и субективна страна.

Моли случаят да се третира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, алтернативно моли да се наложи наказание пробация или друго наказание по преценка на съда.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимата С. В. П. е родена на *** г. в гр. ***, с адрес в с. ***, ***, българско гражданство, със средно образование, безработна, неосъждана, ЕГН: **********.

Свед. Х. Ц. и подс.С. П. заживели заедно на семейни начала от 2011 г.

Същите живеели в наследствена къща – собственост на свид. Ц. в гр.

***. От съвместното им съжителство на *** г. била родена дъщеря им Д. Х.

Ц., като последната била припозната от биологичния си баща.

1

Съжителството между двамата родители обаче не било безпроблемно.

Отношенията помежду им с течение на времето постепенно прераснали в постоянни конфликти, които довели до първата им раздяла през 2017 г. През юли 2017 г. подсъдимата и свид. Ц. отново се събрали да живеят заедно в дома на свид. Ц. в град *** като въпреки опита да нормализират отношенията си, отново възникнали финансови недоразумения по повод нежеланието на подс. П. да участва в грижите за семейството и издръжката на детето Д. Ц..

Така се стигнало до юни 2019г., когато двамата преустановили съвместното си съжителство, като подсъдимата напуснала дома на свид. Ц..

Свид. Ц. подал иска, по повод на който било образувано гр.дело № 19364/ 2019г. по описа на Районен съд Пловдив, по което било постановено Решение № 260386/ 16.09.2020 г., влязло в сила на 08.10.2020 г.

Съгласно цитирания съдебен акт упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. Ц. били предоставени на бащата - свид.

Ц.. Съдът определил местоживеене на детето при бащата – свид. Ц. на адрес град Стамболийски, ул. „Райна Княгиня“ № 2А. Определен бил и режим на лични отношения между детето Д. Ц. и майката – подс. С. П..

Отделно от горното с цитираното решение подсъдимата П. била осъдена да заплаща на детето Д. Х. Ц., чрез нейния баща и законен Х. К. Ц. месечна издръжка в размер на 160,00 лева, считано от подаване на исковата молба – 27.11.2019 г. до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. Задължението за заплащане на дължимата месечна издръжка следвало да се изпълнява чрез превеждане на дължимата сума по банкова сметка на свид. Ц..

Детето Д. Ц. живеела с баща си свид. Ц. в дома на същия в град ***, който полагал грижи за нея и покривал всичките й, битови, финансови, здравни и образователни потребности.

Подс. П. първоначално изпълнявала задължението си да заплаща дължимата издръжка, като превеждала същата по банковата сметка на свид.

Ц. ежемесечно. Така подсъдимата превела сумата в общ размер от 1951,70 лева, която съставлявала дължимата издръжка за периода от месец октомври 2020 г. – момента на влизане в сила на съдебното решение по гр. дело № 19364/ 2019 г. до месец септември 2021 г. включително. След това от месец октомври 2021 г., подс. П. преустановила изпълнението на задължението си да заплаща месечна издръжка на детето си Д. Ц.. Бездействието на подс. П. продължило повече от две месечни вноски, а именно 22 месечни вноски от месец октомври 2021 до месец юли 2023 г.

Подс. П. освен, че не заплащала дължимата месечна издръжка на малолетното си дете, същата напуснала пределите на страната като заминала да живее в чужбина – Словения. Така детето било лишено от възможността да общува с майка си при спазване на определения от съда режим на лични отношения. Същевременно подс. П. не търсела детето си, не му изпращала 2 пари, не я взимала при себе си.

За инкриминирания период, подс. П. нямала регистрирани действащи трудови договори в страната. Същата нямала проблеми със здравето, била работоспособна, но не била регистрирана в Бюрото по труда като безработна и търсеща работа. Липсват данни за налични служебни, трудови правоотношения в чужбина, както и регистрация като самоосигуряващо се лице. Подсъдимата има декларирани имоти в село Баня и село Бъта, Община ***. Няма декларирани МПС.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява по един несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва:

Свидетелскит е показания на Х. Ц., съдът кредитира в цялост като последвотелни, логични и съответни на събраните по делото писмени доказателства, както и на изготвената в хода на ДП съдебно – счетоводна експертиза. Ето защо съдът цени показанията на свид. Ц. в цялост и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

На следващо място, съдът цени и заключението на изготвената от вещото лице Г. съдебно – счетоводна експертиза. Съдът изцяло кредитира заключението на посочената експертиза, като намира, че същото е изготвено от лице притежаващо нужните знания и умения в съответната област на науката и даващо отговори в пълнота на поставените въпроси. По отношение на вещото лице – експерт не съществуват каквито и да било данни по делото, които да дават основание да се счита, че изготвеното експертнио заключения е неправилно, поради некомпетентност или заинтересованост на експерта от изхода на делото.

