Решение № 144 от 11.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20211100108072 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 5799/24.06.2021 г., предявена от И. А. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „Симеоново“, ул. „****, против Р. Л. П., с ЕГН: ********** и К. Н. П., с ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. София, с.

Бистрица, ул. ****.

Ищецът твърди, че на 12.06.2019 г. е сключил с Р. Л. П. договор за заем, по силата на който, с банков превод от 12.06.2019 г., е предоставил на ответницата сумата от 30 000 лева. Страните постигнали съгласие, заетата сума да бъде върната на ищеца, в срок до 12.02.2020 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците са в граждански брак от 14.01.2006 г., заетата сума била за задоволяване на нужди на семейството, поради което и отговорността на ответниците била солидарна.

Ищецът твърди, че въпреки многократните покани, ответниците не са изпълнили задължението си не са му върнали заетата сума.

Евентуално, ищецът поддържа, че сумата е получена от Р. Л. П., без правно основание.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което:

- ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 30000 лева – дадена в заем с преводно нареждане от 12.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до плащането, евентуално, в случай, че главният иск не бъде уважен,

1

– ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 30000 лева, като дадена без правно основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до плащането.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Р. Л. П. е депозирала отговор на искова молба. Ответницата оспорва исковете с възражението, че са неоснователни.

Ответницата не оспорва, че с преводно нареждане от 12.06.2019 г., ищецът е превел по нейна банкова сметка, сумата от 30 000 лева. Оспорва, обаче, че сумата е била получена по договор за заем, както и че е получена за послужване на семейството на ответниците. Твърди, че конкретният превод е в изпълнение на договор за разпределение на наследство и собственост, сключен между ответницата и сестра й Н.Л.В. (съпруга на ищеца) и майка й Н.Н.Т..

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът К. Н. П. е депозирал отговор на искова молба, който също оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Твърди, че семейството му никога не е било в нужда, за да ползва заеми от когото и да било.

Излага съображения, че режимът на имуществени отношения със съпругата му е Законов режим на разделност, както и че нито е получавал пари от ищеца, нито му дължи такива. Моли, исковете да се отхвърлят.

В първото по делото открито съдебно заседание, ответниците уточняват, че процесната сума е преведа поради лични отношения, свързани с разпределение на наследство (л. 126).

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 12.06.2019 г., И. А. В. е превел по банкова сметка на Р. Л. П., сумата от 30 000 лева. Този факт е отделен, като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните (с определението от 20.12.2021 г.), а и се установява от представеното преводно нареждане от 12.06.2019 г. (л. 6 от делото), в което, като основание за превода е посочено „договор 16/12.06.2019“.

Страните не спорят, че преведената на 12.06.2019 г. сума от 30 000 лева, е била получена от Р. Л. П.. Този факт също е отделен за безспорен (с определение от 03.10.2022 г., л. 126).

По делото е представен Договор № 16 от 12.06.2019 г., в който е посочено, че е сключен между И. А. В. и Р. Л. П.. Договорът не е подписан от ответницата (л. 4 и сл.).

Представена е Данъчна декларация, в която ищецът е декларирал, че е дал на заем 30 000 лева (л. 13 и сл.)

За установява на отношенията между страните, предхождащи твърдяния договор за заем са представени следните доказателства:

2

С преводно нареждане от 01.02.2016 г., ищецът е превел на ответницата сумата от 6 000 лева – заем (л. 90), която тя му е върнала на 31.01.2017 г. (л. 91).

По делото е представен Договор № 8 от 02.03.2016 г., в който също е посочено, че е сключен между И. А. В. и Р. Л. П., и който също не е подписан от ответницата (л.

121 и сл.). На същата дата - 02.03.2016 г., И. А. В. е превел по банковата сметка на Р.

Л. П., сумата от 20 000 лева, като основание в преводното нареждане е посочено „Договор 8/02.03.2016 г.“ (л. 10 и л. 124). На 31.01.2017 г., Р. Л. П. е превела по банковата сметка на И. А. В., сумата от 20 000 лева, като в преводното нареждане, като основание е посочено „възстановяване на заем, Договор 8/02.03.2016 г.“ (л. 9, л. 92 и л.

123).

С преводно нареждане от 28.08.2017 г., ищецът е превел на ответницата сумата от 6 000 лева – заем (л. 8), която тя му е върнала на 05.01.2018 г. (л. 7).

Представени са договори за заем № № № 15, 17, 18, сключени между ищеца и трети за спора лица (л. 130).

Относно твърденията, че страните, както и съпругата на ищеца, ответницата, и тяхната майка, са имали имуществени отношения по повод притежаваните от тях имоти, са представени нотариални актове, от които се установява следното:

С договор за дарение, сключен с нотариален акт от 15.10.1997 г., Н.Л.В. и Р. Л.

П. са придобили правото на собственост върху апартамент в гр. Бургас (л. 66).