За формирането на изводите на съда от фактическа страна допринасят и събраните в хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства – Решение № 260386/ 16.09.2020 г. по гр. дело № 19364/2019 г.; извлечение от банкова сметка на свид. Ц. за периода 01.01.2019 -25.05.2022 г.; писмо от Агенция по заетостта – Дирекция „Бюро по труда - Родопи“ – Пловдив с рег. № 10 – 06 – 14-251 1 от 20.05.2022 г. ;

Писмо от Директор на ТД на НАП Пловдив изх. № 11 – 01 – 233 6/ 01.06.2021 г.; справка актуално състояние на действащи трудови договори; Социален доклад № ДК/Д – РВ – СТ – 113/ 20.05.2022 г.; извлечение от банкова сметка на свид. Ц. за периода от 01.11.2020 г. – 01.08.2023 г.; Писмо от Директор на ТД на НАП Пловдив изх. № 11 – 01 – 233 8/ 27.07.2023 г.

Съдът кредитира описаните по - горе писмени доказателства, тъй като същите са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на 3 разглеждане по настоящето дело.

По отношение изводите за необремененото съдебно минало на подсъдимата и характеристични данни за същата, съдът ги изведе въз основа на приобщените по надлежния ред свидетелство за съдимост и характеристична справка.

В посочените по-горе доказателствени източници не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват приетата за установена по-горе фактическа обстановка, поради което и по аргумент от чл. 305, ал.3 НПК по-нататъшни съображения не се дължат.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 183, ал.1 от НК са налице.

Установява се, че подсъдимата в периода месец октомври 2021 г. до месец юли 2023 г., включително в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, след като е била осъдена с Решение № 260386/16.09.2020 г. по гр.д. № 19364/ 2019 г., на Районен съд гр. Пловдив, V-ти бр.състав, влязло в сила на 08.10.2020 г., да издържа свой низходящ - детето си Д. Х. Ц., ЕГН: ********** на месечна издръжка в размер на 160,00 лева, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 22 месечни вноски по 160лв., на обща стойност 3 520 лев.

Налице са съставомерните признаци от обективна страна на престъплението по чл. 183 НК - подсъдимата е осъдена с влязло в сила решение на гражданския съд да изплаща издръжка на своята дъщеря, като за периода след влизане в сила на решението, не са изплатени повече от 2 последователни вноски, в конкретния случай –двадесет и две.

Тук следва да се съобрази и имащото базисно значение Определение № 9 от 4.02.1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о. на ВС, в което е изяснено, че издръжката следва да се заплаща в хода на месеца, за който се дължи, като това следва от алиментния й характер. Задължението за издръжка цели да задоволи ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си. Тя трябва да се доставя периодично и редовно, за да се избегне противоправното състояние, при което нуждаещият се би останал без средства, които да задоволяват нуждите му.

Ето защо законът посочва, че издръжката следва да се плаща ежемесечно, като с изтичането на съответния календарен месец, може да се приеме, че не е изпълнено и задължението за заплащане на издръжка за този конкретен месец.

Същевременно, след като веднъж е реализиран период от време, през 4 който не са платени две дължими месечни издръжки, престъплението се явява довършено, като евентуално последващо погасяване на задължението може да има значение само за прилагане на привилегията по чл. 183, ал.3 НК, но не и за преценката за съставомерност на деянието. Така Решение № 355 от 26.VI.1976 г. по н. д. № 331/76 г. на ВС.

Според трайната съдебна практика плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите, доколкото съгласно чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс – „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.“ В този смисъл не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.

В този смисъл - Решение № 158/25 октомври 2017 по н.д № 690/2017 год. на ВКС, Решение № 116/11 юли 2017 г., по н.д № 416/ 2017 г. на ВКС, и др.

За да е налице елементът „съзнателност“ на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно две условия: деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е осъден да изплаща издръжка.

В конкретния случай това обстоятелство е налице, доколкото от събраните доказателства се установява, че на подсъдимата и е било връчено решението на гражданския съд. да не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки , които да са възпрепятствали подсъдимата да изпълнява имущественото си задължение.

Като такива примерни пречки практиката е приела неработоспособната възраст; наличие на заболяване, което пречи на подсъдим ата да упражнява правото си на труд; продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна, въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени добросъвестни усилия за намиране на работа и др.

Изрично следва да се отбележи, че липсата на трудова заетост, предвид безусловния характер на задължението да се издържат низходящите по смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може сама по себе си да обуслови извод за липса на субективна съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и здравословното му състояние позволява да работи.