На 25.11.2002 г., Р. Л. П. е придобила правото на собственост върху апартамент в гр. София – видно от нотариален акт от тази дата (л. 101), който е продала на 25.05.2015 г. (л. 102)

На 12.05.2011 г., Р. Л. П. е упълномощила Н.Л.В., да продаде недвижим имот, описан в нотариален акт от 1987 г., да я представлява пред други лица и др. (л. 96).

Това пълномощно е било оттеглено – с нотариална покана от 12.01.2022 г. (л. 98).

На 19.11.2013 г., Н.Л.В., Р. Л. П. и майка им Н.Н.Т. са продали свой собствен недвижим имот (апартамент) в гр. София – видно от нотариален акт от 19.11.2013 г. (л.

67 и сл., л. 104 и сл.).

На 19.12.2014 г., ответниците са придобили поземлен имот в с. Бистрица (н.а., л. 106 и сл.)

Не се спори, че ответниците Р. Л. П. и К. Н. П. са в граждански брак от 14.01.2006 г. Този факт е отделен, като безспорен (с определението от 20.12.2021 г.), а и се установява от представеното Удостоверение от Агенция по вписванията. На 05.08.2021 г., двамата са сключили Брачен договор (л. 29 и сл.), с който са уговорили режим на разделност.

Не се спори, че Н.Л.В. е сестра на Р. Л. П. и съпруга на ищеца. Този факт също 3 е отделен, като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните (с определението от 20.12.2021 г.), а и се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Н.Т. и П.И. П..

Свидетелката Н.Н.Т. е майка на ответницата (както и на съпругата на ищеца).

Свидетелката сочи, че ищецът И. и ответникът К. са нейни зетьове.

Свидетелката заявява, че майката на К. й се е обадила и казала, че семейството е силно затруднено финансово, имат дълг 30 000 лв. към бързи кредити, че К. плаща 700 лева само лихви, че само той работи и че им трябва помощ. Свидетелката казала на дъщеря си Н., че на сестра й и трябва финансова помощ. Това било поредната помощ, която И. правел на Н. и К.. Това станало по средата на 2019 г. И. превел парите по банков път. П. й се обадила лично и благодарила на свидетелката за поредната помощ, която И. правел за Р. и К.. По време на даването на кредитите, И. помагал няколко пъти, плюс тези 30 000 лв.

Взаимоотношенията между страните били прекрасни. Влошили се в края на 2019 г. - 2020 г. и детето на ответниците било изведено при свидетелката и Н..

Договорката между П. и свидетелката била, че П. ще продаде имот в Троян и тя ще върне парите. Това бил разговор между свидетелката и П.. Впоследствие продали имота, но не върнали парите. Р., съпругът й и П. казали на свидетелката и на И., че ще връщат парите като продадат имота. Всичко ставало чрез свидетелката, тя присъствала и на разговора, в който К. и Р. обещали да върнат парите на И.. Всичко връщали, до тези 30 хил. лв.

Свидетелката сочи, че когато бил отпуснат заема е общувала с дъщеря си. Р. благодарила на сестра си за помощта и била много доволна, че вече нямат кредити. П. отишла при свидетелката с едно тесте нотариални актове и казала: „ако искате да прехвърля на И. или гора, или имот от пет декара в Троян“. И. казал, че не иска друго освен 30 000 лева.

Свидетелката заявява, че е продала собствения си имот и всички пари е дала на ответниците Р. и К..

Свидетелката П.И. П. е майка на ответника. Свидетелката заявява, че е дошла да свидетелства по делото, тъй като синът й казал, че в исковата молба на И. В. пишело, че тя е гарант за парите, които той превел по сметката на Р.. Свидетелката заявява, че нищо не е знаела до 09.12.2019 г., когато Н. й казала, че И. е превел пари на Р.. Сочи, че през лятото на 2019 г. никога не е молила Н. да помоли И. да помогне на Р. и К. и не знае, през 2019 г. двамата да са имали дългове към фирми. На 9 декември, Н. казала по телефона на свидетелката, че И. е превел 30 000 лв. на Р.. Н. и Н. постоянно 4 казвали на свидетелката, че Р. отива в лудницата, К. отива в затвора, а те ще вземат двете деца като приемно семейство.

Свидетелката казала на Н., че ще продаде апартамента в Троян и ще й даде пари, но го казала под заплаха. С И. не била говорила за това.

Н. казала на свидетелката по телефона по-късно, да не продава апартамента, защото те трите – Н., Н. и Р. уреждали да правят нещо с тези пари. Свидетелката не знае за какво са им трябвали тези 30 000 лв.

Съдът не обсъжда и не основава изводите си на следните документи:

Декларация от П.И. П. от 20.09.2021 г. (л. 46), Декларация от Н.Н.Т. от 28.09.2022 г. (л.